Тихата нощ

Колко е тихо, мълчи тишината,
лек ветрец се крие между клоните,
гали любовно и разнася нежност,
тихичко шепнат в сърцето тополите.

Песен от листата вятърът тихо нарежда,
летят пеперуди и светят звездите,
една надежда-красива да свети,
един копнеж – да сгрява душите.

В тази тиха нежна нощ,
ражда звуци на докосване,
галещ трепет, нежен звук,
на едно красиво влюбване!!!

Подобни творби


This entry was posted in За Духа и Душата and tagged , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.