Църковната традиция (Невидимият град)

Невидимият град – духовна биография на руския народ е книга на Хари Салман.

Оригинал: De onzichtbare stad, Kok Agora, Kampen, Холандия, 1996. При въпроси по книгата, за автора и т.н. се обръщайте към Крум Сяров.

В руската православна църква намираме византийското християнство, което продължава своите структури и традиции в Русия. На вътрешната църква на богомилите, която се основава на Евангелиста Йоан и се наблюдава като църква на Светия Дух, се противопоставя външната църква на православието, която живее от външните церемонии. Въпреки независимостта на източната църква от западната, и в нея се сблъскваме с авторитарния римски принцип, идващ от Апостол Петър и връзката с Бога-Баща. Протестантството може да се наблюдава като една крачка в посока вътрешната църква, която няма външна структура и се осъществява в социалния живот на общината. В реформаторската църква Апостол Павел заема важна роля. Той учи за пътя на Душата към Христос, който не е строг съдия, пред когото трябва да се обясняваме, а извор на Любовта.

В руската църква Христос се наблюдава като Вселенски властелин и съдия на страшния съд. Така той прилича на Бащата. Тази строгост не намалява въпреки ролята му на Спасител. Така се стига до факта, че Мария играе една по-важна роля в руското религиозно съзнание, отколкото Христос. Тя е Божията Майка, но и Майката на Човечеството и предава молбите на хората на Нейния Син. Най-важните църкви са в нейно име, започвайки от църквата на Света София в Киев. София е небесната мъдрост, която се проявява в Мария.

Всеки западен човек, който присъства в Русия на служба в църква би бил възхитен – навсякъде икони, фрески, небесни песнопения, тамян. Така са се почувствали и пратениците на княз Владимир, които трябвало да се запознаят с различните религии. От Константинопол те се връщат с посланието, че не са знаели дали по време на службата се намират на небето или на земята. Според легендата, тогава решават да приемат точно православието. Така руснака може да изпита в църковната литургия небето на земята (бел. пр. това важи особено за така наречената неделна евхаристия, в която църквата, тоест хората, събрани в името на Христос, се въздигат до царството небесно и се връщат на земята с дара на радостта).

С православието в Русия навлиза и философията на Платон. Това също помага за отделянето на руската култура от земния живот и насочването й към вътрешния живот, както и при учението на богомилите. За Платон видимият свят не е истинския свят. Истинския свят е скрит, света на идеите, където всичко е цялостно и завършено. За да се стигне до този свят са необходими молитви и аскетизъм. Това е възможно само за монасите. Единствено те могат да водят един съвършен християнски живот.

Литургията е тази, която въвежда вярващите в невидимия свят. Иконите също влияят непосредствено; те са посредници между видимия и невидим свят и затова се поставят във всяка къща на най-хубавото място. Те са като прозорци към Духовния свят. Руснаците ценят и обичат своите икони. Когато влизат в църква, първо отиват до иконите и ги целуват.

Православната църква изисква от своите вярващи много повече от западното християнство. Службите траят по няколко часа и човек стои през това време прав. А на големите празници траят дори и цяла нощ. Всъщност става дума за манастирски литургии, също като и постенето идва от манастирските традиции. Освен постенето преди Великден има и още три периода на постене през годината. Освен това в сряда и петък не се ядат месо, яйца и млечни продукти. Всеки вярващ има един църковен баща-настоятел, който е негов Духовен съветник и може не само да го съветва и напътства, но дори и да му нарежда в ежедневието. Всеки вярващ се прекланя пред свещеника, целува пръстена му и се моли за благословия.

По време на моите пътувания в Русия често говорих с много свещеници и странстващи богопоклоници. Повечето от тях са много строго религиозни, знаят малко за вярата и теологията, но са убедени, че принадлежат към истинската църква и навсякъде около себе си виждат дявола. „Дяволът никога не спи!“, чувам от един прост свещеник. Доколко руската църква може да даде здрави основи на посткомунистическото руско общество не е ясно. Вярно, че в нея има много Духовни хора, но тя като цяло се е контролирала от държавата и КГБ.

Това са подследствията от подчинението на църквата на държавата още през 4 век във Византия. Друга слабост е, че всичко се върти около литургията и откъсва вярващия от земния живот. Така понятието братство съществува в Духовно отношение, но не и на физическо ниво. Няма социална етика. Така например, митрополит Филарет е бил против премахването на крепостничеството.

Красотата и радостта на религиозното преживяване е в противоположност на отделеността на църквата от света. Историческото развитие обаче показва, че женския аспект на религиозния живот е подвижен и гъвкав и винаги успява да се освободи от догмите на мъжката, патриархална, гръцка църковна традиция, в която е приклещено. Когато това се случи, индивидът може свободно да търси Духовните си изживяванията и да извади наяве богомилската традиция.

Подобни творби


This entry was posted in За Духа и Душата and tagged , , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.