Петър Велики и завещанието му (Невидимият град)

Невидимият град – духовна биография на руския народ е книга на Хари Салман.

Оригинал: De onzichtbare stad, Kok Agora, Kampen, Холандия, 1996. При въпроси по книгата, за автора и т.н. се обръщайте към Крум Сяров.

Превръщането на Русия в европейска сила не остава останалите сили незасегнати. Предимно Англия и католическата църква се опитват да влияят на Русия и политиката й. Католическата църква под ръководството на йезуитите се стреми особено през 16 век по всевъзможни начини да привлече Русия под лоното си. Така през 1659 се стига до Панславизма. Хърватския свещеник Кришнатич отива от Рим в Москва и пропагантира идеята, че всички славянски народи трябва да бъдам обединени под политическото ръководство на Русия (и Духовното ръководство на Ватикана). (бел. пр. знаем до какви неприятности за България води именно тази панславянска идея. В самата идея за обединението на славянските народи няма нищо лошо, но ако това стане свободно и по собствено желание, а не централизирано и под властта на отделни държави или дадена църква. Изглежда, че до голяма степен тези трудности сме си създали самите ние. Според откровеното интервю на Петър Димков от 1981, малко преди края на живота му, големия грях на Княз Борис I Михаил е, че приемайки православието, а не католицизма, е разделил славянството. Важно е да подчертаем, че тогава всички славянски народи, влизащи в границите на Великоморавия, вече са католици. Знаем, че Борис дълго време обмисля от кого точно да приеме християнството. Според Димков целия народ иска да приеме християнството и по това две мнения няма. Това е логично, особено като се има предвид малко по-късно и зараждането на богомилството. Появата на едно толкова чисто и напредничаво Духовно учение не би било възможно ако големи маси от народа още предварително не са били готови за такава голяма и нечувана за времето си крачка към християнството според Новия Завет и закона на Любовта. Обаче една не малка част от народа, включително и първородния Борисов син Владимир-Расате и 52 болярски рода, са твърдо за приемането на християнството от Рим. Това не само, че не разкъсва славянството, но и ни оставя политически и Духовно независими от Византия, а и ни осигуряща съюзничеството на цяла Централна и Западна Европа. Грехът на Борис се допълва и от безмилостното му кръвополитие и помрачава силно великите му дела по приемане на християнството и въвеждане на новата, Духовна, писменост – глаголицата. От разстоянието на историята вече можем много ясно да кажем, че Борис създава не само едно разделение сред славяните, но и въобще в Европа. Тук е важно да се подчертае, че тогавашна Византия, също както и сегашна Русия, не би могла да се нарече европейска държава. Най-добре е да говорим за евро-азиатска държава, която, също както столицата си, е мост между два комтинента.) Английското лоби използва предимно масонските ложи, за да заздрави влиянието си. По-късно се появяват и френски влияния. Междудругото, пътувания на Петър Велики из Европа му донасят и славата на първия руски масон.

Преместването на столицата на Русия в Санкт Петербург се явява знак за второто западизиране на държавата. Така той отваря, според думите на Пушкин, „един прозорец към Европа“. Тази роля преди се е играела от Новгород. През този прозорец от протестантска Северна Европа в Русия идва модела на административната ефективност и военна дисциплина. Това, което се подготвя от повече от век, сега достига върха си. Случва се една промяна, която подчинява социалния живот на нуждите на държавата. За да финансира държавния апарат и завоевателната си политика, Петър въвежда нова данъчна система. Случва се едно военизиране на обществото по примера на Римската империя. Това става чрез създаването на военна индустрия, организация на минодобива, модернизиране на армията, създаване на флот и държавизиране на работната сила. Военната служба била закотвена на 25 години, но не е задължително за всички. Крепостничеството достига нови мащаби и става дори възможно селяните да бъдат продавани! Големите индустриалци така могат да купуват цели села, за да се сдобият с работна сила. Новост са и крепостните селяни, собственост на държавата. Така големи части от населението се превръщат в роби.

Политиката на Цар Петър Велики бива продължена и след смъртта му. През втората половина на 18 век, под влияние на френското просвещение, Екатерина II се опитва да проведе трета вълна на западизиране. Обаче не й се отдава да промени законовата система. По нейно време се заражда градската култура и се губи връзката с религиозните корени. Странни е, че ордена на йезуитите седи под личната й закрила, предвид, че преди това бива държан извън Русия от Петър, а през 1733 дори и е забранен от папата. Неговото влияние обаче намалява след убийството на сина й Паул (вероятно извършено от средите на руските масони) през 1801. Така англичаните добиват отново повече власт в Русия.

Година след смъртта на Екатерина и точно 100 години след първото пътуване на Петър в Европа през 1797 година се появява един документ, наречен Завещанието на Петър Велики. Той описва план за завземането на Европа от Русия. Създаването му се приписва на полския визионер Соколницки, който е известен като медиум. Твърди се, че е написал завещанието след медитации в Санкт-петербургския затвор и достъп до руски държавни документи.

Документът съдържа следните 13 точки: руският народ трябва да бъде европеизиран; Русия трябва да бъде държана непрекъснато в състояние на война; Русия трябва да се стреми да разшири териториите си на Черно (бел. пр. това включва като първа стъпка завземането на българските територии, тоест Балканите, които тогава са част от Османската империя) и Балтийско море; Швеция трябва да бъде завзета; с помощта на австрийците турците трябва да бъдат прогонени от Европа, а Константинопол да падне в ръцете на Русия; Полша трябва да бъде разделена; с Англия трябва да бъде създадено тясно сътрудничество, най-вече за засилване на флота; Русия трябва да се намесва в европейските конфликти, най-вече в тези в Германия; Русия трябва да бъде привидно в съюз с Австрия, но в действителност да я завземе при първа възможност; Русия трябва да засили влиянието си в Германия, като това ще стане най-добре чрез женитби на руски принцове с немски принцеси; Русия трябва да се представи като защитаваща правата на православните на Балканите; Франция и Австрия трябва да бъдат насъскани една срещу друга в общоевропейска война, в която Русия да се намеси; Русия ще застане тогава на страната на Австрия и с помощта на азиатските си войски да завземе Италия, Испания и Франция. В една версия на завещанието се говори и за завземане на Персия и съответно контрол на търговските пътища между Европа и Азия от Близкия Изток.

Този документ е толкова странен именно защото добре описва реални действия на руската политика след Петър Велики. Така например подкрепата на Русия в полза на Сърбия в босненския конфликт е отново според този тестамент (бел. пр. От как е написана книгата на холандски можем да видим поне още няколко действия според завещанието, например скорошната намеса в Грузия и непризнаването на Косово). В един анализ на руската политика от 1922 Лудвих Полцер-Ходиц стига до извода, че след Петър Велики започва един руски империализъм, насочен предимно срещу Централна Европа (Германия и Австро-Унгария) и Османската империя, който обаче бива ръководен от английските интереси.
Възможно е наистина Петър да е решил да води такава политика след посещенията си в Англия и Холандия. А самото завещание е записано последствие от тази политика. Основен факт е, че Русия се стреми към близък съюз с Англия и това е точно желанието на основателите на модерния световен ред. През 1893 добре информираният за плановете на английската външна политика Харисън говори за основите на този съюз. Става дума за детските години на славянската култура и желанието на англосаксонците да бъдат нейни възпитатели. Тези кръгове искат да проведат „социалистически експерименти“ в Русия след следващата голяма европейска война.

Погледнато от тази точка, Цар Петър Велики е голям реформатор, който се стреми да свърже руското развитие с модерното европейско такова. Той приема, че западния път е добър и за други култури (бел. пр. Нито е първият в това отношение, нито последният. Не можем да не отбележим честите стремежи на Запада да дава съвети по цял свят). Ако погледнем обаче от гледна точка на стара Русия, то нещата не седят точно така. Петър Велики е мразен от староверците и смятан за антихрист. През 1924 поетът Максимилиан Волошин го описва така:

Големият Петър беше първият болшевик,
защото искаше само за няколко века
да въведе Русия в нейното далечно бъдеще,
въпреки нейните традиции и навици.
Той не познава, както и ние, други пътища
за осъществяване истината на Земята
освен тези на заповедта, смъртното наказание и мъченията.

Подобни творби

  • Все още няма други подобни творби

This entry was posted in За Духа и Душата. Bookmark the permalink.

Comments are closed.