Предлагането определя търсенето (Как да променим света)

Това е глава от книгата на Дейвид Борнщейн Как да променим света.

Примамливо тълкуване на появата на гражданския сектор е, че хората осъзнават спешната нужда от промяна. Революцията в комуникирането дава на милиони хора по-широко и по-подробно разбиране за света. Заради технологиите обикновените граждани се радват на достъп до информация, който преди е бил достъпен само за елита и държавното управление. Една от последиците от тази промяна е, че гражданите са наясно с екологичните заплахи, всеобщата бедност, здравните катастрофи, злоупотребата с човешки права, провала на образователните системи и нарастващото насилие. Друга последица е, че хората притежават комуникационните оръдия да координират усилията си и да вземат мерки срещу проблемите.

Особено силен импулс за действие е екологичната заплаха. През 1990 в света има над 100 000 независими организации за защита на околната среда, повечето от които са създадени през 1980. „През изминалия половин век светът губи четвърт от почвения си слой и една трета от горите си.“ – според книгата Естествен капитализъм на Пол Хоукен, Еймъри Лъвинс и Л. Хънтър Ловинс. „С настоящата скорост на унищожение ще изгубим, в рамките на нашия живот, 70% от световния коралов риф, който е дом на 25% от морските обитатели. През последните три десетилетия са изразходени една трета от ресурсите на планетата – „натуралните й съкровища“.

Според доклад на Съветът за национално разузнаване на САЩ през следващите дванайсет години светът ще стане свидетел на значително намаляване на обработваемите земи, нарастване на парниковите емисии, намаляване на тропическите гори и други ареали, богати на биологични видове, което ще увеличи „наскоро настъпилите големи исторически загуби на биологични видове“. Над 3 билиона от хората ще живеят в страни с недостиг на вода. Още повече до 2010 само в Нигерия, Етиопия, Русия, Индия и Китай заразените със СПИН ще са между 50 и 70 милиона.
Друга основна промяна е, че комуникационните технологии правят глобалните несправедливости по-видни и осезаеми от преди. Едно е да размишляваш над факта, че най-бедната половина от света получава само 5% от целия си доход, но какво се случва, когато тези хора всеки ден гледат по телевизията икономически победители? По-голямата част от тях вече не гният в неспособност и изолация. Те все повече и повече се урбанизират, организират и технологизират.

Докато притесненията относно глобалните въпроси нарастват, нараства и убеждението, че правителството е неспособно да се справи с тях. През последните две десетилетия демокрацията триумфира повсеместно, но избирателната активност намалява навсякъде, включително и в САЩ, където достигна исторически спад. Десетилетия на неефективна политика на развитие и обезкуражителни войни за бедност, наркотици и престъпност карат много да стигнат до извода, че макар и правителството да е отговорно за предаване на гражданската позиция, то със сигурност не е най- ефективното и единствено легитимно средство за реалното осигуряване на социалните блага и често е по-малко изобретателно от предприемаческите граждански организации.

Още повече правителствата изглеждат все по-неспособни да се изправят срещу концентрираната корпоративна сила. (Триста международни корпорации контролират 25% от световния капитал.) Твърде често правителствата не успяват да вземат сериозни мерки за предпазване на околната среда, за гарантиране на прилични трудови условия, и в последни време, за осигуряване на почтеността на финансовите институции. „През 21-ви век свят на глобален капитализъм….нациите се състезават за прилив на инвестиции и за работни места и развитие, което осигуряват корпорациите, а политиците се нуждаят от още повече средства, за да се състезават с противниците си за избиратели,“ забелязва в книгата си Тихото превземане Норина Хертц, помощник директор в Центъра за международен бизнес при университета Кеймбридж. В резултат Хертц добавя: „Корпорациите са започнали да налагат със сила кое е и кое не е допустимо за политиците навсякъде по света.“

Проблем е, когато краткосрочните интереси на взимащия решения елит са вредни за дългосрочните интереси на обществото. Лесно е човек да се обезсърчи, докато размишлява върху това. Днес, обаче, секторът, който осигурява лидерство, енергия и креативност за коригирането му е гражданският сектор. „Във време на засилена промяна, НПО-тата откликват по-бързо на новите изисквания и възможности, отколкото правителствата,“ пише в Foreign Affairs Джесика Т. Матю, президент на Mеждународния фонд за мир Карнеги. „А и се справят по-добре с бавно развиващите се проблемите от правителствата, като влияят върху обществото чрез увеличаващото си влияние върху индивида.“

По света, социалните предприемачи демонстрират нови подходи към много социални недъзи и нови модели за придобиване на доходи, повишаване на социалното благополучие и възстановяване на околната среда. Гражданският сектор очевидно тласка към реформа на свободния пазар и политическите системи. Погрешно назованото „антиглобалистко“ движение не е всъщност движение против глобализацията, а стратегия изобретена от гражданите, за да си възвърнат част от властта, която правителствата им са отстъпили на корпорациите.
В днешно време разочаровани от политическите лидери, гражданите гласуват може би по-малко, но правят необходимото по директен начин. Днес хората, които търсят значима работа често са склонни да основават, да се присъединяват, да се застъпват или да подкрепят организации, които са по-иновативни, по-отзивчиви или действат по-добре от традиционните социални структури.

Има и лична страна в тази история. Те споделят едно и също желание с останалите хората по света: да използват дарбите си по начин, който ще донесе безопасност, признание и ще е от значение – и да се забавляват. Промяната през последните години е в това, че гражданският сектор сега предлага широк диапазон за задоволяване на тези нужди: подредба на всичко, от което се интересува човекът, в което е добър и с което му харесва да се занимава всеки ден и което е от действително значение.

Разбира се, не всеки е или иска да бъде социален предприемач, както не всеки иска да започне свой бизнес, но почти всеки днес има възможността да участва в този сектор. Възможностите за хора с разнообразни интереси и умения са много, защото този сектор не спира да се разраства бързо. Гражданските организации от чаяно се нуждаят от добри мениджъри, маркетинг-специалисти, финансови експерти, хора във връзки с обществеността, компютърни програмисти, писатели, мореплаватели, хора на изкуството, счетоводители, режисьори и т.н. В зависимост от мисията, те се нуждаят и от журналисти, агрономи, химици, учители, лекари, адвокати, биолози, архитекти, писатели на песни, инженери, механици, издатели, специалисти по градско планиране, психолози и още много. Бизнесът все повече и повече се нуждае от служители и мениджъри, които да оценяват социалните и екологични измерения на работата си и които могат да съзрат възможност за сътрудничество с „другия“ предприемачески сектор.

Важно е да се запомни колко нови са тези промени. До преди двайсет години гражданският сектор е бил силно ограничен в по-голямата част на света. Социалните предприемачи се сблъскват с невиждан политически натиск и имат малко разпознаваема структурна подкрепа и мрежа, към която да се обърнат за финансиране, информация или окуражаване. В повечето случаи се сблъскват със значителна опозиция, дори и в семействата си. Дори в страни с дълга история в гражданските организации, като САЩ, до неотдавна малко хора са си представяли, че могат да преследват кариера в този сектор. Сега е нормално за завършилите някой от най-престижните американски университети да правят именно това. Наистина това са благоприятни времена за всеки, който някога е казвал: “Това не работи,“ или „Ние ще се справим по-добре,“ за всеки, който има порива да постави под съмнение статуквото, да разклати системата или да практикува малко предприемачество или „креативно унищожение“.

Подобни творби

  • Все още няма други подобни творби

This entry was posted in За Обществото. Bookmark the permalink.

Comments are closed.