Проект „Новото образование” (Визия за новото образование)

Статията е част от книгата-визия на инициативата за ново образование в България. По визията има да се работи още доста, а още повече и до реалното създаване на едно по-добро образование, но все пак можете да почерпите доста идеи и да се осведомите.

Прииждащото ново образование – Павел Лазаров

До момента говорех за Новото образование, като за нещо добре познато и
близко. Ето го моментът да го представя на всички онези, които не знаят какво е
това.

Проект Новото образование се роди някъде през 2006–7–ма, за да отговори на
една болезнена нужда – моя и на шепа хора да измислят и направят нещо смислено
за подобряването на българското училищно образование. На мен вече ми беше
ясно, че ремонти и закърпване на положението не са възможни, че самото то беше
продукт на такъв 20-годишен кърпеж. Трябваха ми съюзници и добронамерени
критици, на които да разкажа какви съм ги намислил, да им споделя какви чудеса
правят хората по света, докато в България все още се вайкаме.

Опитвах се да им обясня колко сложни и взаимосвързани са нещата, и че
промяната „на парче” не е възможна, т.е. че ни е нужна радикална промяна, смяна,
на цялата система31. И говорех разпалено за смяната на всичко, градено на основата
на тоталитарното наследство. Но смяна с какво? Смяна с едно „прекрасно
образование за малки и големи“, казвах. И какво означаваше едно прекрасно,
качествено казваме, образование за малки и големи? Какво означаваше
образование и какво означаваше качествено такова? Тези въпроси се оказаха по-
сложни отколкото изглеждаха. Беше наложително изясняването на понятията. Ако
ще трябваше да проектираме и изграждаме качествено образование, то се налагаше
да уточним какво имахме предвид с това понятие. Макар че аз бях идентифицирал
вече един реален, работещ и много добре илюстриран национален пример за
организация на образованието, не можехме да обявим, че ще го изкопираме и
толкоз. Трябваше да обясним, че резултатите от този модел са добри, че
произведеното образование е качествено. И тук нещо продължаваше да ми убягва,
защото съм свикнал да работя с точни понятия, ала образование не беше такова.

Що е качествено образование

До ден днешен в световен мащаб няма универсална, общоприета дефиниция за
това що е качествено образование. В началото на търсенето ми този факт
изглеждаше абсурден „Как? Никой по света, нито една от авторитетните
международни организации, чиято цел е тъкмо „да развиват и подпомагат“ това
чудо, не е записал какво очакваме от образованието?! Не може да бъде! Не може да
бъде!?“. Но дефинициите така и бяха откъслечни: „умения по писане, четене и
аритметика” с добавка на „умения да се ориентираш и реагираш адекватно в
собственото си обкръжение”, и „да препредаваш културата си на идните
поколения”. („Да не би да сме полудели, бе хора?!“, възкликвах често.) Нищо,
което да говори категорично и ясно за адекватна подготовка на децата за някакъв
следващ образователен етап или професия, за развиване на „приложни умения“ или
„знания по…“, за политическа осъзнатост, гражданска отговорност и демократична
активност, т.е. нещата, от които България има толкова голяма нужда днес. Да не
говорим за мерките, с които се замерваше качеството на това нещо. Тогава?…
Ясно беше, че к а ч е с т в е н о т о образование е сложно за дефиниране и
измерване. Ами образование-то? Какво разбирахме под термина образование?
Какво е образователна система? Бога ми, та ние не знаехме какво точно означават
тези неща!? Как можехме да мислим да ги променяме (радикално!?… !), щом дори
не знаехме какво означават те?! Трябваше ни задължително една хубава
изчерпателна дефиниция. Трябваше ни схема, рисунка, някакъв ясен образ на
образование–то, за да знаем какво е то, т.е. какво ще реформираме.

Що е образование

Междувременно в общественото пространство – в медиите и интернет,
започнаха да изобилстват коментари за това, колко било важно да се оправи това
или онова, за да потръгнат нещата. „Оправете учебниците!“, крещеше някой,
„Уволнете некадърните директори, казваше друг, и всичко ще си дойде на
мястото“, „Образование без пари не става. Повече пари за образованието!
Увеличете заплатите на учителите, привлечете способните млади!“. И всеки
защитаваше тезата си като че ли ставаше въпрос за единственото важно нещо в
целия този сложен организъм. Да о р г а н и з ъ м ! Та нали говорехме за система –
образователна система. (Образователна система? Ама „образователната система”
е нещо ясно. Ето, имаме основно, средно, висше образование; дипломи тук,
дипломи там; ясни критерии за преминаване от едно ниво в друго. И типовете
училища са ясни: общообразователни, специални и по изкуствата. Тук всичко е
ясно. Не работи много добре, обаче е ясно. Ясно?!) Очевидно ставаше въпрос за
„образователните степени”. Изчерпваха ли образователните степени

„Образователната система“ – този изключително сложен обществен организъм? Я
да видим как е по света… – същата история и същите обяснения: училищата са
такива и такива, от толкова до толкова–годишните преминават към това или онова
училище; завършват със специалност… Отново, тук изобщо не ставаше дума за
сложния организъм, произвеждащ знания, умения и още куп неща, ами за някакви
бюрократични пътеки за получаване на някакъв сертификат.
Беше очевидно, че „образователна система“ е тясно понятие, само взело назаем
думичката „система“, но де факто нямащо нищо общо със системите, които са
неща далеч по–сложни. Тогава?… Трябваше ни друго, ново понятие за сложния
национален образователен организъм, за нещото, което щяхме да реформираме.

След 3-годишен дебат по темата се съгласихме, че ще реформираме „Системата
Образование“. Това наистина беше с и с т е м а . И тази система наистина съдържаше
куп неща, сред които и познатата „образователната (псевдо)система“. Още си
нямахме понятие колко широка и всеобхватна е тя.

Дефиниране на периметъра на Системата Образование

Изхождайки от „откритието”, че „Системата Образование” е преди всичко
с и с т е м а и че трябва да я разглеждаме именно като система, се наложи да
очертаем, колкото е възможно по-ясно нейните граници. Постигнахме го след 2
години непрекъснати дискусии с формулирането на „Фундаменталната цел на
училищното образование в България” и съставляващите я 14 цели, събрани в
публикацията „Целите на училищното образование в България”32. С това най-
накрая разбрахме какво точно ще променяме.

Подобни творби

  • Все още няма други подобни творби

This entry was posted in За Децата. Bookmark the permalink.

Comments are closed.