Появата на сектора гражданин на света (Как да променим света)

Това е глава от книгата на Дейвид Борнщейн Как да променим света.

Социалните предприемачи са съществували през вековете. Създателят на Францисканския орден – Св. Франциск от Азиси се счита за социален предприемач, след като основава множество организации, които ускоряват промяната на статуквото в сферата му. Различното днес е, че социалното предприемачество все повече и повече се установява като професия и популярна сфера на проучване не само в САЩ, Канада и Европа, но и все по-засилено в Азия, Африка и Латинска Америка. Ръстът на социалното предприемачество може да се разглежда като повратен момент на забележително развитие, което е налице навсякъде по света през последните три десетилетия: появата на милиони граждански организации.

„Изненадващо е, че преди четвърт век е имало много малко НПО (неправителствени организации, занимаващи се с развитие и социална работа) извън САЩ, а сега съществуват милиони подобни организации навсякъде по света,“ – сподели Питър Гоудмарк – президент на фондация Рокфелер от 1988 до 1997 – „Никой не може да осъществи това по едно и също време. Защо те растат? Те растат, защото семето е там и почвата е подходяща. На лице са неуморни хора, които искат да се справят с прблемите, с които съществуващите институции не успяват. Те бягат от старите формати и са принудени да създадат нови форми на организации. Откриват повече свобода, ефективност и продуктова ангажираност. Това е ключова зона.“

Например, преди двайсет години Индонезия разполага само с една независима екологична организация. Днес има повече от 2 000. В Бангладеш повечето работа, свързана с развитие, се ръководи от 20 000 НПО-та, повечето от които са създадени през последните двайсет и пет години. Индия притежава над милион граждански организации. Словакия, миниатюрна страна, има над 12 000. Между 1988 и 1995 100 000 граждански групи отворят врати в бившите комунистически страни в Централна Европа. В Франция през 90-те средно на година се създават 70 000 нови граждански групи, което е четири пъти повече от тези през 60-те. В Канада броят на регистрираните граждански групи през 1987 нараства с над 50%, достигащи приблизително 200 000. В Бразилия през 90-те броят на регистрираните граждански организации скача от 250 000 до 400 000, което е ръст от 60%. В САЩ между 1989 и 1998 броят на обществени организации, регистрирани при Служба за вътрешните доходи нараства от 464 000 до 734 000, което също е 60% растеж. Според някои данни броят на гражданските групи в Бразилия е 1 милион, а в САЩ – 2 милиона. Ако вземем под внимание дългата история на гражданска активност в САЩ, изненадващо е, че 70% от регистрираните организации са на по-малко от трийсет години. Последно, през 90-те броят на регистрираните международни граждански организации нараства от 6 000 на 26 000.

Исторически тези организации били определяни негативно като нестопански или неправителствани. Днес те обхващат нов „сектор“, наричан по различни начини „независим сектор“, „нестопански сектор“, „трети сектор“ или с термина, предпочитан в тази книга, „граждански сектор“. Стотици университети в САЩ, между които Харвард, Стандфорд, Йейл, Дюк и Джонс Хопкинс, предлагат курсове и центрове, където да се изучава този сектор. В Ню Йорк през 90-те, когато цялостната заетост нараства само с 4 %, заетостта в гражданския сектор нараства с 25%. Също така според проучване на университета Джонс Хопкинс, което разглежда осем развити страни, заетостта в този сектор през 1990 и 1995 нараства с два и половина пъти по-бързо, отколкото в цялата икономика. Питър Друкер нарича този сектор най-развиващата се американска индустрия.

Въпреки че обществените организации са съвсем нови, тази повсеместна мобилизация на гражданите е нова в няколко отношения:

1. Появява се в невиждан досега мащаб.

2. Организациите са по-глобално разпръснати и са различни от преди.

3. Все повече откриваме организации, които преминават през дефицит на решения, за да стигнат до по-системен подход към проблемите – предлагат по-добри рецепти, а не само повече практика.

4. Гражданските организации са по-малко зависими от църквата или държавата, всъщност, упражняват сериозен натиск върху правителството, ( за което свидетелства Международната кампания за забрана на противопехотни мини и създаването на Международен криминален съд).

5. Те засилват партньорствата с бизнеса, академичните институции и правителствата – и в много случаи подобряват представителните функции на правителството.

6. Гражданският сектор преживява благоприятните ефекти на предприемачеството, увеличената конкуренция, по-стабилното сътрудничество и засиленото внимание към представяне, поради естествената борба за място, която настъпва във всеки ограничен сектор, който внезапно се радва на „отворено място“ и нови тълпи от играчи.

В гражданския сектор има, разбира се, доста неефективни, разточителни и корумпирани организации. Поради новата вълна на дейности, обаче гражданските организации са подложени на все по-голям натиск да демонстрират ефикасността си. Изправени пред вълна от енергични социални предприемачи, мениджърите на мудни, старомодни институции вече не намират позицията на „бизнес, както обикновено“ за безопасна. Всъщност с всеки изминал ден става все по-рисковано да си статичен или да лежиш на стари лаври. Появата на предприемачеството и конкуренцията представляват ранна, но фундаментална промяна в динамиката на гражданския сектор, която, исторически погледнато, е доста благоприятна за иновации. Това развитие е разгледано в заключителната глава на книгата.

Въпреки важността си тези промени не са достатъчно отразени в пресата. В САЩ и Канада, например, почти всеки е запознат с експлозията на dot-coms – доста по-малък феномен – но милиони не са чули голямата история: световната експлозия на dot-orgs. Това е история с много по-широк извод: изгряващият граждански сектор реорганизира начина на работа в обществото чрез заостряне на ролята на правителството, промяна на практики и отношения в бизнеса и отваряне на ред възможности за хората да проявят таланта си по нов, позитивен начин.

Подобни творби

  • Все още няма други подобни творби

This entry was posted in За Обществото. Bookmark the permalink.

Comments are closed.