Децата са цветята на живота 2 (Визия за новото образование)

Статията е част от книгата-визия на инициативата за ново образование в България. По визията има да се работи още доста, а още повече и до реалното създаване на едно по-добро образование, но все пак можете да почерпите доста идеи и да се осведомите.

Теодора Атанасова

Директорът на училището

Директорът е на това място след одобрението от общоучилищен съвет.
Последният е създаден с участието на родители, бивши и настоящи учители, хора
от квартала. Всички те имат отношение към ставащото в училището, защото
осъзнават сложността и важността на задачата да се създадат максимално добри
условия за живота на децата в училище. Една от най-важните техни задачи е да
гласуват доверие за управление на подходяща личност. Какво значи подходяща
личност, ли?! – Това е човек, който:

има качествата на лидер и е добър мениджър;

притежава образование, даващо му възможност да се научи да работи с
хора;

има чувство за отговорност и ангажираност към проблемите на
училището;

уважава мнението на инакомислещите и умее да работи в екип;
умее да създава екип и да делегира права;

работи с ясното съзнание, че той е избран да бъде директор заради
собствените си качества и носи отговорност пред Училищния съвет за
извършеното;

обича децата и работата си;

чувства се удовлетворен от труда и благодарение на това умее да
мотивира и другите за съвместна дейност.

Ето този директор е лицето на това малко училище, което е като „бяла,
спретната къщурка” за децата, за техните учители и родители. Един малък дом,
които всички изграждат заедно, според възможностите и вижданията си.
Директорът се е обърнал за помощ към бизнеса на града/ квартала, за да има
максимално добри условия в неговото училище, като материална база и условия за
обучение и труд. Бизнесът е откликнал на тази молба с удоволствие, защото има
добре обмислен Закон за меценатството и помощта, която е оказана, допринася
ползи и за двете страни.

Ежемесечните срещи, които директорът организира, между Училищния съвет,
бизнеса и учителския колектив, дават възможност на всички да се запознаят със
ставащото в училището, с проблемите му и съвместно да се търсят пътища за
разрешаването им.

Директорът е човекът, който мотивира колегите си за ефективен труд и създава
условия за работа в конкурентна среда, даваща правото на всеки успял учител в
дадена област да сподели постиженията си и да получи одобрението на колеги и
родители.

Това се случва, защото мениджърът на училището е добре запознат с работата
на учителите, уважава направеното от тях и цени стойностните неща.

Учителите – мотивирани да търсят

Учителите са мотивирани да търсят нови пътища и начини за подобряване
ефективността от работата си. Как се случва това ли? Пътят не е сложен и дълъг, а
е ясен и сигурен.

В началото на всяка учебна година се приемат правила, създадени от комисия,
за оценка труда на учителите. Всеки знае каква е целта на училището за
предстоящата година и произлизащите от нея задачи. Всеки учител е запознат с
ясните, точни и безпристрастни критерии за оценка на труда му, и изгражда своя
концепция за постигането на набелязаните според интересите и желанието си цели.
За всички обаче е ясно, че успехът на всеки един ще доведе до успех на цялото
училище и всеки се стреми да даде максимума, на който е способен. В противен
случай, директорът, със съдействието на Училищния съвет, има право да освободи
от длъжност даден учител, през следващата учебна година, с мотива, че той не се
вписва във визията за бъдещето на училището.

Когато правилата са точни и ясни, и се прилагат категорично, всеки би се
съобразявал с тях и не би имал претенция по дадено решение. Това, разбира се,
директорът прави с помощта на Закон за училището, който не е последван от
редица наредби и анекси, подлежащи на тълкуване и изключващи се една друга.
В такава творческа професионална среда работят учителите в това училище. И
резултатите са налице.

Децата, отиващи на училище…

Децата отиват на училище не по задължение, ами защото им е интересно и
забавно. Защото намират смисъл да идват тук. Защото те учат и играят, учат и
правят нещо друго, учат и се забавляват. Защо е така ли?! Защото учебните им
програми са съобразени с тяхната възраст. А това е така, защото са създадени от
хора знаещи и можещи, с теоретичен и практически опит, от доказани
професионалисти, които обичат децата, и се интересуват живо от това какво се
случва. Същите тези програми дават възможност на учениците да изявят себе си в
различни области, според желанията и интересите си.

Учителите пък имат възможността и притежават умението да мотивират
учениците за пълноценна и успешна работа. Как се получава всичко това ли?!
Отговорът е в организираната добре машина, наречена училище.

Добре организираното училище

Виновникът за организираното добре училище е отново директорът. Той е
мотивирал колегите си за труд. От своя страна те имат чудесната възможност да
работят в спокойна и творческа среда, която пък им дава абсолютното основание да
създават прекрасни условия за работа на децата – да изявяват себе си в час, пред
родителите или на концерт, състезание, олимпиада.

Така учениците се чувстват успешни и намират смисъл в ходенето на училище,
откриват потребността у себе си за общуване и повишаване на постиженията си.

Празник!

Децата ще получават своите първи свидетелства за постигнато ниво по
английски език. Обстановката е творческа. Децата с а м и са избрали с какво ще се
представят. Нарисували са декорите за импровизираната сцена, с помощта на
родителите си са цветни и различни, защото всеки е с костюм на своя герой. Това
пъстро множество слуша внимателно последните указания на своя учител-
режисьор и е готово да даде максимума от себе си, защото има смисъл, открит
заедно с възрастните. Със закачлива усмивка човекът сяда и се наслаждава на
празника заедно с участниците и зрителите, и през цялото време се пита за
усилията, труда и удовлетворението от всичко това!

„Струва ли си?!” Естествено, че да, защото децата са цветята на живота и в тях
се крие разковничето на нашите надежди. Техните детски емоции оставят траен
отпечатък върху реализацията им, върху бъдещите им постижения.

***

Аз съм в мир със себе си, защото правя полезното и необходимото за децата,
но извън формалната образователна система. Според скромното ми мнение това ще
да е пътят. Родителите, с които работя не са богати, защото в провинцията такива
не са много, но въпреки всичко намират начин и са доволни. Казвам го смело,
защото една неотдавнашна моя анкета сочи именно това – че верният път е този и
че родителите са удовлетворени от начина, по който се обучават и възпитават
децата им. Явно това е пътят децата ни да растат и учат с радост.
Написах тези редове с ясната цел и идея, че във всяка една дейност от особена
важност и значение е човешкият ресурс и общуването. С особена сила този факт
важи за образованието, където децата ни трябва да се чувстват щастливи, успешни
и удовлетворени.

Подобни творби

  • Все още няма други подобни творби

This entry was posted in За Децата. Bookmark the permalink.

Comments are closed.