Реч на Ервин Кройтлер при връчване на Награда за цялостен житейски принос (1)

Реч на Ервин Кройтлер при връчване на Награда за цялостен житейски принос, 6.12.2010г.

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

Г-н говорител, почитаеми членове на Парламента, скъпи носители на Наградата за цялостен житейски принос, ваши превъзходителства, скъпи приятели,

В този специален и изключителен момент, мислите и чувствата ми прекосяват Атлантическия океан. Напускам Стокхолм и се отправям към южното полукълбо, към величествените амазонски гори. Плувам срещу течението на пълноводна река, за да достигна един от нейните притоци – Ксингу. В продължение на 45 години аз живях и пътувах с хората, населяващи този регион. Те са местни племена, живели по тези земи хиляди години. Те са деца на реката и домовете им са надвиснали над нея по крейречния бряг. Те изкарват прехраната си чрез риболов и дребно земеделие. Това са хиляди семейства, емигрирали през последните десетилетия от цяла Бразилия в търсене на по-добри условия за живот.

Това са хората, на които посветих живота си. Хората, които обичам и познавам. И хората, които също ме обичат. Причината е проста: преди 45 години, през 1965, когато дойдох в Бразилия, навлязох в Амазония и достигнах до Ксингу, те разбраха, че не съм при тях, за да търся богатства и лична изгода. Бях дошъл, за да служа на тези дъщери и синове на Бога. Това са жени и мъже, с които споделям един общ път. Заедно защитаваме тяхното достойнство, човешките им права и общата ни природа, общият ни дом на майката Земя. Казваме еко-логия, а на гръцки „οἶκος” означава „дом”! Тези хора знаят много добре, че няма да оцелеят, ако Амазонските гори продължат да бъдат изсичани и унищожавани. Знаят и че планетата Земя ще пострада необратимо от това жестоко отношение към природата. Ще настъпи истински апокалипсис. 

Факт е, че всички, които застават срещу безскрупулното унищожение на природата, срещу онези, които изобщо не уважават човешките същества, срещу търсещите незабавна печалба и срещу амбициите на политиците и предприемачите, излагат живота си на огромен риск. Злословието, клеветите, смъртните заплахи са само част от средствата, които някои хора използват, за да сплашат тези, които надигат глас срещу посегателствата над човешкото достойнство, и да ги накарат да замълчат.

Това е една от причините, поради които на 29.06.2006г. властите, грижещи се за обществената сигурност, решиха да ме поставят под закрилата на Военната полиция на окръг Пара. Властите смятат себе си за отговорни за „физическата сигурност на епископа на Ксингу”. От този ден насам аз съм непрекъснато заобиколен от въоръжена полиция, дори и когато се прибирам в дома си в Ксингу. Тази вечер, за щастие, полицаите имат почивен ден.

Приемам Наградата за цялостен житейски принос от името на всички, които стоят до мен в борбата, която водя от името на коренните жители, Амазония и човешките права. Приемам я и от името на десетките хора проляли кръвта си и жертвали живота си в борбата срещу системното унищожение на Амазонските гори. Бих искал да спомена двама от загиналите, с които съм работил рамо до рамо.

Американката, сестра Дороти Мае Станг, живя 23 години край Трансамазонската магистрала и бе убита там през 2005г. Много добре си спомням първата си среща с нея през 1982г. Тя ми каза „искам да работя сред най-бедните измежду бедните.” Тя не беше първият човек, от когото чувам подобни думи и аз се опитах да й дам някаква идея за реалността и живота в Ксингу. За мое удивление, тя не ме попита нищо друго и наистина заживя сред тези хора. От време на време тя се връщаше в Алтамира, за да се свърже с представители на администрацията и да изиска от тях спазване на правата на фермерите или да разобличи нарушенията и заплахите от страна на едрите земевладелци.

Не мина дълго време и заплахите започнаха. Самообявилите се за „собственици” на земята сипеха непрекъснато клевети по нейн адрес. Нейният така труден и изтощителен живот продължи до онази съдбовна събота, 12.02.2005г., когато в 7:30 сутринта тя бе простреляна. Убийството е било планирано до най-малките подробности. Мъжете, отговорни за смъртта й, не са тези, които по-късно бяха осъдени и днес още са в затвора. Погребах сестра Дороти на 15.02.2005г. Никога през живота си не съм изпитвал толкова силни чувства. Дори и днес не мога да опиша какво точно изпитвах в онзи момент.

Следва продължение…

Подобни творби


This entry was posted in За Природата and tagged , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.