Мъдрост за треньорите, тоест за шефовете

Бях писал вече за Райнхард Шпренгър и неговата книга с футболни поуки за ръководители. Е, да, но бях засегнал само първата и най-обща част от книгата му. Сега ще Ви разкажа за поведението на треньорите.

1. Да могат да се направят излишни. Как? Като привличат специалисти. Като създават задружност. Като използват всички налични сили и възможности. Добър пример е работата на Юрген Клинсман за немския национален отбор. Той се направи излишен. Е, в Германия може да е било по-лесно отколкото сега в Сащ, но наблюдавайте добре – и там ще успее. Няма нужда да Ви казвам, че истински добър ръководител е този, който може да си остави бизнеса за дълго време и когато се върне го завари на по-добро ниво от това, на което го е оставил. Точно това ни учи и Тимоти Ферис, който достига до забележителните четири часа работа на седмица. Това не му пречи да е милионер. Напротив! Точно това му помага да е такъв.

2. Ръководството се нуждае от доброволно следващи го. И им е в услуга.

3. Ръководството се нуждае от зрялост и не е добре да идва прекалено рано. Сега ще кажете, че това са предразсъдъци. Да, може и така да е, но са с голяма доза истина, защото ръководството се нуждае от опит и от пример. Нуждае се от търпение и издържливост. Нуждае се от определена здравословна дистанция. Нуждае се от развита „икономика на действията“. Нуждае се от реалистична преценка на собствените сили. Нуждае се от тънко чувство за възможното. Всичко това е присъщо на хората с голям житейски опит, който не идва задължително, но често, с възрастта.

4. Добрите работници рядко са добри шефове. Ами много просто – за едното се изискват напълно различни качества от другото. Внимание – ако сте лош работник, това не Ви прави веднага добър шеф! Виж, ако сте старателен и стремящ се към развитие работник, то може и да се превърнете в добър шеф. Кройф и Гуардиола са едни от малкото примери за добри работници, които са и добри шефове. Същото важи и за Пеневи.

5. Самочувствие и доверие в собствените сили е в основата на Творчеството. А Творчеството е основен признак за добро ръководство. Ето защо вярата и чувствата са толкова важни за всеки един ръководител. Само с ум не се води. Нали знаете, народа го е казал:

Ум царува, ум робува, ум патки пасе.

6. Неприятните неща трябва да се правят винаги в началото. Ха, ето тука вече излезнахме окончателно от зоната на комфорта и изпотихме още една голяма маса от самопровъзгласили се ръководители. С мислене от рода на „абе първо да се опознаем, да свикнем, пък после важните промени“ няма да стане. Цели правителства ни го показва нагледно, не само футболни отбори. Клинсман от първия ден обърна с главата надолу немския футбол. Анатемосаха го, но го оставиха да работи и работата му беше успешна. И Вас ще анатемосват много пъти, но това не Ви дава право да не направите или да протакате необходимите промени. Междудругото, тази тактика важи и за работници, не само за ръководни кадри, независимо колко изкъсо Ви държат.

7. Доверието идва с уязвимост и ранимост. Е, без човечност не става. Прочутата точка „provide proof / дай доказателство“ на Стийв Фарбер в „oh shit! moments / кофти мигове“. Ръководителите трябва да са автентични, това означава и да имат чувства, и да претърпяват неуспехи, и просто да са обикновени хора.

8. Връзката с хората е дори още по-важна от хвалбите. Те също са важни, де. Важно обаче е да обръщаме внимание на хората и на техните потребности. Да не забравяме каква е все пак основната дефиниция на Стийф Фарбер за екстремен лидер: човек, който прави това, което обича, за хората, които обичат това, което той прави!

9. Страст! В езика, в говоренето, в действията! Доброто ръководене е изпълнено със страст. И Вие ли си представихте треньора на Борусия Дортмунд – Юрген Клоп? Междудругото, Шпренгер е прав – в момента бундеслигата е изпълнена с прекрасни примери по ръководство. Можем да ги видим не само в треньорите, но и в отделни играчи, някои от които под двадесет, и дори в цели отбори.

10. Поставяне на реалистични цели. Хахаха, не мога да не се засмея на някои от началните реалистични цели на ОМ :) Важно е да можем да мечтае, но е важно и да можем да си поставим ясни, точни и конкретни цели, които могат да се постигнат в обещаното време.

Там-там… идваме тържествено до любимата ми, най-любимата ми точка. Признавам, че много знаех за ръководенето от личен опит още преди да започна да чета книгата на Шпренгер, но ще излъжа, че не се кефех много на всяко едно нещо, което той дефинира близо до моите представи. Обаче има една тема, която ми е любима и която виждам много ясно във всекидневната работа по ОМ :)

11. Ръководенето означава да се изваждат хората от зоната им на комфорт, да се подръчкват, да не се оставят да им е удобно. Това означава, освен всичко друго, винаги да се забравя старото и да се опитват нови неща. Един предприемач не може никога да има успех ако лежи на стара слава.

12. Определяйте целите, а не пътя! Е, надявам се, че като добри ръководители не си врете носа в работите на Вашите работещи. Всеки си има собствен модел на работа, който е всичко друго, но не и Ваша работа. Ваша работа е да зададете насоката или да помогнете на работниците да я намерят. И разбира се, да осигурите достигането и в съответното време и със съответното качество. Пътят до там работниците трябва да го извървят сами. Което не означава, че Вие не трябва да сте на разположение непрекъснато, за да помагате! Но ако мислите да се натрапвате и пречите, то BASTA!

13. Засилвайте и подкрепяйте силните и то най-вече силните им черти! Или казано по друг начин – 80% внимание на 20% най-силни. И 80% от тези 80% за 20% техни силни черти!

14. Най-важното е на всяко място да седи подходящия човек. Не е толкова важно да се разполага с най-добрите, колкото всеки да е на мястото си.

15. Добрите управители знаят винаги кога да си тръгнат. Винаги на върха на успеха!

Подобни творби

  • Все още няма други подобни творби

This entry was posted in За Духа и Душата. Bookmark the permalink.

Comments are closed.