Времето, в което живеем – отиващата си епоха на Рибите

Статията ни е любезно предоставена от Камелия Хаджийска. Повече можете да прочетете на нейния сайт за психология и Духовно развитие Espirited.

Не можем да разберем в дълбочина себе си, ако не разберем времето, в което живеем. Частта носи характеристиките на Цялото и, ако иска да осъзнае своята роля и място в него, ще се наложи да разбере повече за Цялото.

Живеем в преходни времена. Това е толкова очевиден факт, че няма нужда от доказателства или аргументи. За тази промяна се говори в теориите за мениджмънта и бизнеса, в многобройните книги, очертаващи тенденциите на бъдещето и новите ценности, а влиянието на технологиите и Интернет върху живота на хората е неоспорим факт с огромни последствия върху начина ни свързване с другите, вземане на решения, начин на забавления, кандидатстване на работа, правене на бизнес и прочие. Светът, в който живеем се променя. Главоломно се променя.

Затова, ако искаме да разберем себе си, се налага да разберем времето, в което живеем малко по-задълбочено от обичайните констатации за това, че то се променя. Това е така, защото въпросната промяна се отнася най-вече до нас самите и обхваща душевни и психични процеси на трансформация на по-дълбоки пластове от нашето подсъзнание. Сменя се не само това, което виждат очите ни, сменят се самите ни очи и начинът, по който те гледат. Това е същото, което в науката се нарича „парадигма“ и което в същността си е не е нищо друго освен „очилата“, през които възприемаме и интерпретираме света. Може да се каже, че по някакъв начин промените вън от нас първо са породени от промените вътре в нас, които на свой ред се отразяват върху този, който ги е породил – обхващайки все повече хора и аспекти от живота ни.

Напоследък чета много книги за бъдещето, за смяната на парадигмите – както в света на бизнеса, така и в света на духовността. И това, което виждам, е едно и също нещо, макар и казано на различни езици. Това нещо е просто – живеем във време, в което ценностите и важните за хората неща се променят. На мястото на доминиращата роля на общността над индивида идва обратната тенденция – индивидът да има в не по-малка степен силата да повлияе върху цялото. В същността си това е утвърждаване на ценностите на свободата и индивидуализма. Доминиралата столетия парадигма на рационалността и разума отстъпва пред разпознаването на емоционалната (и духовната) интелигентност като мета-способности, т.е. способности, които определят доколко останалите ни способности, включително интелектуалните, ще се проявят във външния свят. Това на свой ред дава възможност да се практикуват ценностите на човечността, загрижеността и разбирателството между хората.

Промените, за които разбирам от книгите и сега споделям, са мащабни. Според прочетеното в тях, тези промени са започнали да се случват преди столетия епизодично, сега – все по-масово, но въпреки това те са в самото си начало. И ние, хората, не само ги преживяваме – ние ги случваме. Всички ние заедно случваме този преход. Това не е лесен процес, защото преминава през съпротивата на статуквото вън от нас и съпротивата на старите модели на мислене и възприятие вътре в нас, през чувството за различност, през страха от отхвърляне и неадекватност, през вървене по нови и неутъпкани пътища и липса на ясни указателни знаци откъде да минем. Въпреки това ние го правим – всеки по своя си начин. Като клетки от един общ организъм ние всекидневно полагаме своите малки клетъчни усилия този организъм да расте, да се развива и променя.

Мога много да говоря върху прочетеното от мен напоследък по темата за промените във времето, в което живеем. Но ще се спра на една книга, която най-точно описва именно душевните и психични аспекти на тази промяна -„Душите индиго“ от Кабир Джафи и Ритама Дейвидсън. Използвайки езика на астрологията и представяйки въпросните промени като преход от една епоха към друга – от епохата на Рибите към епохата на Водолея, тя дава безценен ключ за разбиране на нас самите като част от процесите на този преход. Става въпрос за наистина много големи отрязъци от време в сравнение с дължината на краткия ни човешки живот. Ако успеем обаче да се видим като част от тях, ние не само ще разберем по-добре себе си и това, през което преминаваме, но ще разпознаем и голямата си смелост да се родим именно в такива времена като случваме промяната на енергиите вътре в себе си.

Ето описанието на този преход чрез цитати от книгата (курсивите са от мен):

„Енергиите на Риби ни въздействат през последните 2000 години. Съвременната цивилизация и психиката ни са все още силно повлияни от тях. Раждането на християнството е събитието, ознаменувало ерата на Риби и оцветило изминалите две хилядолетия. Символът на ерата на Риби е рибата. Двойната рибена опашка е бил ранният знак на християнството, а Христос, измъчван на кръста за спасението на цялото човечество, е ярък символ на качествата, присъщи за Риби – саможертвата, страданието, спасението и духовното израстване.“

„Душите индиго“, Кабир Джафи и Ритама Дейвидсън

За мен е много важно да се знае, че отиващата си епоха на Рибите е епохата на християнството, защото промяната във времето, в което живеем, е силно свързана и с промяна в духовните ни вярвания, а те са много основна част от психиката на всеки един човек, дори той да не си дава сметка за това. За да стане ясно за каква точно вяра става дума и какво си отива, ето още малко описание на енергията на Рибите от същата тази книга:

„Риби е воден знак. Водата е стихията на чувствата и емоциите. Рибите са свързани с религията и духовността (чрез седмата, или коронната чакра), за тях водещи са емоциите, асоциирани със семейството и детето, което живее дълбоко в нас (чрез втората, или сакралната чакра), и сърцето, откъдето извират любовта и състраданието (чрез четвъртата, или сърдечната чакра). Влиянието на Риби е насочило вниманието на човечеството към любовта, духовността и отвъдното по емоционален, невинен и по детски наивен начин. Този знак е изиграл важна роля за еволюцията на хората. На него се дължи изместването на енергиите от войнстващото време на Овена към любовта и прошката, проповядвани от Христос. Така старият принцип „око за око, зъб за зъб“ се е променил с едно ново разбиране – да обърнеш и другата страна, когато те ударят, и да обичаш ближния както себе си.“

„Душите индиго“, Кабир Джафи и Ритама Дейвидсън

Става ясно, че епохата на Рибите, макар и отиваща си сега, е изиграла важна роля в развитието и еволюцията на човечеството. Макар и по детски емоционален начин, тя е донесла енергията на любовта и състраданието и е утвърдила ценностите на общността:

„Емоционалната природа на Риби е създала емоционален подход към духа. Поставила е ударението върху общностите, обединени от съпричастността; придавала е голямо значение на вярата и упованието, а не толкова на разбирането. Този знак символизира покорството и саможертвата, състраданието и прошката, основни послания на християнската епоха. Но Риби са също така и знак на себеотрицанието и самонаказанието (mea culpa – буквално означава „Виновен съм“ ), където страданието се възприема като пречистване на душата. Това схващане се корени в идеята, че нашата лична радост на Земята трябва да се жертва в името на вечното щастие в отвъдния свят.“

„Душите индиго“, Кабир Джафи и Ритама Дейвидсън

За мен това описание на епохата на Рибите не е абстрактна теория, а много конкретно нещо. Имам клиенти със силни духовни търсения и вярвания, които буквално са смазани от чувството за вина и греховност. Нагласата им за себеотхвърляне е огромна, а границите между тях и другите – липсващи, поради нагласата за себеотрицание. Връзката им с християнската вяра не винаги е директно изявена, но е лесно да се види зад трудностите и психичното страдание, през което преминават, огромната им любов, но в християнските й форми – отричайки себе си, самоизмъчвайки се постоянно от чувство за вина, греховност и нищожност. Прекалено големият товар, който те носят на плещите си, са архетипните енергии на Рибите и християнството. В книгата си „Изкуството да бъдеш Бог“ Морган Скот Пек описва с много конкретни примери предизвикателството пред тях – да направят прехода от религиозното към атеистичното съзнание, от вярата във външните авторитети и светите писания към вярата в собствения опит и наблюдения. Този преход продължава да се случва.

„В момента сме на куспида между Риби и Водолей. Енергиите на Водолея вече рефлектират върху Земята. Въпреки това влиянието им все още е слабо в сравнение с това на Риби, което продължава да доминира. Това се дължи на две причини: първо, ние продължаваме да следваме определената от Риби структура на цивилизацията, градена през последните 2000 години, и, второ, енергиите на знака, макар и отслабващи, все още въздействат върху Земята. В същото време енергията на Водолея постоянно се увеличава и ни носи нови парадигми, начини на мислене, чувства и поведение. Следователно живеем в динамично и вълнуващо време, в което действат и двете енергии.„

За мен определено е вълнуващо да наблюдавам промените във времето, в което живеем. Не спирам да се изумявам колко различно е сега спрямо времето, в което бях млада! Писах дипломната си работа на печатна машина. Няма нужда да казвам колко огромна е разликата между писането на печатна машина и писането на компютър! Освен че мога да напиша текста многократно по-лесно и бързо, имам възможност и веднага, когато поискам, да го споделя в интернет, за да стигне до други хора със сродни интереси. И всичко това се случва, защото съм потопена в енергията на идващия Водолей и вече ползвам резултата от усилията на огромна част Уранови хора (планетата Уран управлява знака на Водолея), които са създали тези технологии с всички последствия, които произтичат от това – възможност да се чувстваме по-свободни от всякога, повече от всякога да изразяваме и ценим своята индивидуалност, да практикуваме разбирането и загрижеността си за Цялото, споделяйки множество свободни ресурси в мрежата. Ако сега сме в самото начало, можете ли да си представите как ще изглежда, когато енергията на Водолея изцяло се настани сред нас, хората?

Камелия

Повече за енергията на Водолея ще има в следващата публикация.

Подобни творби

  • Все още няма други подобни творби

This entry was posted in За Духа и Душата. Bookmark the permalink.

Comments are closed.