Обща концепция за преподаването на информатика и технологии в училищата

Това е една много пипкава тема, в която в началото ще се наложи да сме по-общи и да не разполагаме с цялостни концепции. Защо ли? Защото такива няма. Както официалното образование, така и валдорф и другите алтернативни педагогики не дават ясна концепция по въпроса. Липсва напълно сериозна изследователска дейност по въпроса. А и да си признаем честно – темата всява смут и страх, а това не са добри предпоставки за умелото й разглеждане. Защо? Защото новите технологии са нови и се развиват значително по-бързо както от отделния човек, така и от обществото като цяло. Технологичното развитие изпреварва културното, обществено, политическо, социално, икономическо и т.н. развитие и ни залива като някаква вълна, която вече дори не знаем как да контролираме. Започвайки скоро като учител по информатика, ще се наема с нелеката задача да създам точно такава концепция. Започвам с най-общите неща, които можем да считаме за досегашни постижения в областта.

Може да се каже недвусмислено, че с научно-систематичното преподаване за мисълта е добре да се започва в училище чак след 14-тата годишнина. Тогава започва оформянето на съзнателната, аналитична, логическа, систематична, човешка мисъл, тоест всичко това, което разбираме под научност. Следствие на тази научност са съвременните високи технологии и най-вече компютрите и всичко свързано с тях. Следователно високите технологии и компютрите нямат място в училищата и в живота на децата до 14-тата годишнина. От тях децата не могат да научат нещо съществено, но могат да се ограничат до именно тази научност, мисловност, в мигове от живота, когато трябва да формират предимно волята и чувствата си. Същото важи и за телевизори, видео-игри, умни телефони и т.н.

В основата на развитието на технологии седи необходимостта от добиване на контрол над сложни процеси и възможността за бързо извършване на трудни изчисления. Сигурно няма нужда да споменаваме, че всичко започва не някога и някъде, не на едно място, не в някакъв гараж в силиконовата долина, а навсякъде в нея и то по време на студената война и то с военни цели. Налети са милиарди в нови технологии. Това води и до създаването на подходяща среда в Калифорния за развитието им. Резултатите са налице, а ползите, слава Богу, се разпростират не само във военната индустрия. Същото важи обаче и за неприятностите. Основната е, че ние не контролираме самото средство, което сме създали за контрол. Новите технологии бързо достигат сложността на системите и процесите, които трябва да управляват и съответно вече не ни вършат работа в това отношение. Завъртаме се в порочен кръг. Истинска опасност идва обаче от това, че новите технологии постепенно се превръщат в самоцел и забравят да служат на културното, обществено, политическо, социално, икономическо и т.н. развитие, а и освен това ги задминават значително по скорост на развитието.

Това е съвсем накратко положението. Разбираемо е защо все още незнаем как да включим тези технологии в образованието. От горе казаното за мен следва един много важен извод: новите технологии са добри за нас само тогава, когато ги познаваме, знаем как работят и ги използваме под предназначение като помощници в ежедневието си, там където наистина ни служат и улесняват. Тоест, новите технологии, също както и парите, са само едно средство за развитието на отделния човек и на обществото като цяло. Те не са цел или самоцел. Точно това е важно да се разбере от всяко едно дете. В децата трябва да се възпитава Любовта към живота и процесите на развитие и усъвършенстване. Любознателност към средствата за постигане на напредък, тоест спрямо новите технологии и парите, в много важна. Във никакъв случай тя не трябва да прераства обаче в Любов или омраза, защото това означава да се обвързваме и привързваме към средствата, а не към самия път и към стремежите. Това би било една голяма грешка. Виждаме всеки ден резултатите от нея. Всяко едно пристрастяване, било то към алкохол, цигари, дроги, залагания или игри е свързано с прекалено обикване на средствата, а не на самата същност. Ако използваме технологиите заради самите тях, то значи вече сме зависими от тях и съответно техни подвластни. Точно в този миг вече не ние тях контролираме с цел управление на сложни процеси и развитие, а те нас управяват.

По-точно казано – ние сме се поставили несъзнателно под тяхна власт. Процес, в който самите ние си измисляме поробител на волята и чувствата ни и се оставяме доброволно под властта му без да знаем какви ще са последствията. И без дори да ни интересува. Човешкия глад за намирането на Бога, господаря, властващия, намира своето задоволяване в самоподчинението ни под игото на новите технологии. Хора, които са се борили за свободата си, измислят ново средство за постигането й, но забравят, че то е само средство и му се подчиняват. Така се превръщат в роби на собственото си желание за свобода. Образованието включва процеси на освобождаване, не на поробване. Точно затова е важно децата да възприемат съзнателно що е то техника и как това средство може да ни помага, когато го използваме съзнателно.

Тоест, децата е важно да разберат, че в основата на света седи човека. Следват човешките взаимоотношения и създадените от тях организации, общества и т.н. Вече говорихме, че присъщи за човека за волята, душата, вярата, мисълта, чувствата, Духа, а присъщи за взаимоотношенията между хората са културата, обществото, социалната среда, икономиката и политиката, например. Едва след това идват технологиите (и парите, които също, строго погледнато, са технология). Те служат на хората и техните взаимоотношения.

Какво следва от тези уводни думи за обучението по информатика? Че в основата на преподаване на информатиката и въобще на технологиите седи познанието за човека и човешкото общество. Конкретно за училище имаме три важни извода:

1. Учителят по информатика трябва да познава добре учениците си. Това е задача, която може да се извърши единствено успешно с помощта на класния преподавател и на родителите, които съпровождат детето от първи до осми клас в образователния му път (тоест до 14-тата годишнина).

2. Взаимовръзките между учениците и в обществото трябва да са познати. Това поражда две насоки – информатиката и технологиите се преподават само ръка за ръка и в помощ на другите предмети, особено на социално-обществените предмети. Освен това учителят по информатика / технологии трябва да познава взаимоотношенията на всеки един ученик в училище, в общината, в обществото и да ги подпомага чрез технологиите.

3. Учениците (също и учителите и родителите, ако това още не е случая) трябва да бъдат добре запознати именно с тези процеси.

Тоест, образованието по информатика и технологии от една страна помага за съзнателното възприемане на смисъла на тези средства за човека и обществото. А от друга запознава хората и обществото със средствата. В зависимост от индивидуалните пътища на децата и техните занимания, можем да преподаваме различни технологии, които ще са им от помощ. Важно е да вземем предвид интересите на самите деца. Тоест, конкретната програма за обучение се създава съвместно с децата, в зависимост от тяхната същност, интереси, проекти и дейности. В този ред на мисли, обучението по информатика и технологии се подчинява първо на нуждите на децата, а после и на нуждите на училището, учителите, родителите, общината и цялото общество. От това вече се определя и дали ще се учат хардуер-приложения, софтуерни приложения, интернет и мрежови приложения или създаването същите тези приложения според специфичните нужди.

Най-лесно е да се започне от приложенията. На децата се поставя задачата да видят как могат да подобрят работата си или да си помогнат в различни области от живота посредством технически приложения. Например някое дете има трудности с пространственото разбиране на геометрията. Съответно се намират софтуерни програми, които подпомагат точно това пространствено виждане. Ползите, както за детето, така и за учителя по геометрия са непосредствени. Детето вижда какво е значението на технологичните средства и как те могат да се използват съзнателно.

Изследват се внимателно различни приложения. Вниква се в това защо тези приложения са създадени, как действат и какво подпомагат. Най-вече каква добавена стойност създават. Изследват се границите на тези приложения и необходимостите, които те не могат да покрият. Тогава у учениците възниква и съзнателното желание да помогнат за развитието на тези приложения. Тогава учителят започват да преподава и разработката на хардуер, софтуер или интернет приложения. Тоест, едва след като възникне въпроса как се създават приложения, започва да се преподава програмиране и хардуерно строителство. Това е начин на преподаване на технологиите според нуждите на самите деца и тяхната среда. Чрез този процес подсъзнателно се подпомага това, което учениците съзнателно трябва да разберат – че техниката е средство в помощ на човека и технологиите.

Ето това са основите на преподаване на информатика и технологии в училищата. Тепърва предстои много работа в развитието на подходяща педагогика и методика.

Подобни творби

  • Все още няма други подобни творби

This entry was posted in За Децата. Bookmark the permalink.

Comments are closed.