Децата са цветята на живота 1 (Визия за новото образование)

Статията е част от книгата-визия на инициативата за ново образование в България. По визията има да се работи още доста, а още повече и до реалното създаване на едно по-добро образование, но все пак можете да почерпите доста идеи и да се осведомите.

Теодора Атанасова

Да си сложим детските очи!

Стоя до прозореца след поредния объркващ ден от професионалната ми
кариера и си задавам странни въпроси. Опитвам се да си кажа, че не само работата
е най-важното в живота, че имам ценни, дори безценни неща, за които хора по
света мечтаят и бленуват.

Остава обаче онази горчивина в гърлото, която кара гласа ми да дращи, когато
разговарям с непорасналата си дъщеря. Опитвам се да скрия сълзата, но тя
издайнически се търкулва в неподходящ щурав момент. Поглеждам уж с интерес
към прозореца и виждам деца. Деца, които волно се гонят и вятъра се крие в косите
им. Опитвам се да открия пътят към истината в тяхната глъч и в техните чисти
души. Сякаш някой нашепва… ”Бори се! Има смисъл!.. ” И се сещам за война на
светлината: ”Войнът на светлината се крие в очите на едно дете. Защото децата
умеят да гледат на света без горчивина. Когато иска да разбере дали човекът до
него заслужава доверие, войнът се опитва да погледне на него през очите на дете”.
Намирам изхода. Слагам си детските очи, които съм съхранила дълбоко в душата
си, защото явно съм знаела, че ще ми трябват и тръгвам отново.

Докато вървя обаче по пътя се питам: „Какво е войнът на светлината?” и в
мислите ми изплува… „Човекът, който е в състояние да разбере чудото на живота
си, да се бори докрай за нещо, в което вярва, и – поради това – да чуе камбаните,
които звънят на дъното на океана…!” Продължавам да вървя и да разговарям с
мислите, нахлуващи една през друга, все по-закачливи, все по-агресивни и може би
все още малко апатични. Защо обаче да се боря и да търся истината? Дълго време
бях на бойното поле и оценявам, че не съм била разбрана, че не е имало смисъл от
тази борба. Струва ли си тогава, тя да бъде продължена?

Отново поглеждам към война на светлината и се срещам с истината: ”Не се
срамувай да се оттеглиш временно от бойното поле, щом разбереш, че врагът е по-
силен. Важна е не отделната битка, а краят на войната… ”И вземам решението, че
сега е моментът на изчакване, на заздравяване на позициите. Струва си малко да
укротя мислите си и да ги поставя в коловозите на съзнанието си.

Налага се да поставям нови жалони, за нова и може би решаваща битка, от
която наистина ще зависи изхода на войната, защото войнът на светлината учи: „В
една война ключът към победата е умението да изненадаш противника. Една
твърде дълга война накрая ще унищожи и победителя.” Решението идва от тук. Ще
спра и ще обмисля стратегия. Такава, че да ме съхрани и да ме направи по-силна,
по-успешна, по-борбена.

„Изтрий онова, което си написал до този момент в книгата на своя живот:
тревога, несигурност, лъжа. На мястото на всичко това напиши думата СМЕЛОСТ.
Ако тръгнеш на път с тази дума и вървиш напред с вяра в БОГА, ще стигнеш там,
закъдето си тръгнал. ”

Вземам моята си смелост и тръгвам по дългия път…………. !!!
За какво и за кого е пътят ли?! Ами разбира се, че за децата ни, за нашите деца,
за онези, които в недалечно бъдеще ще се налага да вземат решение и да
управляват живота си, щото той да е смислен и запомнящ се!

Поглеждам отново навън и откривам сянка на човек, замечтан и унесен!
Проследявам погледа му и с изненада откривам, че моят човек наблюдава,
играещите деца в близкия училищен двор. Сянката влиза в школото, сяда на
скамейка и поглежда към малката и спретната училищна сграда.
Вратата се открехва лекичко и светлина започва да струи отвсякъде. Да чуем
мислите му!!!… Ето го…

Подобни творби

  • Все още няма други подобни творби

This entry was posted in За Децата. Bookmark the permalink.

Comments are closed.