Икономика на общественото благо

В Духовен аспект немскоговоряща Европа, така наречената Централна Европа, е тази която опложда Източна Европа с идеи. От нас зависи да поемаме положителните идеи и да ги осъществяваме успешно.

От известно време, работейки върху трудовете на Проф. Паули говорим за предприемачество и системно мислене, на което то се основава. Сега ще Ви дам един прекрасен пример за този вид мислене, който може да се приложи непосредствено и в България. Този път в центъра на вниманието ни седи Кристиан Фелбер с постановката си за „икономика на общественото благо

Но да започнем от Кристиан. Кой е той? Един успял човек. Казвам успял, защото макар и все още млад, вече е осъществил не малка част от мечтите си и визиите си. Една от тях е да живее уравновесено и да съчетава в ежедневието си Духовна работа, физическа дейност, богати личностни взаимоотношения, връзка с природата и обществен ангажимент. Всичко това може да звучи много и сложно, но не е, когато подхода и целите са ясни и прости.

Такава е и концепцията на Фелбер за икономика на общественото благо. Ще проследим, по метода на системното мислене, как той въобще стига до този подход. Внимателното вглеждане в общото помага на Фелбер да види две неприятности. Първата е фундаменталното световно противоречие. В междучовешките отношение основни стойности са честност, любов, даване, солидарност и други такиви. Що се отнася до пазарите в основата са обаче конкуренция и стремежът към печалба, които пораждат асоциалност и егоизъм.

В стремежа към печалба се крие втората трудност или по-скоро една методическа грешка. В днешната икономическа система се бъркат целта и средствата. Парите са средство. Целта на всяко едно предприемачество и всяка една икономика е една – задоволяване на човешките потребности, казано по друг начин – общото благо.

Тоест, ясно виждаме какво трябва да променим. Да оправим например методическата грешка. Как? Чрез създаване на нов мащаб за измерване на икономическия напредък, различен от печалбата (която е всъщност мерило на количеството на средството пари и не говори нищо за степенна на постигане на целта). Този мащаб може да бъде така наречения обществено благо продукт (по аналогия на вътрешния брутен продукт) за народните стопанства и например баланс на общественото благо за фирмите. Тези, които постигат по-добър баланс на общественото благо, могат да бъдат правово и финансово благоприятствани (средства!) и съответно да могат да продават на по-ниски цени продуктите си (средство за постигане на целта, отново)

Добре, но кои са индикаторите за измерването на баланса обществено благо на фирмите и продукта обществено благо за държавите? Да погледнем първо конституциите на така наречените модерни демокрации. Там седи всичко черно на бяло. Индикаторите, които са посочени так са достатъчни. Разбира се, във всяка една фирма има демократична свобода за определяне на нови и други такива от страна на всички служители. Също както и гражданите могат да променят конституциите си.

Нека видим кои са основните пет индикатора, до които достига Фелбер:
- човешко достойнство (нима това не е свободата?)
- социална справедливост (нима това не е равенство?)
- солидарност (нима това не е братството?)
- екологичност (това си е солидарността с природата?)
- демократичност и прозрачност (тук става дума преди всичко за отвореност, което се разпределя между свободата, равенството и братството).

Както виждате, можем да обединим тези индикатори до три – свобода, равенство и братство. Според Духовността равенството ни е дадено по рождение и е присъщо за мисловното ни развитие (главата, какво мисля). Братството е това, което се определя от волята ни (краката, какво искам) и което постигаме предимно в средата на житейския си път. А свободата се свързва с края на житейския ни път и съответно с чувствата ни (сърцето, какво чувствам).

Тези пет основни индикатора се поставят като едната координата на така наречената балансова матрица за математическо пресмятане на общото благо. Другата координата е системата, която си задаваме. В случая на една фирма това са например доставчиците, капиталовложителите, собсвениците и работниците, клиентите, обществото в региона. Засичането на тези пет заинтересовани от дейността на фирмата групи от участници със съответните индикатори поражда специфични въпроси, на които трябва да отговорим и които оценяваме според това доколко са успешно осъществени. Например солидарност и клиенти пораждат въпроси като:
- доколко се предават знания за продукта или услугата
- как участва клиента в разработката и разпространението на услугата
- как се реагира при неприятности, свързани с качеството на услугата / продукта и т.н. (всъщност можем да говорим за услуга, тъй като в бъдеще услугите ще заместят напълно продуктите.)

Методологията се подобрява непрекъснато. Колкото е проста, толкова е и ефективна, особено що се отнася до това фирмите най-после да си зададат смислени въпрости, които ще помогнат за развитието им. Съсредоточаването върху целите и истинските стойности доказано води до успех в дългосрочен план. На България и трябва консултанти, които познават баланса обществено благо и фирми, които доброволно го въвежда. Немско-говорящите държави ни дават примера си и опита си. От нас зависи да го приложим и доразвием.

Подобни творби

  • Все още няма други подобни творби

This entry was posted in За Обществото. Bookmark the permalink.

Comments are closed.