Моето педагогическо кредо (Визия за новото образование)

Статията е част от книгата-визия на инициативата за ново образование в България. По визията има да се работи още доста, а още повече и до реалното създаване на едно по-добро образование, но все пак можете да почерпите доста идеи и да се осведомите.

Ана Ананиева

За уважавания съставител на тази книга.

Ех, този Павел, така и ще го запомня – непоправим и закоравял
оптимист…Откакто го познавам, виртуално и реално вода в шепи носи от Бокони
до Бучино да пробуди някак българското просвещение…

И ето на, вдъхновена от тази несекваща вече десетилетие страст у един отделен
човек да върши нещо за другите – сядам да дращя и аз по търпеливата хартия…
Защо ли? … Защото навярно съм от същата порода като него – неизтребимия
оптимист.

Не че не е писано за новото образование на България – тук-таме в класическите
медии и много, много в интернет – писано е и се коментира от няколко хиляди
души. Но стигат ли? Колко са точно? Какъв е потенциалът им, за да променят
положението в България? А колко хора искат да ги чуят? И колко са готови да
действат, за да променят нещата? Това остава неизвестно засега … Не че няма
институти за целта… Но да започнем по реда на поставените въпроси.

По какво работя в момента

Преди всичко по себе си. Актьорът не може да бъде 23 часа в живота някакъв
несретник, а за един час да изиграе на сцената блестящ благородник. Така и
учителят – за да е полезен, усъвършенства и подобрява главно себе си! А има какво
да се прави, наистина – ежегодни квалификации, преводи, усъвършенстване на
авторските курсове по философия на английски, Хот Патейтоус, добри обноски…
Всеки ден – по 2-3 часа целево интернет ровене за подбор на ценни ресурси.
Един възрастен политик в края на живота си въздъхнал: Като млад исках да
променя света и изнасях революции – нищо не постигнах; после пожелах да
променя своя народ и бях парламентарист 20 години – никакъв резултат; помислих
си, че ще успея да помогна на своите съграждани да се променят и станах
губернатор на града си – уви, не стана това, за което се борих; накрая реших, че
поне собственото си семейство ще мога да променя към по-добро – нищо не се
получи. Чак сега, когато започнах да променям само себе си, усетих промяна и в
околните. И разбрах, че ако бях правил това цял живот – със сигурност щях да
променя, макар и мъничко, своя град, народа си, а защо не и човечеството – нали и
аз съм една красива милиардна частица от него!

Ето защо моя милост се опитва с променлив успех да обърне повече поглед
навътре, към собствените проблеми, нежели към тези на околните, понеже ние,
педагозите, си имаме професионалното заболяване да раздаваме ум и разум даже
без да ни го искат. Но какво да се прави – нали това ни е работата? Както светлият
ми баща казваше, когато избрах учителското поприще – хитра си ти – ще поучаваш
хората по цял ден и не само няма да те бият, ами и ще ти плащат!

Как плаща българското общество на учителите си

е съвсем отделна тема, но защо пък да не започнем с нея нашите разсъждения
за Новото образование? Средният българин обикновено винаги е бил правилно
ориентиран към стойностното образование и е плащал за него. Ако не в училище,
то на добри частни учители (на които паметник трябва да се издигне, че спасиха
поне част от последните поколения български деца от пълно оглупяване). Но още
от времето на златния български лев българинът дава мило и драго да изучи детето
си качествено! По-късно през соц-а плащаше по 5-7 лева на частен урок за
подготовка за елитните гимназии, а днес – по 20 за същото. Това, разбира се, е
средната разумна цена, има много извращения и некачествена подготовка, но пък
коя сфера е изцяло почтена днес в България?!

В Новото образование действа ясен механизъм за оценка на учителския труд с
критерии – проверима в интернет информация за приетите деца в тукашни и чужди
училища за всяка година – и така пазарът на нашата услуга се регулира и не е така
измамен. Заплащането на един учител в Новото образование е минимум 1000 лева
след данъците (според сегашните, през 2011–та, стандарти). С ясни критерии за
добре свършена работа, които са продукт на политическа и гражданска воля за това
и са отражение на силното желание за реален контрол на качеството на
образованието от страна на обществото. Методи има доста и всяко училище си
прави своя система. Те са вече проверени и тествани, а най-доброто е копирано
успешно от различните видове училища.

Не е задължително най-добрият учител да е „най-високо платеният” – нашата
работа не е бакалия, не се мери в кила. Тук идват и моралните стимули, награди,
грамоти и други духовни форми за признание от обществото, които радват повече
и от заплата, защото отразяват смисъла на учителския труд. Но…

Подобни творби

  • Все още няма други подобни творби

This entry was posted in За Децата. Bookmark the permalink.

Comments are closed.