Големите дървета израстват от малки жълъди 3 (Как да променим света)

Това е глава от книгата на Дейвид Борнщейн Как да променим света.

Дрейтън дълго мислел как да нарече организацията. „Мислех, че не трябва да принадлежи към никаво племе или група, което да изключва други езици като английски“, спомня си той. „Вярвах също, че административното деление в Европа и САЩ е вредно и ограничава кръгозора. Никога и не ми хрумна да измисля нещо глупаво като Ексон или Кодак. Така че решението бе да я наименувам на човек“.

Той има четирима герои: Томас Джеферсън, Мохандас Ганди, Жан Моне, архитектът на европейското обединение, и индийския император Ашока, който обединил голяма част от Южна Азия през IIIв. пр. Хр. и инициирал промени, както в икономическото развитие така и в социалното благополучие. Дрейтън считал Ашока за един от най-толерантните, най-глобално мислещите и креативни лидери в историята.

Спрял се на Ашока: новаторите в обществото. (На санскрит Ашока означава „безмилостен“.) За лого на организацията Дрейтън избира дъба. Дъбът е не само здраво дърво, което издържа на суша и пуска дълбоки корени, но е и прекрасно дърво, което разстила дебелата си сянка и често служи за място на срещи в селата. То напомня на Дрейтън за поговорката: „Големите дървета израстват от малки жълъди“.

По време на Коледната си ваканция на 1978 и 1979 Дрейтън и негови колеги потеглят на изследователски пътешествия в Индия, Индонезия и Венецуела, за да измислят как да създадат програма за откриване на социални предприемачи, докато са все още неизвестни и как да различат тези, които имат най-голям потенциал да повлияят на обществото през идните десетилетия. (За да изпитат идеята, те се концентрират върху три страни – различни по големина и с различна култура.) Дрейтън се чуди дали е възможно да се създаде система, която с абсолютна сигурност да забелязва идеите, които променят установените модели и предприемачите от висок клас преди което и да е от тях да се е доказало?“

Дрейтън и екипът му се срещат с над шейсет или седемдесет човека за малко повече от две седмици. „Срещахме се с някого за закуска, с двама души сутрин, с някого за късен обяд, с друг за следобеден чай и после за вечеря,“ спомня си Дрейтън. Бяхме системни в това. Срещахме се с всеки, който имаше репутация, че прави нещо ново за общественото благо. Не спирахме да задаваме въпроси: „Кой във вашата сфера, в качеството си на обикновен гражданин, е предизвикал основна промяна, към която имате отношение? Как работи? Ново ли е? Къде да намерим този човек?“ После отивахме да се срещнем с него, задавахме същите въпроси и получавахме повече имена. Записвахме всяко име на индекс карти и с всяка седмица имахме стотици карти с имена. Накрая начертавахме кой какво прави в различните сфери“.

„Първоначално се притеснявахме, че организация, която специализира в събирането на информация за местни реформатори, ще събуди подозренията на ЦРУ или КГБ, но резултатите бяха успокоителни. Открихме, че хората са достъпни,“ спомня си той. „Намерихме много примери. На тръгване си мислехме, че тези хора наистина са находка, и осъзнахме, че това бе времето за действие.“

Социални предприемачи, способни на успеха, който Ашока търси не се срещат често, така че имаше смисъл да започнем търсенето от най-големите страни. През 1979 от 6-те най-населени страни в света, Бразилия, Китай и Съветския съюз не толерираха социалното предприемачество. (Социалните предприемачи карат диктаторите да се чувстват неудобно.) Съединените щати бяха твърде скъпи. Индонезия беше възможност, но политическата ситуация криеше опасности. Тогава остана Индия.

Дрейтън наема представител в Индия и назначава комитет от местни доброволци, който да ръководи програмата. Първоначално Ашок Адвани – член на борда, уредил офис в Делхи. Различни хора се съгласили да инвестират от времето си, като предлагат кандидати и ги селектират (и продължават да го правят). Финансирането дошло от приятели, най-вече от трима с частни фондации и от собствените средства на Дрейтън. Те стартирали с 50,000 долара.

До 1981 Дрейтън се сдобил със стотици индекс-карти и Ашока била готова да проведе първата си „селекция“.
Първият избран била Глория де Сауза – 45-годишна начална учителка в Бомбай, чиято мечта била да промени образованието в Индия. Де Сауза преподавала от двайсет години. Най-много страдала да вижда учениците по коридорите да повтарят в унисон: „Тук ние вървим, около храста от черници“. За нея това механично запомняне – остатък от колониалната ера- бил звука на умъртвяване на съзнанието.

Подобни творби

  • Все още няма други подобни творби

This entry was posted in За Обществото. Bookmark the permalink.

Comments are closed.