Реч на Шрикришна Упадхиай от името на SAPPROS

Реч на Шрикришна Упадхиай, прочетена от Г-н Нарендра Бахадур, Изпълнителен директор на SAPPROS, при връчване на Награда за цялостен житейски принос, 6.12.2010г.

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

За съжаление трябва да ви съобщя, че г-н Шрикришна Упадхиай не може да присъства на днешното връчване на Наградата за цялостен житейски принос, защото неговата скъпа майка почина наскоро. Името ми е Нарендра Бахадур, аз съм изпълнителен директор на SAPPROS Непал и днес ще говоря от името на г-н Упадхиай. С мен тук е и д-р Джиоти Бхатарай, дъщеря на г-н Упадхиай.

Бих искал да приветствам сред нас и почитаемия посланик на Непал в Дания, г-н Виджай Лал Карна, който бе така добър да приеме поканата да присъства на тази церемония и дойде специално за нея от Копенхаген.

Г-н Шрикришна Упадхиай ме помоли да ви предам следните думи.

Тази награда всъщност е признание за приноса на бедните жители на Непал, които благодарение на своята мъдрост и въображение постепенно започват да се измъкват от бедността.

Наградата е за онези хора и организации, които се присъединиха към движението за общностно развитие, заедно управляваха общи ресурси и собственост и доставяха стоки и услуги в селските райони на Непал. Бих искал да поздравя тези хора. Тази награда ще ни даде кураж да продължаваме да следваме мисията си за превръщане на Непал в демократична, мирна, справедлива, стабилна и важна част от световната общност.

Бих искал да благодаря на журито за това, че оцени нашите усилия да се справим с бедността в този район, и ни избра за носители на Наградата за цялостен житейски принос за 2010г.

Бедността в Непал е навсякъде, а в средните и далечни западни райони на страната достига направо нечовешки размери. Според Многомерния индекс на бедността (MPI), разработен от Оксфордския университет, Непал е най-бедната страна в Южна Азия – над 2/3 от населението са бедни. Бодобни нива на бедност водят до усещане за безизходица, особено сред младите хора, а това от своя страна е причина за все повече конфликти.  

Ние осъзнахме, че намаляването на бедността е една от най-важните стъпки по пътя на развитието и започнахме да работим с местните хора. Не ни трябваше много време, за да разберем, че усилията, които минаваха през бюрократичната държавна система, дават някакви резултати, но не достатъчни.

Беше ни омръзнало държавите, които ни осигуряваха дарения и финансиране постоянно да сменят приоритетите си. А и те бяха по-загрижени за управлението на кредитните операции, отколкото за самото развитие. Посещавайки дребни производители и занаятчии, осъзнахме, че те се нуждаят не само от финансова помощ, но и от технологии, от достъп до пазари и най вече от възможност да управляват местните ресурси. Това изискваше изграждане на взаимоотношения, основани на доверие, както и вяра в мъдростта и знанията на хората.

Беше изключително важно да намерим правилната комбинация между местни ресурси и външна подкрепа, за да може общностите да не са прекалено заивисими от помощта, която получават. Докато работехме с програмата за развитие на дребно фермерство, видяхме, че натискът финансирането да бъде разпределено сред хората без да има необходимата подготовка за това, е довел до твърде голяма зависимост от външни ресурси. Не бяхме сигурни кога точно трябва да започне външната намеса, за да задвижи тя развитието и да внесе повече вяра сред бедните общности.

Затова през 1991г. решихме да направим проучване относно социалната мобилизация в няколко села в района Горка. Започнахме да обучаваме местни хора и общностни водачи в изкуството да изграждат организации за бедните. Прекарвахме по цели дни в тези отдалечени села, за да научим повече за желанията и стремежите на тези хора, заедно търсехме творчески решения на проблемите. Не можехме да споделим с тях друго освен опита и идеите си. Взаимното доверие и ученето, чрез участие ни помогнаха да повярваме в способността на производителите да си помогнат сами.

Въз основа на това проучване разработихме наръчник за социална мобилизация, който съдържаше най-вече илюстрации, защото повечето хора бяха неграмотни. По-късно направихме и образователни клипове и ходехме с един прожектор от село на село да им ги показваме и да им помагаме да се самоорганизират. Тъй като моделът бе основан на противоречията в обществото, хората лесно разбираха, че бедните биват експлоатирани заради неравномерното разпределение на властта.

Когато започнахме да изграждаме отделни организации за бедните, имаше силна съпротива от страна на собствениците на земя, търговците, местните политици и лихварите.

Дребните производители ставаха все по-независими и конфликтът се задълбочи, някои от тях дори бяха заплашвани. Спестяванията нараснаха и лихварите бяха принудени да намалят лихвата си. С развитието на икономиката се повишиха и надниците. Наемните работници бяха облагодетелствани от това и все по-малко хора работеха за земевладелците. Тези, които нямаха земя, станаха наематели и започнаха да извличат ползи от достъпа до нови технологии и разрастващия се пазар за зеленчуци и други земеделски продукти.

Хората можеха да задоволяват нуждите си от храна и да продават излишъка на пазара. Можеха да изпращат децата си на училище, затова нарасна и необходимостта от изграждане на нови училища и инфраструктура, която да осигури достъп до тях. С нарастване на ефективността на нашата програма, се повиши и популярността й. Хората казваха „SAPPROS прави каквото обещае”. Започнахме да получаваме подкрепа от различни места и увереността ни нарасна. Успяхме да привлечем повече ресурси и да ги използваме по-ефективно.

След като добихме достатъчно опит, решихме да започнем да работим и на други места и така достигнахме до най-отдалечения край на Западния регион. Мугу беше най-слабо развитият район; беше на последно място по всички икономически показатели, а средната продължителност на живота там беше само 39 години.

Когато се преместихме там, конфликтът с маоистите ескалира и почти цялата страна бе обхваната от гражданска война.

В много други райони също ни се налагаше да работим между две враждуващи страни, запазвайки пълен неутралитет. Служителите ни бяха наистина решителни и с тяхната огромна подкрепа успяхме да разширим дейността си в тези отдалечени части от страната.

Създадохме един модел за намаляване на бедността, който се основава на хората, движи се от хората и е ориентиран към хората. Този експеримент затвърди вярата ни в техните способности.

По време на конфликта осъзнахме, че усилията ни няма да са достатъчни, за да излекуват раните и че имайки предвид огромната омраза между различните слоеве на обществото, е необходимо да се отнасяме към всеки с разбиране и съчувствие. Тези, които бяха на власт бяха експлоатирали бедните твърде дълго и затова щеше да е много лесно да се поддадеш на гнева и да затънеш в класова борба.

Ние силно вярваме в един хармоничен модел, при който има равенство и справедливост и бедните могат да бъдат активни граждани. Вярваме, че демокрацията трябва да се изгради от хората, а гражданските организации да се превърнат в едно училище по демокрация.

Нуждаем се от силна структура под формата на многосекторен фонд, който да подкрепя гражданските инициативи директно, без бюрокрация. Отне ни 12 години да убедим управляващите, че подобен фонд е необходим . През 2004г. с помощта на Световната банка бе създаден Фонд за борба с бедността.

Пътят ни дотук бе стръмен и труден, но вярата и доверието в хората ни дава сили да продължаваме напред.

Вярваме, че чрез създаването на съюзи, можем да получим подкрепа за бедните, така че те да се превърнат в действащи лица в собственото си развитие.

Признанието, което получаваме чрез Наградата за цялостен житейски принос, заздравява нашата кауза и ни дава надежда да продължим пътя си, докато не постигнем целта си бедността да бъде напълно премахната. Нуждаем се от подкрепа от всички вас, включително и на медиите, за да направим страданието на бедните достояние на света и да имаме сили да премахнем това страдание.

Накрая бих искал да цитирам Нелсън Мандела, който казва: „Да преодолееш бедността не е въпрос на благотворителност, а въпрос на Справедливост.” Време е да дадем на бедните справедливост.

Благодаря ви.

Подобни творби


This entry was posted in За Обществото and tagged , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.