Големите дървета израстват от малки жълъди 2 (Как да променим света)

Това е глава от книгата на Дейвид Борнщейн Как да променим света.

Първата ми среща с Дрейтън бе през 1996, няколко месеца след излизането на книгата ми за Грамин Банк Бангладеш. Един приятел, който познава писателския ми интерес и е работил за Ашока, ми предложи да го интервюирам.

Грамин Банк инициира и популяризира методология за отпускане на малки, безлихвени заеми за частните практики на едни от най-бедните хора в света. До 2003 банката, основана през 1976 от професор Мохамад Юнус от Бангладеш, дала заем от 4 милиона долара на 2.8 милиона селяни в Бангладеш, 95 % от които – жени. Заради допълнителния капитал от Грамин Банк милиони селяни успяват да изхранват семействата си по-добре, да строят къщи с ламаринени покриви, (които ги предпазват от дъжда по време на мусоните), да изпращат децата си на училище и да трупат средства за пенсионно осигуряване.

През 80-те и 90-те Юнус демонстрира как микро- кредитирането на Грамин Банк помага на хиляди хора да се справят с бедността в огромен мащаб. Той играе водеща роля в напредъка на световното движение – революцията за „микро-кредитиране“, – което предизвиква вълни на промяна в международното развитие. До 2002 повече от 2, 500 програми за микро кредитиране достигат 41.6 милиона от най-бедните семейства в света.

В книгата си съм застъпил три въпроса: Как Грамин банк се е появила на бял свят? Как работи? И как идеята за микро-кредитиране се е разпространила по света?

Открих, че Юнус е работил неуморно в продължение на две десетилетия, за да развие системата за кредитиране на Грамин Банк, да я основе и да я промотира. Много хора допринесли за успеха на микро-кредитирането – компетентни служители, осведомени дарители, смели заемовзематели – и много други организации, които следвали идеята независими от Грамин Банк. Без замисъла, всеотдайността, убедителността и енергията на Юнус, обаче микро-кредитирането едва ли щеше да се разрасне в значимо световно движение.

В заключението на книгата си споменавам, че ако обществото иска да види повече подобни промени, трябва да канализира по-голяма подкрепа към предприемачи като Мухамад Юнус. По онова време не знаех, че Бил Дрейтън се занимава точно с това от вече петнайсет години.

Преди да се присъедини към Агенцията за защита на околната среда през 1977, Дрейтън посещава колежа на Харвард, изучава икономика в университета на Оксфорд и приключва обучението си като доктор на правните науки в Йейл, след което работи във фирмата за управленско консултиране – Маккинзи&Компания. Той избира да специализира в икономика, право и мениджмънт, защото вижда всяка от тези дисциплини като ключови за въздействието върху социалната промяна.

За да задейства Ашока, се обажда на няколко свои колеги, за които вярва, че притежават ценностите и качествата, които допринасят за силна институция.

„Бил се обади един ден и каза, че иска да ме включи в организацията и попита дали съм съгласен“, спомня си Юлиен Филипс, колега на Дрейтън от практиката му в Маккинзи, който преди това е бил доброволец в Корпуса на мира в Перу и главен заместник-директор в Здравното министерство в Калифорния при управлението на губернатора Джери Браун.

„Имах малко леви – но не социалистки – идеи за социална промяна, повлияни основно от движението за граждански права“, спомня си Филипс. „Докато бях в Корпуса на мира, почти не знаех какво означава да си предприемач, а доколкото бях чувал не беше нещо хубаво. Колебаех се. Бил каза, че първоначално няма да отнема много време. Просто му трябвали няколко имена за документите и по-късно ще да уточним с какво ще се занимава организацията.“

Дрейтън изрежда още няколко колеги, с които обсъжда идеята години наред: Ашок Адвани, съученик от университета в Оксфорд от Бомбай (сега наричан Мумбай), основател на Бизнес Индия – първото журналистическо списание за новаторски бизнес в страната; Анупам Пури, друг съученик от Оксфорд, който работел в Маккинзи по проблеми, свързани със здравеопазването, образованието и обезпечаването; Стивън Хандли, съученик от Йейл, който служил във флота и членувал в Националния съвет по сигурността при управлението на президента Форд; Бил Картър, колега от Агенцията за защита на околната среда, който има докторантура по китаистика и работел доста години в Индонезия.

Подобни творби

  • Все още няма други подобни творби

This entry was posted in За Обществото. Bookmark the permalink.

Comments are closed.