Основи на Валдорф педагогиката 1

В основата на валдорф педагогиката седи антропософията на Рудолф Щайнер и по-специално книгата Общо човекознание като основа на педагогиката, номер 293 от събрания труд на Щайнер. От нея можете да добиете първоначални знания за човека, за развитието му и съответно за педагогическите методи, които могат да се използват. Тук ще обобщя най-важните положения и знания:

1. Човек е физическо тяло, душа и Дух. Още преди раждането, в майчиното тяло, започва да се изгражда физическо тяло,заедно с етерното и астрално тела, които обобщено ще нарека материални тела. При раждането материалните тела, които вече са свързани помежду си, се свързват с душевно-Духовната същност на човека, която вече също е свързана. Душевно-Духовната компонента е тази, която има вечен живот, както преди раждането на тялото, така и след неговата смърт. Тази компонента идва на Земята с ясната задача да изпълни някаква собствена мисия и да се развива. Както душевната, така и Духовната компоненти, се състоят от по три различни компоненти. За образованието особено важно е да се знае, че душа е душа-воля, душа-чувства и душа-мисъл.

2. Точно тези три същности на душата трябва да се имат предвид при възпитанието и образованието. За мисълта отговаря предимно главата, за чувствата – предимно тялото и за волята – предимно краката и ръцете, крайниците. Важно е да се каже, че при хората главата е в сферична форма и е завършена във физическото си развитие. В главата има пълнота в развитието на телесната, душевна и Духовна компонента. Обаче докато телесната, която можем да наречем мисловна, е в будно състояние; то душевната, която можем да наречем и чувствена, е в сънуващо състояние; а Духовната, която можем да наречем и волева, е в спящо състояние (дълбок сън), в който няма сънуване. Ако разгледаме гръдния кош и трупа на човек, ще видим, че той има формата на луната, като една част от сфера. В него физическото тяло може да се разглежда като непълно, но за сметка на това душата е много по-пълна (чуства). Крайниците пък са само като оси, като отсечки от сфера. Във физическо отношение, както и в душевно, те са още по-неразвити, но пък имат най-голяма степен на развитие в Духовно отношение. И ако в главата душата сънува, а Духът спи, то в трупа душата е в будно състояние, а в крайниците това важи за Духа. Защо това е важно и как трябва да се прилага? Стремежът е да се душата ни и Духът ни да преминат в будно състояние в главата ни. Това може да стане само, когато се помага за оформянето им съответно в трупа и в крайниците ни на физическо ниво. Когато това се случи, те, с помощта на мисълта, ще се събудят и в главата ни и тогава ще сме един пълноценен, съзнателен, буден човек с глава, труп и крайници, тоест с мисъл, чувства и воля и съответно с физическо тяло, душа и Дух.

2. От казаното до тук, може да се заключи, че преди раждането най-важно за детето е майчиното здраве и личностното развитие на самата майка. В най-ранните дни, месеци и години на новороденото дете основното при възпитанието е, че то трябва да е насочено към пълното влизане на душевно-Духовната компонента във физическото тяло на детето. Правилното дишане заема основно място в това отношение. Всъщност вдишването е точно процесът на поемане, а издишването на обратно отдаване на Духовната компонента. Първият и най-важен възпитател е майчиното мляко, което е проникновено от самия Дух. Затова и кърменето е толкова важно. Същото важи и за близостта и с двамата родители. Особена важност в цялото ранно детство има налагането на повторяемост в ежедневието на детето. Чрез нея то най-лесно се пригажда към новия си, телесен, живот.

3. Най-общо могат да се разглеждат три периода в развитието на детето до неговото пълно физическо съзряване, което се счита, че става на 21 години. Първият е до смяната на зъбите на седем години. В него детето живее предимно с миналото си, с това, което носи от преди раждането си в душевно-Духовната си компонента. Може да се каже, че в този период детето е морално същество. За него света е морален, добър. В този период детето учи най-вече чрез подражание. Основната задача на родителите и на възпитателите е да дават положителен пример. Също така на детето не трябва да му се насаждат в главата готови разсъждения, а да му се помага то самото да стига до определени изводи. Детето в този период е предимно волево-чувствено същество. То не прави разлика между воля и чувства и съответно веднага прави това, което чувства. Затова е и много важно да не се ограничават движенията му и да се оставя да играе. Движението развива волята. Също много му помага изкуството в развитието, тоест това, което влияе на чувствата.

4. От седем до четиринадесет детето е предимно чувства, настояще. Ръководи се от възгледа, че светът е красив. Най-голямо влияние върху него имат авторитетни и истинни възрастни. Тоест възпитанието и образованието става предимно чрез авторитета на учителя и на родителите. Трябва да се набляга на изкуството, музиката, спорта, танца, театър, работата с ръце, занаяти. Преподаването трябва да е предимно картинно и под формата на образи.

5. Едва след четиринадесет години детето започва да е самостоятелно. За него светът вече е истинен и то търси опора в себе си. Вече гледа към бъдещето. Едва тогава е добре да започне да се изгражда в него логическо-систематичното мислене. Едва след 14 е добре да включим в преподавателските методи научност и възприемане на света предимно чрез ума и мисълта. Вече точните науки като математика, физика, технологии, информатика и т.н. започват да придобиват важност. След като сме работили за оформянето на физиката на детето, свързана с Духа и душата, тоест крайниците, то сега започваме да работим и за главата. Първо за мисълта, която ще помогне съзнателно за разбуждането на душевно-Духовната компонента в главата. Особено важна в този период е взаимната игра на душа-мисъл, душа-чувства и душа-воля. Затова са важни както научността, така и изкуствата и движенията и най-вече взаимовръзките между тях. Отделните предмети не се изучават изолирано, а са силно взаимосвързани и си помагат.

Ясно виждаме троичността на света във валдорф възпитанието и образование. Грубо казано имаме три периода:
1. Дух – воля – движение – подражание – морал
2. Душа – чувства – изкуство – авторитет – красота
3. Физическо тяло (глава) – мисъл – научност – самостоятелност – истинност

А сега нека да направим и важното обобщение. Подготвяме децата не толкова за това, което иска и очаква от тях обществото, а ги развиваме като индивидуалности, като Човеци, които да могат да си спомнят мисията, с която са дошли на Земята и да я изпълнят като променят обществото. Човек идва на Земята с една мисъл от миналото, с идея как да допринесе за собственото си развитие и развитието на света. В живота си той, минавайки през чувствата и живота в настоящето, я развива и работи за волята си, която взема обратно след смъртта си като зачатък на бъдещото си развитие. Валдорф образование не се стреми да е полезно на детето само сега, а да заложи в него това, което може да се развие дори години по-късно, във възрастния човек и в стареца. Това е едно цялостно човешко образование, което залага у нас непрекъснато развитие докато сме на земята. Рудолф Щайнер разглежда три периода в развитието на човек на Земята. Първият е от раждането до 21-вата годишнина и отговаря за физическото развитие на човек. Това е и периода на образование и възпитание, в който залагаме обаче и основата за следващите периоди на самостоятелно и съзнателно развитие. От 21-вата до 42-рата годишнина се развива душата на човек, а след 42-рата, условно до 63-тата, Духът. След 63-тата започват истинските творчески години на човек. И точно за тях е важно да се работи от самото начало, та чак до 21-вата годишнина, в която можем да кажем, че детето окончателно съзрява.

Подобни творби

  • Все още няма други подобни творби

This entry was posted in За Децата. Bookmark the permalink.

Comments are closed.