Как да станем по-откровени с нашите чувства?

Статията ни е любезно предоставена от Камелия Хаджийска. Повече можете да прочетете на нейния сайт за психология и Духовно развитие Espirited.

Това е продължение на предишната публикация за Интелигентните емоции, но в по-практически план. В него споделям в резюме някои основни идеи от книгата на Д. Вискът „Езикът на чувствата“, които намирам за много ценни и интересни. Те се отнасят до взаимовръзката между различните емоции и как една неизразена емоция води до появата на друга.

Според Вискът, ако искате да сте в добър контакт със своите чувства, като начало е добре да знаете какъв е естествения процес, чрез който те се проявяват.

„Чувството на тревожност възниква, когато се страхуваме от нараняване или загуба – реална или въображаема, която още не е нанесена, или ако е нанесена, все още напълно не е приета. Когато човек претърпи нараняване или загуба, той изпитва болка. Болката нарушава равновесието и предизвиква изразходване на енергия. Тази ответна реакция трябва да бъде насочена навън, към източника на болката. Проявата на тази енергия се нарича гняв. Ако тази енергия не може да бъде външно изразена като гняв, а вместо това бъде насочена навътре, към Аза на човека, тя бива възприета като вина. Ако не настъпи бързо отърсване от вината, като се приеме, че първоначалния гняв е разумно противодействие на първоначалното нараняване, то тогава тя се обръща срещу човека, който я изпитва. Вината се задълбочава и става депресия. Подобна депресия може да разруши личността и да изземе цялата му енергия.

Накратко:

Тревожността е страх от нараняване или загуба.
Нараняването или загубата водят до гняв.
Въздържаният гняв води до вина.
Неотърсеното чувство за вина води до депресия.
За да спрете навреме спиралата на негативната емоционална енергия, първото нещо, което трябва да направите, е да се обърнете с лице към преживяванията си и, вместо да ги отричате, да се научите да ги изразявате по адекватен начин. Да приемете, че нито вие, нито светът ще пропадне, ако дадете воля на чувствата си – адекватния израз на изпитваните чувства рядко води до загуба на контрол. Този, който не желае да ви приеме заради това, че давате воля на своите чувства е човек, който не иска да бъдете истински – спокойно може да минете и без него. Положителното при освобождаването от обременяващите чувства е това, че ставате по-откровени. За да сте откровени, трябва да разбирате онова, което чувствате, да знаете откъде се е породило чувството, да можете да дадете израз на това чувство пред когото трябва. Така при решаването на дадени проблеми вече ще можете да разчитате, че чувствата ви ще посочат правилната посока. Разумът и неговото оръдие – логиката, могат да бъдат заблудени – чувствата казват истината. Най-голямата откровеност надхвърля собствените човешки деформации – при нея няма илюзии.

Езикът на чувствата е средството, посредством което осъществявате връзката със самите себе си, а ако не можете да комуникирате със себе си, не можете да комуникирате и с останалите. Когато отворите съзнанието си за посланията на своите чувства вие се освобождавате от тревожността и започвате по-добре да осъзнавате своята интуиция. Ще започнете да долавяте повече неща за другите, защото ще сте способни да получавате информацията, която те излъчват без да бъде пречупена през защитните ви механизми. А когато се научите да долавяте какво става в душите на другите, ще се научите да долавяте повече неща, които стават дълбоко във вас. Ще се разкрият чувства, за които преди това не сте и подозирали. След като улучите този момент, в който интелектът и чувствата се покриват, ще можете да долавяте постоянното преливане на едното в другото – ще ви бъде по-лесно да определяте какво е реално. А когато сте в контакт с реалността, вие можете да й влияете и да я променяте.“ Д. Вискът

Изглежда парадоксално на пръв поглед, но от своя опит започнах да разбирам, че ние най-добре се грижим за емоциите си като първо се погрижим за ума си така, че да може да ги разбира по-добре. Има и други начини, разбира се. Такъв, например, е лечебния катарзис, т.е. освобождаването от силните емоции, който е много мощен инструмент за грижа и лечение на емоционалното ни тяло. Знам колко впечатляващи може да бъдат ефектите от него и признавам неговото място в редицата от методи за грижа и лечение на чувствата. Но по отношение на всекидневието ни – там, където е постоянният – непрекъснат, поток от емоции с най-различна интензивност, форма и окраска, това което ни помага най-много, знам, че е умът – същият този, който ги забелязва навреме, разбира ги и избира коя е най-подходящата форма да се погрижи за тях.

Понякога той ще утеши страховете като им обясни като на малко дете неща, които то не знае, но след като разбере за тях, се успокоява. Друг път ще види каква е нуждата, която стои зад чувства като ревност, завист, гняв и омраза, и ще потърси коя е подходящата форма, за да удовлетвори тази нужда. Случва се малкото дете в нас често пъти да се чувства зле, защото иска нещо и го иска веднага, но възрастният (умът) може и да не му го даде. Вместо това може да му каже, че го разбира много добре, разбира колко много го иска и че няма търпение да се случи, но че сега не е подходящият момент за това и, може би, има друго нещо, което е по-важно за него в момента. По този начин умът, подобно на силен и надежден родител, дава възможност на емоционалното ни тяло – вътрешното ни дете, да се чувства в сигурност и безопасност, когато знае, че той е край него и може да разчита на неговата преценка кога е уместно да се направи нещо и кога – не.

Забелязала съм, че много хора отбелязват огромен напредък в управлението на емоциите си именно след като успеят да развият силен ум – силен вътрешен „възрастен“ човек, който да може да се справя с емоционалните капризи на вътрешното им дете. Защото, да се отнасяме към емоциите си с внимание и грижа не означава винаги да ги изразяваме и да задоволяваме исканията, които детето в нас постоянно има. Емоционалната интелигентност в същността си не е нищо друго освен мъдрост, т.е. ум, който разбира и се вслушва в посланията на сърцето. И неврофизиологичните изследвания в тази област го доказват – в процеса на преобразуване на силните и често ирационални чувства, които възникват като първични реакции спрямо дадени стимули от средата, решаващата роля принадлежи именно на неокортекса (т.е. на мозъчната кора, която е най-късно развитата част от човешкия мозък). Именно нейната намеса помага на първичните реакции, които възникват в емоционалния мозък (т.е. по-старата част от човешкия мозък, която се свързва с дейността на лимбичната система и бадемовидното ядро) да бъдат успокоени, разбрани и управлявани.

Това е емоционална интелигентност в действие – едно мъдро разбиране и грижа за емоциите от страна на ума. Надявам се, че с тази публикация съм подхранила този ум в това отношение още малко:)!

Камелия

Подобни творби

  • Все още няма други подобни творби

This entry was posted in За Духа и Душата. Bookmark the permalink.

Comments are closed.