Реч на Юри Ейвнъри от името на Гуш Шалом

Реч на Юри Ейвнъри при приемане на Награда за цялостен житейски принос от името на Гуш Шалом

Превод за ОМ от англисйки език: Рослава Стоянова

Г-жо говорител, уважаеми членове на парламента, дами и господа,

На днешния ден, седми декември, точно преди 53 години, бях улучен в стомаха от няколко куршума от картечница. Няколкомесечният ми опит в онази жестока война ми подсказваше, че шансът да оцелея е много малък.

Беше посред бял ден и аз бях напълно изложен на вражеските куршуми. Но четирима войници, наскоро емигрирали от Мароко, притичаха до мен и ме издърпаха на безопасно разстояние. След продължително пътуване с джип, без да получа никакви обезболяващи, стигнах до военната болница, където лекарите ме оперираха и успяха да спасят живота ми.

Лежах в болницата дълго време без да мога да спя или да се храня. Бях целият овързан с различни тръбички, заобиколен от страдащи войници. Някои от тях губеха крайниците си. Други умираха. А през цялото време аз просто лежах и мислех, мислех, мислех.

Мислех за приятелите си, изгубили живота си или превърнати в инвалиди.

Мислех за невидимите жители на селищата, които бяхме завзели. Често влизахме в жилища, в които печката беше все още топла, а недояденото ястие бе все още на масата, изоставено от семейства, били тук преди броени минути и сега превърнали се в бежанци.

Мислих за трагедията на войната между тези два народа, ние, новите израелци, и те, палестинците. 

Бях на 25 и трябваше да реша какво да правя с остатъка от живота си. Живот, който усещах, че ми е бил даден като дар от онези четирима младежи, рискували себе си, за да спасят мен.

Лежейки в леглото, без сън и вечно жаден, реших, че животът ми трябва да има цел. И, че единствената цел, заради която си заслужава да живея, е поставянето на край на тази трагична война, установяването на мир между нашите народи – израелския и палестинския. Целта ми беше да помагам за изграждането на мира и за спасяването на човешки животи, да бъда част от пътя на човечеството към един цивилизован свят без войни, глад и насилие.

Оттогава, в продължение на 53 години, аз се опитвам да се придържам към тази своя цел. Създадох списание и като негов редактор в продължение на 40 години водих борба срещу демагозите, проповядващи омраза въз основа на религиозна и национална принадлежност. Като член на Кнесет в продължение на 10 години аз се борих за създаването на едно демократично, либерално, светско, мултиетническо, гражданско общество в Израел, основаващо се на равенство и социална справедливост и живеещо в тясно сътрудничество с една свободна и независима Палестинска държава.

Никога не съм бил сам в тази борба. Имах късмета през цялото време да съм в компанията на смели мъже и жени, които приемаха каузата за мир и справедливост. В началото бяхме малко на брой, една шепа хора, но в течение на борбата ставахме все повече.

На много хора им се струва, че дейността ни напомня на мита за Сизиф. И наистина разочарованията, с които се сблъсквахме по пътя бяха много и не веднъж разбиваха сърцата ни. Но спечелените битки са много по-важни.

Когато преди 50 години стартирахме дейността си, трудно можеше да се намери израелец, който да признае, че изобщо съществува палестински народ, а какво остава за спазването на правата му. Само преди 30 години тогавашният премиер на Израел, Голда Меир, заяви „няма такова нещо като Палестински народ”. Днес трудно може да се намери израелец, който да отрича съществуването на палестинците.

Когато преди 40 години казахме, че редом до Израел трябва да съществува Палестинска държава, това изглеждаше като лудост. Днес голяма част от израелците вярват, че е невъзможно да бъде постигнат мир без създаването на такава държава.

Когато преди 30 години казахме, че е необходимо да водят преговори с Организацията за освобождение на Палестина, това звучеше като предателство. Когато за първи път се срещнах с Ясер Арафат по време на войната в Бейрут, няколко израелски министри поискаха да бъда вкаран в затвора за държавна измяна. Днес израелски министри чакат на опашка за среща с Ясер Арафат.

Когато преди шест години нарекохме Йерусалим „столица на две държави”, бяхме обвинени в нарушавне на националния консенсус. Но миналата година, когато израелската делегация в Кемп Дейвид предложи няколко арабски квартала в източен Йерусалим да бъдат предадени на бъдещата Палестинска държава, никой в Израел не протестира срещу това.

Пътят пред нас е труден и опасен. Нека не подценяваме силата на омразата, страха и предразсъдъците, породени от този 120-годишен конфликт. Но ако обърнем поглед назад към вече изминатия път, със сигурност можем да кажем, че краят вече се вижда. Колкото и да е тъмна нощта знаем, че ще дойде зората на един нов ден.

Преди девет години аз и Рейчъл участвахме в протест срещу решението на правителството да екстрадира от страната 415 ислямски активисти. Издигнахме палатка точно пред офиса на премиера и в продължение на 45 дни и нощи евреи и араби живяхме заедно в нея. Беше ужасно студена зима. В продължение на няколко дни Йерусалим бе покрит със сняг и ние или треперехме от непоносимия студ, или се задушавахме от дима на огъня, на който се опитвахме да се стоплим. Говорехме за провала на старото мирно движение, което не желаеше да протестира срещу правителството на работническата партия.  

Точно в този момент решихме да създадем ново движение за мир – независимо, борещо се за идеалите си, неопорочено от стремеж към популярност, решено да се придържа към истината, дори и когато се сблъсква с омраза. Така се роди Гуш Шалом, Мирният блок.

Заедно с Рейчъл приемаме тази награда на първо място като признание към стотиците активисти на Гуш Шалом: мъже и жени, млади и стари, които отдадоха всичко – времето, енергията, средствата, но най-важно, вярата си – за каузата на мира и справедливостта. Те излизат под проливния дъжд и изгарящото слънце, за да протестират срещу несправедливостта и потисничеството; изправят се смело срещу омразата, заплахите и насилието на самозвани патриоти. Те останаха верни на убежденията си, дори и когато отчаянието и отхвърлянето сякаш вземаха връх, дори и когато всички останали движения за мир се сриваха и се предаваха.

На тези и на всички останали борци за мир в Израел, изпращам от този красив град послание за надежда: Нека държим главата си гордо изправена, защото нашата кауза един ден ще победи. Каквито и да са шансовете, колкото и труден да е пътят, дори и когато силите на злото и невежеството сякаш вземат превес – бъдещето принадлежи на нас, на силите на мира и помирението, на истинските патриоти на Израел и Палестина, на двата народа, на двете държави, които обаче имат едно общо бъдеще.

Тази награда ни дава огромен кураж да продължим напред. Приемаме я с благодарност и смирение. Тя ни напомня, че ние сме малка частица в световната борба за мир, справедливост и равенство между човешките същества и между нациите, за да продължи да съществува нашата планета. Всичко това може да бъде изказано само с една дума, която и на иврит, и на арабски означава не само мир, но и цялост, сигурност и благоденствие: Шалом, Салаам.

Подобни творби


This entry was posted in За Обществото and tagged , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.