Какво предизвиква тези промени? (Как да променим света)

Това е глава от книгата на Дейвид Борнщейн Как да променим света.

Най-простото обяснение на тези промени е това, че пречките, които преди са съществували, изчезват със зашеметителна скорост. Генералите в Южна Европа, Латинска Америка и Африка не толерираха гражданите, които участваха в сериозна социална реформа. Не ги толерираха и комунистите в Централна Европа и Русия, и режимът на расова сегрегация в Южна Африка, нито пък вице кралете в колониална Индия. В повечето от тези места авторитарните правителства са наследени от действащи или поне номинални демокрации.

Граждани, които искат да основат организации не се нуждаят само от свобода: те се нуждаят и от пари. Трябва да има излишък в икономиката, който да финансира усилията им. През 20-ти век доходът на глава на населението нарастна с поне 700 % в икономиките със свободен пазар. Икономическото разрастване е особено силно през 60-те и 70-те, когато глобалната икономика нараства с 5% на година и всички региони преживяват икономическа печалба. Въпреки че печалбата не е разпределна по равно, печалбата – обложена с данък от правителството или насочена към филантропия – прави възможно за редица хора по света да се изхранват от гражданския сектор. (Днес много граждански организации търсят начини да придобиват доходи чрез стопански сделки.)

Просперитетът през втората половина на 20-ти век е едновременно и причина и ефект от социални и научни постижения, които подобряват човешкия живот. Най-голямата промяна е, че хората живеят по-дълго и имат по-голяма свобода да мислят за неща различни от това да останат живи. От 1900 средната продължителност на живот в индустриалните страни нараства средно с 30 години, а в бедните страни с почти 40 години, което е без прецедент в историята. През 70-те основната образователна система достига милиони хора в развиващите се страни. Между 1970 и 1985 средната грамотност при възрастните нараства от 43% на 60%. Само през 70-те растежът на средната класа в ред страни, по-големият достъп до гимназиално образование и удвоеният брой на университетите в света увеличава броя на хората, притежаващи образование и финансова възможност да се справят ефективно със социалните проблеми.

Още повече, през последните три десетилетия феминисткото движение се установява в по-голямата част от света, като намалява социалните пречки, които исторически са ограничавали обсега на действия и изразяване на жените. Падането на расистките бариери отваря възможности за много групи подобно на чернокожите в САШ, Бразилия и Южна Африка и на недосегаемите в Индия. В Азия, Африка и Латинска Америка пост-колониалните и пост-диктаторските поколения са по-сигурни в отстояването на демократичните си права. Технологиите, разбира се, позволяват на хора, пари и информация да се движат бързо и евтино по света.
Обобщено, повече хора днес имат свободата, времето, средствата, здравето, публичната проявата, социалната мобилност и увереност да подхождат към социалните проблеми по нов, дързък начин.

Подобни творби

  • Все още няма други подобни творби

This entry was posted in За Обществото. Bookmark the permalink.

Comments are closed.