Удавена във твоите очи!

Удавих се в очите тъмни и дълбоки,
пияна от любов, какво ли друго да добавя,
като големите, бурни реки,
дано да мога някога да те забравя!
Очите ти пенливи и искрящи,
като шампанско за специален ден,
а миговете незабравими и горещи,
дано успея да забравя някой ден!
Старая се, да не поглеждам тези ангелски очи,
но нещо е обречено във мен самата
и винаги говори ми на глас и все тъжи:
без него, казва, ще потънеш в самотата.
Седя, мечтая и не правя нищо,
допивам чашата и тръгвам пак след теб,
а думите и всичко друго е излишно,
щом ме целунеш, знам желаеш само мен!
Твоите очи, са много ярки,
потъвам пак в най-дълбоките реки,
а слънцето ме сгрява със лъчите жарки,
обичам те, до мен завинаги бъди!

Подобни творби


This entry was posted in За Духа и Душата and tagged . Bookmark the permalink.

Comments are closed.