Промяната (Визия за новото образование)

Статията е част от книгата-визия на инициативата за ново образование в България. По визията има да се работи още доста, а още повече и до реалното създаване на едно по-добро образование, но все пак можете да почерпите доста идеи и да се осведомите.

Първата ми среща с думичката промяна беше в училище, по-точно в
техникума, в най-първия час по литература, в който естествено „литературно“
нямаше нищо. Запознавахме се и говорихме за организация: кой как се казва, какво
ще учим и по колко, как ще ни изпитват; колко е важно да учим литература – все
неща полезни,… мислех си. Беше есента на обикновена социалистическа година. Но
не социализъм какъв да е, ами „развит“, който още мъъъъъничко и щеше да ни
отведе в комунизма, където животът щеше да е песен, понеже щяхме да имаме „от
всекиму според способностите, на всекиму според нуждите“, водени от неуморната
БКП, водена от неуморния Тодор Живков. Нищо, което да вещае някаква промяна,
обаче…

Още с представянето си другарката Деспотова взе страха на имащите
естествено предразположение да се страхуват. Разправяше, че имената не били
показателни за човека и че не трябвало да се правят някакви прибързани изводи.
Вярно, ала в нейния случай името си беше абсолютно показателно. Първото ми
впечатление, колкото й да беше прибързано, беше съвсем точно. За да разсее и
сянката от всякакъв деспотизъм, другарката Деспотова направи неочакван въпрос-
предложение: „Предвид, че тези методи на преподаване и учене са критикувани
постоянно, аз съм готова да ги променя. Още утре! Ето, питам ви как. Как вие
виждате новите методи? Споделете ги, че да ги обсъдим, и аз ще се съобразя. Кой
иска да каже? (10 секунди гробна тишина!) Никой?“ След други 10 секунди, в
които огледа всеки от нас, онемелите средношколци, с многозначителния си
поглед, другарката добави: „Предложения за промени няма, значи ще се
придържаме към установените правила. Щом нямате възражения преминаваме
към… (не си спомням точно какво)”.

Заключенията на учителката по литература ми се струваха толкова логични, че
направо й се възхищавах. Бях на 15 години. За мен, както и за всичките ми
връстници, вярвам, думата „промяна“ не означаваше нищо (за „демокрация” не се
споменаваше). Никога не ми се беше налагало да променям каквото и да било и
още по-малко да разсъждавам как бих желал да променя ученето на литература в
строителния техникум. Не ми се беше налагало да вземам решения, защото
разполагах с мама и татко, и куп баби и дядовци, които ги взимаха вместо мен. А за
в училище да не говорим. За мен животът се състоеше в едно ежедневно откриване
на нови и нови неща и хора, и състезание, в което побеждаваше най-добрият,
затова тренирах по 2-3 часа на ден. Точка.

Промяна-та не съществуваше, нито като дума нито като факт. Другарката
Деспотова обаче я беше изкарала на бял свят, за да се легитимира и да получи
позволение да практикува учителството си както винаги. Беше ни питала и ние
бяхме замълчали, значи бяхме дали съгласието си. Ако ни беше предложила да се
подпишем под позицията си, най-вероятно щяхме да го направим, и пак щяхме
продължим постарому. Нямахме повече основания да не се подчиняваме. Така
беше през 1987 г. Днес, 23 години по-късно, вече мога да отговоря иначе на
другарката Деспотова, ала отговорът ми е дълъг и едва ли ще й хареса. Като начало, в образованието, за което работя, никой – нито дете, нито
възрастен, ще бъде толкова арогантен, че да изисква от някого другиго да отговaря
толкова бързо на толкова сложен въпрос. Напротив, всеки ще е достатъчно
съобразителен и отворен за чуждото мнение, че да казва своето и да чака търпеливо
другия, убеден, че намирането на най-доброто става бавно и че друг начин освен
ведър диалог няма.

Визия за Новото образование на България се ражда именно в такъв постоянен
искрен диалог, чийто акцент днес е образованието в цялата му колосална сложност
- образованието като едно ЕДИННО ЦЯЛО! Целта ни е да си дадем най-после
ясна сметка колко е „голямо” то и къде са границите му. Да зададем една точна
(концептуална) рамка на прекрасната картина, която да пълним след това заедно с
милион детайли. Защото визията за детайлите е възможна само ако имаме някаква
представа за цялото и обратното – визията за цялото изисква някаква представа за
детайлите.

Подобни творби

  • Все още няма други подобни творби

This entry was posted in За Децата. Bookmark the permalink.

Comments are closed.