Какво представлява добрият учител (Визия за новото образование)

Статията е част от книгата-визия на инициативата за ново образование в България. По визията има да се работи още доста, а още повече и до реалното създаване на едно по-добро образование, но все пак можете да почерпите доста идеи и да се осведомите.

Ана Ананиева

Пълна всеотдайност и къртовски труд може да се очаква от учителя в
държавното училище, при положение, че не е принуден да си търси допълнително
препитание, за да може да се поддържа като човек и интелектуалец. Да е на ниво е
просто задължително за всеки учител, бил той по физическо възпитание, химия или
старогръцки език, в държавно или в частно училище. Щом влиза в
съприкосновение с душите на бъдещите активни българи, на бъдещите работници
на държавата България, той е отговорен за всичко, което им представя – от това как
изглежда и какво излъчва – до морала, който им предава с поведението си. Инак -
какъв е смисълът да търка подметки до школото изобщо? Ако личността му е
деградирала до нивото на оцеляване – този човек няма работа в училище. Там
трябват ведри хора, позитивни и добронамерени, с познания по предмета си и по
това как да помогнат на младия човек да се ориентира в морето от информация по
всякакви важни въпроси. Да имат граждански знания и умения, да ги практикуват в
ежедневието си и да ги предават неуморно на учениците си. Да имат доблест и да
не отстъпват от нея. Да имат хубава визия за бъдещето и да бъдат оптимисти.
Какъвто е днешният учител – такова е утрешното общество. Той предава себе си,
зарежда и формира хората на бъдещето – и с хубавото, и с лошото…

Учителят на Новото образование в България става сутрин рано в собственото
си жилище, пие кафето си в дизайнерска кухня – защото всичко от заобикалящата
среда попива и се предава към околните, в случая учениците. След това пътува с
колата си или с удобен обществен транспорт до Училището, където посреща децата
за утринна ведрина и разговор. Започва деня с един час беседа с учениците за
времето, през което не са били заедно. Следват творчески занятия в учебна среда
без звънци и без кабинети, а в секции и работа основно по проекти. След 14 часа
Учителят обядва – може и в училище – прибира се и почива до 16. Оттам започва
подготовка на ресурси и идеи за следващите дни и месеци. Търсене на теми,
линкове, книги, създаване на собствено учебно съдържание, търсене на нови
квалификации, курсове онлайн и на живо, участие в международни учителски
творчески кръгове и групи в интернет… Вечерта на Учителя обикновено е
посветена на семейството и приятелите му, като често посещава актуална
постановка, концерт, спектакъл, изложба. През уикенда Учителят спортува активно
– плува, играе тенис, кара ски, може и с учениците си. Почива два пъти в годината
по 2 седмици – на море и на планина. Задължително учи в един до три
квалификационни курса годишно – по негов избор, в зависимост от интересите си и
нуждите на учениците и Училището, в което работи.

Учителят на Новото образование в България е щастлив човек.

Може някой да ме заподозре в отчаян оптимизъм, празен идеализъм и
мечтателност. Всъщност – винаги е имало някой в тази роля. Но това няма да
промени позицията ми. Защото ако не мисля така – и аз вече нямам работа в
образованието.

(Ами като сме почнали – направо да разкажем за Новото Училище – в
година 2015г., в България…

… Учителите са с по 1500-2000 лева заплати, поравно се изучават
изкуства, спорт, частни и хуманитарни науки. Всеки ученик е с лаптоп,
който обаче се ползва умерено и целенасочено за подготовка на проектите
им по всички предмети. Акцентът е на обучението в природна среда, както
и общуването с любимия учител. Училищната сграда е светла, просторна,
с огромна градина – парк със спортни игрища и площадки, зимна
оранжерия и зоокът. Всички ученици от трети клас нагоре са грамотни по
родния си език, а от пети – и по още един. Правоговорът е задължителен.
Цялостната музикална среда е решена от специалист – през деня, на
определени места звучи различен жанр, но само мека и приятна музика, а в
часовете се изучават всички жанрове с анализ на социалните послания,
които носят. Нравствените норми за закон. Прилагат се всички известни
щадящи педагогически методи – Валдорфска педагогика, Монтесори,
Сугестопедия – отделните учители са си избрали онзи метод, който им
импонира най-много.

Всички работят така, че от Софийски университет, НБУ и АУБ се
надпреварват да обучават студентите си в нашите часове.)
Неизменна част от Новото училище са, естествено, най-голямата ми
педагогическа радост:

Горещите картофки,

Моята запазена марка в България, обиколила родината по проекта Хот
Патейтоус от 2008 година. Горещи картофи, или Хот Патейтоус, представлява
специализиран образователен софтуер, създаден от учители за учители за изготвяне
на собствено учебно съдържание в Интернет – ребуси, тестове, игри,
кръстословици по всякакви предмети и теми. Той ме смая през 2005 година в
Брюксел, на семинар за обучение на пожелали да се обучат учители от цяла
Европа. Тогава за пръв път видях невероятния потенциал на програмата – истински
инструмент за детрониране на учебника!

След като премине обучение за работа с Хот Патейтоус, учителят за цял живот
владее умението да си изработва собствени тестове и игри в Интернет, при това за
няколко минути! След всеки нов урок той може да прави по една кръстословичка с
новите термини и да я праща на децата си онлайн, а те да му я връщат решена!
Може да добавя в нея снимки, аудио, видео-файлове… само като си представих
колко мераклийки български учителки има, се разтреперих от възможностите да се
извадят всичките скрити методики, с които днес добрите български учители в
полулегалност образоват децата си. Разбира се, като им се заплатят създадените
учебни помагала.

И защо аз нищо не знам досега за тази програма, къде са българските
„картофки”? Като се върнах в България, се оказа, че и в Първа английска гимназия,
и в СМГ не бяха и чували за нея! А колежката от Великобритания – от някакво
село! – правеше пета година „картофки” за своите ученици. Невероятна пропаст!
Реших, че идеята да се дадат „картофките” в ръцете на българския учител си струва
всякакви усилия. И ето – след 3 години синята мечта започна да се превръща в
реалност. Благодарение на два проекта – Хот Патейтоус и Европа на клик – 400
учители по цялата страна, главно по философия, но и доста други, всички обаче –
пожелали! – бяха обучени да работят с Хот Патейтоус. Беше създадена и първата е-
библиотека от „картофчета” с помагала по гражданско образование, създадени от
обучените учители. Тя работи и до ден днешен, въпросът е кой има интерес от нея
– след проекта вече втора година се търси кой да заплати домейна и хостинга на
библиотеката, но напразно – МОМН загадъчно мълчи.

И накрая – последната педагогическа продукция. След 15 години учителстване
по английски език, философия и работа с компютри – първата ми книжка за
българските деца се нарича…

Добри обноски!

Винаги се опитвах да намеря онова, което за момента е най-необходимо на
българското дете, което ще го направи силно и устойчиво, а и ще му даде ясна
визия за едно разумно, полезно и щастливо живеене занапред. През последните
години безпощадно се очерта огромният проблем на опростачването – липсата на
всякаква визия за създаване на добри обноски у децата. А най-интересното е, че
след обиколката на България през зимата на 2009 година с моя екип установихме,
че децата в провинцията са с по-добре запазени морални ценности и много по-
възпитани от връстниците си в големите градове, хеле пък в София. Учениците от
силистренското село Айдемир се държаха с мен като малки лордове – разбира се,
госпожо, че можете да ме снимате, много Ви благодаря! А художничката на
училището, освен пищните картини с приказни сюжети беше измайсторила по
стените на малките табла за „доброто, което извърших днес”. По коридорите на
хасковско училище деца обсъждаха разгорещено колко са официалните празници в
Република България… Аз такова нещо не съм чула в софийско училище – в
междучасията там по-скоро някой може да те ухапе, с извинение.

Все по-безпощадно ясно се налагаше убеждението, че сме забравили да
предадем на децата си именно вежливостта, и затова както и да зареждаме децата
информационно, никога няма да просперираме като народ. Тъкмо тогава попаднах
на чудесното предложение на професор Минко Балкански (един изключителен
българин в Париж, даващ постоянно за българското учителство, за чиито дела
българските медии оглушително мълчат!) – който желае, да напише брошура на
тема от гражданското образование. Веднага попитах става ли темата Бон Тон и той
охотно се съгласи.

Дружество МЕГО (Морал, етика и гражданско образование)
беше създадено под председателството на проф. Балкански през януари 2009
година именно за да образова, главно младите българи, в насъщните граждански
знания, умения и сръчност, и така през май 2010 на бял свят се появи Добри
обноски – брошура за обучение на малки ученици. Книжката е организирана по
принципа на някои френски учебници – лява страничка с урок, дясна с практически
задачи, като има място за обратна връзка от страна на децата. Включва 12 теми,
сред които: Говорът, Облеклото, На масата, Поведение в училище, на улицата, в
транспорта, Коректната кореспонденция, Да пощадим природата, Култура на
щастливото семейство. Един клас може да се забавлява цяла година с поставените
предизвикателства за решаване, както и да измисля собствени, разбира се.

***

Ето така върви моята работа на учител по английски език, философия на
английски и компютри, както и създател на разни образователни продукти.
За да реализирам синята си мечта Хот Патейтоус (пък и, нека си го кажа -
озадачена от реакцията на българското общество на учителската стачка) през 2008
година напуснах държавното училище и останах Свободен учител, фрийлансър в образованието.

Работя по проекти, преподавам където ме поканят и провеждам курсове за
подготовка на български учители по цялата страна. Предавам най-доброто, което
зная, синтезирано в ден или два и държа да проверя лично за всеки резултата в
края.

Доволна съм, че мога да насърча и по-несмели колеги за това, че един учител,
ако желае, може да се издържа от любимата професия.
Радвам се на всичко красиво и качествено, което виждам в срещите си с
колеги по цялата страна, откривам постоянно нови, вдъхновяващи хора, събития и
тенденции, и ми е безкрайно интересно да работя и живея.
Копнея за малко повече време за любимите ми хора, както и за по-
здравословен начин на живот – без 10 часа пред компютъра, с повече време за
движение и общуване с природата и с чудесните личности, които съдбата
постоянно милостиво ми изпраща.

Мечтая по-скоро да видя осезателно оная критичната маса българи, които
имат нужда от Свободното Ново Училище на Бъдещето за своите деца и затова ще
пожелаят и създадат силното гражданско общество в България.
Оставам на разположение на всеки един поотделно и на всички ЗАЕДНО:

Ани Ананиева, от породата Неизтребим Оптимист

Подобни творби

  • Все още няма други подобни творби

This entry was posted in За Децата. Bookmark the permalink.

Comments are closed.