Диксън Деспомиър за вертикалното земеделие

Статия: „За храната“ Диксън Деспомир, автор на Вертикалната ферма, за небостъргачите, пълни със зеленчуци“ на Леора Фридман

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

Диксън Деспомиър е водещ защитник на „вертикалното земеделие” – идеята за изграждане на хидропонни зеленчукови и плодови градини в градските небостъргачи, което може да смекчи проблема с недостига на храна, който заплашва следващото поколение. Според Деспомиър вертикалното земеделие ще ни позволи да отглеждаме местни продукти без да се нуждаем от повече обработваема земя. За човек, помогнал за развитието на подобна революционна екологична идея, той има необичайно образование и опит – молекулярна паразитология. „Прекарал съм целия си живот с очи, забити в микроскопа, но сега нещата се обърнаха и вече поглеждам и през телескопа”, казва той. Доузър разговаря с Деспомиър за новата му книга Вертикалната ферма и за това как фермите в небето могат да променят облика на градовете, в които живеем.

Dowser: Защо вертикалното земеделие придобива толкова голямо значение точно сега?
Деспомиър: Фермер, който отглежда продукцията си навън, няма никакъв контрол, докато този, който я отглежда вътре, има пълен контрол над нещата. Просто рискът е много по-малък. През последните десет години имаше няколко епидемии, свързани с храните. Моята специалност е микробиология и паразитология, затова ми е пределно ясно какви болести може да хване човек само от храната и водата. Тези болести напомнят на хората, че не знаят откъде идва храната им. Ако можем да осигурим на хората чиста храна и вода, ще забравим за лекарствата и ваксините. Половината от световните проблеми могат да бъдат решени само с промяна на начина, по който отглеждаме храните си.

Разкажете ни какво ви наведе на идеята за вертикално земеделие.

Вертикалното земеделие започна като упражнение по време на курса по медицинска екология през 1999г. Говорех доста за това колко трагично е положението. Когато унищожаваш околната среда, това неизменно води до някакви здравни рискове. В един момент на студентите явно им омръзна и казаха „Бихме искали да видим дали можем да направим нещо положително по въпроса”. Решиха да проучат възможностите за земеделие по покривите на сградите и установиха, че разполагаме с пространство, което позволява отглеждането на достатъчно ориз за изхранването на 2.5% от Манхатън. Бяха разочаровани. Казах им да включат в сметките си и изоставените пространства, както и вътрешността на сградите. Всяка следваща година студентите в този курс работеха по разширяването и развитието на проекта. Следващата година те установиха, че ще се нуждаем от 40-етажен небостъргач, за да изхраним 50 000 души с продукцията, отглеждана вътре. Това означава, че ще са нужни 150 вертикални ферми за изхранването на целия Манхатън.

Кога започнахте да гледате по-сериозно на тази идея и защо?
Честно казано исках да преподавам друго, но студентите ми продължаваха да ме разпитват за тази идея и изглежда щеше да ми се наложи да поработя върху нея! Около пет години след възникването на идеята стана ясно, че може да се опитаме реално да я осъществим. Направихме интернет страница, на която качихме всички студентски доклади, помолихме студенти от други университети също да ни изпратят своите идеи и накрая архитекти създадоха планове за изграждането на фермите. 

Каква връзка виждате между епидемиите и начина, по който отглеждаме храната си днес?
Една от взаимовръзките е в използването на човешки екскременти за наторяване. Правейки това, ние наистина си играем със съдбата. Хидропонното земеделие в затворени помещения означава, че никога повече няма да ни се налага да използваме човешки екскременти при отглеждането на храна. Кагато наторяваш почвата, просто се надяваш малка част от тора да бъде поет от растенията, защото всичко останало отива на вятъра. Когато завали торът се отмива и попада в езерата, което ги прави абсолютно неизползваеми за други цели, като източник на питейна вода, например.

Какво е мястото на вертикалните ферми в градското земеделие?
Градското земеделие може да е много разнообразно. Най-нискотехнологичният вариант е използването на изоставени празни пространства за създаване на зеленчукови или плодови градини. Хидрипонното земеделие съществува отдавна; било е използвано дори и за изхранването на войските по време на Втората световна война, защото доставките на храна не били много надеждни. Днес във всеки голям град можеш да откриеш хора, които се занимават с градско земеделие. Все повече хора посещават и фермерските пазари, защото искат да знаят откъде идва храната им. Вертикалните ферми са следващата стъпка в удовлетворяването на желанието на хората да познават храната си, да я виждат как расте и да гарантират сигурността й. 

Какво отличава вашата идея и защо мислите, че тя е най-полезна?
Когато използваш изоставени градски терени за земеделие, не знаеш какво е имало там преди това и замърсяването е огромен проблем. Дори и Мишел Обама се сблъска с подобен проблем, когато попадна на следи от олово в задния двор на Белия дом! При вертикалното земеделие подобен проблем е изключен и има пълен контрол върху качеството.

Може ли вертикалната ферма да премахне необходимостта от други форми на градско земеделие?
Идеята за вертикално земеделие бе приета от много фермери – те не се чувстват застрашени. По-скоро си мислят „Ако има и други начини за правене на земеделие, аз бих опитал”, защото при традиционното земеделие има толкова много проблеми. Ние няма да им вземем бизнеса. Основната причина за фалит на фермерите е промяната в климата, а ние им даваме възможност да продължат да се занимават със земеделие, независимо от случващото се.

Смятате ли, че има някаква съпротива срещу идеята растенията да не бъдат отглеждани в почва?
Когато се стигне до този въпрос, аз винаги моля хората да обяснят защо според тях сегашното земеделие е естествено. Човешкият род съществува от 200 000 години и едва през последните 10 000 сме започнали да се занимаваме със земеделие. Т.е. едва 5% от времето, през което ни има, ние сме се занимавали с отглеждането на достатъчно храна. Ако видите какви екологични щети е нанесло земеделието, ще осъзнаете, че просто няма как да продължаваме по същия път.

Какво още трябва да научи обществото (което не разбира днес), за да приеме идеята за вертикално земеделие?
Нуждаем се от няколкот пилотни проекта, които ясно да заявят пред света „Ето от тук идва храната ви”. Това може да стане най-рано след една година. Вече поддържаме връзка със страни и градове, които биха искали да участват – Катар, Йордания, Сингапур. Вертикалното земеделие е особено привлекателно за места, които нямат доверие на външни доставчици на храна, но в момента нямат възможност да си я произвеждат изцяло сами.

Трябва да преодолеем погрешното схващане, че храната, отгледана чрез хидропонно земеделие, не е питателна, не е добра на вкус и не е естествена. Половината от храните, които приемате през зимата, са отгледани в затворени оранжерии, а хидропонното земеделие също е оранжерийно. Днес технологиите са толкова напреднали, че твърдението, че отгледаните в оранжерия домати не са хубави, просто не е вярно.

Едно от основните притеснения на хората е свръзано с цената на вертикалното земеделие и неговото разработване. Как бихте разсеяли техните съмнения?
Същите въпроси възникват винаги, когато стане дума за нещо ново и непознато. Хората се питат кой ще притежава, управлява и извлича ползи от тези ферми. Дали продукцията им ще е само за най-богатите и за първокласните ресторанти? Дали обикновения човек няма да може да си я позволи? В началото продукцията може и да попада в ръцете на богатите (както е в автомобилната индустрия примерно), но постепенно тя става достъпна за всички.

Един от начините вертикалното земеделие да бъде от и за хората е като те поемат първоначалните разходи, чрез държавно финансиране. Храната ни е изкуствено евтина, защото в земеделието се използват твърди  горива със занижени цени, за да могат жителите на страната да си позволят да се хранят. Нещо подобно ще се получи и при вертикалното земеделие.

Интервюто е редактирано и съкратено.

Подобни творби


This entry was posted in За Обществото and tagged , , , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.