Нашето училище

Преди време ви разказахме за Йовка Христова и нейната Работилничка за чудеса, където заедно с още няколко майки на специални деца изработват истински красоти. В тази статия Йовка разказва за училището, в което учи малката й дъщеря – защо то е толкова специално и защо трябва да продължи да съществува.

То е такова – наше. И Директорът ни казва точно това – ние сме едно семейство – деца, учители, родители. И ние се чувстваме точно така. А сега искат да го затворят. 

Когато търсих училище за дъщеря ми, обиколих 4 училища, исках да избера най-доброто според възможностите ми. Когато влязох в това малко училище, видях усмихнатите учители и спокойните деца по коридорите. Просто личеше колко им е хубаво, уютно и комфортно там. А след като говорих с Директора и разбрах за всички инициативи, бях възхитена.

Г-жо Владимирова, изключителна сте!!! Благодарим Ви за отдадеността!

Дъщеря ми тръгна първи клас. Има най-прекрасната и слънчева класна. Като всички първолаци, почнаха с ченгелчетата и продължиха с гласните, редуваха математика и български със спорт и забавления. Всеки ден таблото е окачено с творбите им, с апликации, рисунки и малки пана. А когато се изморят, танцуват и пеят, спретват си малки празненства и се веселят. Така, по детски, с много смях и усмивки.

Да, това е нашето училище! 

В него Директорът идва час преди първия звънец заедно с всички учители, за да е там, да е на разположение, да помага всички да се чувстват комфортно. 

Нашето училище е уютно, там по стените на коридора има детски стихове и снимки на децата от различните инициативи. Красиво е. Всеки сезон в училището има нова украса, тематична, дори по две на сезон се случва понякога. А във фоайето му звучи приятна музика от детски песни до класика, има дивани специално за родителите, които чакат децата си, да им е комфортно, независимо какво ще изберат, дали да четат или да говорят помежду си. 

Децата всяка седмица имат тренировки по тенис, тренировки по крикет, занимания по приложни изкуства. Рехабилитатори идват два пъти седмично за индивидуална лечебна гимнастика. Имат на пълен щат психолог и логопед! И всичко това безплатно! Да :) А училището не е частно. То е едно от помощните училища в София. 

Пиша всичко това като родител на дете с аутизъм, но и като педагог. Преди много години преподавах математика в две малки училища. Да си учител е лесно, трябват само три неща:

1. Да предадеш материал по най-интересния начин, да добавиш любопитни факти и малко история (дори в часове по Математика, като моите).

2. Да насърчиш силните и знаещи ученици да продължават да стават все по-добри. 

3. Да подкрепиш по-бавните и тези, които срещат трудности, като спреш до тях и просто им покажеш как да се спряват със срещнатото затруднение. 

Толкова е просто и лесно :) И аз за малкото години, в които преподавах често ме чакаха пред кабинета усмихнатите очи на родители, дошли да ми стиснат ръката с благодарност.

Знам, че за учителите става все по-трудно, а да се преподава на невербални деца не е никак лесно, особено с толкова бързо усложняващия се материал. 

Аз не искам много за дъщеря си, искам да придобива умения, които ще й помогнат да има професия, да се научи да чете, пише, смята и ползва монетарната система. 

Искам малко и искам да го получи по най-добрия начин, съобразен с нейните възможности. 

А съвсем скоро искат нашето училище да е едно от първите затворени. Да пратят неговорещите деца, тези, които са в инвалидни колички, в масовите училища. Да им отнемат защитеното пространство, в което те учат успешно, чувстват се добре, не различни, не специални, просто деца. Да, точно нашето училище, в което има подходящите за тях специалисти. Да, искат да им го отнемат, на тях и на нас – родителите – спокойствието, че децата ни са приемани, обичани, обучавани. 

И тук е мястото за голямата ми молба. Моля Ви, когато някой Ваш приятел или познат категорично заяви позицията си, че помощните училища трябва да се затворят, МОЛЯ ВИ, разкажете му за нашето училище!

Подобни творби


This entry was posted in За Децата and tagged , , , , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.