Големите дървета израстват от малки жълъди 1 (Как да променим света)

Това е глава от книгата на Дейвид Борнщейн Как да променим света.

Всяка промяна започва с прозрение и решение за действие. През 1978 американец на име Бил Дрейтън, асистент-администратор на Американската агенция за защита на природата, реши да създаде организация, която да подкрепя водещи социални предприемачи по света. Той обмислял това в продължение на петнайсет години.

Идеята на Дрейтън била да издирва личности от целия свят, които имат свежи идеи за социална промяна и комбинират предприемачески способности със здрави етнически нишки.

Дрейтън, по това време 35 годишен, търсел хора с покоряващи идеи, които са креативни, схватливи и твърдо решени да реализират проектите си в голям мащаб; хора, които, според думите му, ще оставят „следа в историята“. Според него основаването на организация, която да открива тези диви цветя и да им помага да израстват, е възможно най-добрият подход за постигане на социална промяна. Това е най-значимото, което може да се направи, за да се ускори развитието и демократизирането на света. За тази цел Дрейтън, като всеки съвременен изследовател, започнал да начертава световния социален терен в търсене на най-талантливите му новатори.

Днес създадената от него организацията– Ашока:новаторите в обществото- работи в четирийсет и шест страни из Азия, Африка, Северна и Латинска Америка и Централна Европа, като подпомога 1 400 социални предприемачи и им осигурява близо 40 милиона долара чрез директно финансиране, анализира стратегиите им, предлага „професионално“ обслужване и им отпуска кредити на доверие, по силата на репутацията на Ашока за селективност.

Ашока работи като фирма за рисков капитал. Търси висока печалба от малки, но добре насочени инвестиции. в замяна, обаче не търси печалба, а подобрение в образованието, в защитата на околната среда, в развитието на селските райони, в намаляването на бедността, в увеличаването на човешките права, в подобряване на здравеопазването, в грижата за хората в неравностойно положение или децата в риск и в други сфери.
Макар и крехка, подобно на Бил Дрейтън, Ашока оказва значимо влияние. Съставът й от 120 души създава международна мрежа от хиляди хора, които предлагат кандидати и подкрепят организацията и непрестанно търсят личности в държавите си, които могат да предизвикат основни, положителни промени в системата; личности, на които „другите ще се позовават в съответните им области“, които ще „наложат нови модели или ще променят съществуващите“ на национално и международно ниво.

Тази книга проследява хронологически усилията на някои от тези хора, разказва историята на водещи социални предприемачи в Азия, Африка, Латинска Америка и САЩ (повечето идентифицирани чрез мрежата на Ашока), както и разказва за хора като Флорънс Найтингейл и Джеймс П. Грант – макар и вече не между живите, идеите им не спират да ни вълнуват.

Днес много организации откриват и подкрепят социалните предприемачи, но аз избрах да използвам Ашока като средство за проследяване на появата на социалното предприемачество, защото това е единствената организация, която активно следи този феномен на световно равнище в продължение на повече от двайсет години. Още повече, „процесът й на търсене и намиране“ остава най-точната система, която съм виждал, за откриване на иноватори в относително ранен стадий на кариерите им. В разказ с много нишки в много земи, Бил Дрейтън е паякът в центъра на мрежата, така че, е подходяща да започна историята с него.

Бил Дрейтън изглежда като човек, който в събота вечер може да намерите в библиотека. Той е невероятно слаб, носи старомодни костюми, очила с дебели стъкла и мокасини. Косата му е тънка, кожата му – леко бледа, вратовръзката му – често изкривена. И все пак очите му изразяват вълнение от живота, видимо безгранично опиянение от света, което наподобява детско любопитство. Това качество се балансира от доста сдържаното му поведение. Дрейтън има възпитанието на викториански джентълмен – при поздрав, учтиво се покланя, а когато показва посоката, протяга ръка подобно на иконом. Изглежда сякаш е в природата му да е неспособен да мине първи през вратата, а и говори тихо, с умерен тон, защото родителите му са го научили, че ако високият говор намеква, че каквото казваш е незначително.

Докато го слушаш, оставаш с впечатлението, че си открил магическа тайна или както приятелката му – Марьори Бентън казва: „на орхидея в пукнатина на тротоара“. Дрейтън притежава забележителен интелект и необичайна възможност да поглъща информация. Понякога изглежда, че забравя за тази си способност и приема, че останалите също са наясно с неща като падането на династията Мауря, социалната динамика в Нагаленд или предпоставките, довели до изработването на Магна Харта. Той е скромен и е без каквато и да е преструвка може да говори Филип II Македонски сякаш за Джордж Буш. Това не е с цел да се почувства събеседникът му недообразован, а по-скоро с цел да го вдъхнови да изрови учебниците си по история.

Дрейтън е работил като адвокат, мениджмънт консултант и правителствен администратор, но през изминалия четвърт век главното му занимание е да пътува по света и да търси хора, които работят за създаването на основна социална промяна. По пътя си е имал хиляди подробни разговори с тези хора и за него е от жизнено значение да записва (в малки тетрадки и на звукозаписни устройства), това което те вършат, това което работи и това което не работи.

Подобни творби

  • Все още няма други подобни творби

This entry was posted in За Обществото. Bookmark the permalink.

Comments are closed.