Невронауките като основа за новото училище (Визия за новото образование)

Статията е част от книгата-визия на инициативата за ново образование в България. По визията има да се работи още доста, а още повече и до реалното създаване на едно по-добро образование, но все пак можете да почерпите доста идеи и да се осведомите.

Румен Петров

В съвременната наука за мозъка умът се разглежда като въплътен в
тялото/мозъка процес на регулация на потока на енергия и информация.
Постигането на регулация на тoзи процес е целта на психологическото развитие.
Емоциите са еволюционно отгледан механизъм за организиране на
възприятията, за упражняване на вниманието и организиране на действието,
съобразно оцеляването на организма. Емоциите привличат вниманието
(приоритизират данните от средата), извикват спомените с по-голяма тежест, и
правят възможно усвояване на асоциациите между събитията. Основните емоции
(търсене, игра, страх, гняв, паника, сласт, грижа) могат да бъдат видени и като
невронни механизми със специфични цели, които позволяват на хората да се
справят автоматично (бързо, без „замисляне”) с определен набор от особено
важни за живота ситуации. Наличието на подобни програми е донесло
еволюционно предимство за онези, които са ги притежавали. Затова са съхранени
от еволюцията.

Ролята на емоциите за ученето и за учещия мозък

Узряването на мозъка води до развитие на способността ни да разсъждаваме
върху ситуацията, в която се намираме; да споделяме емоции с другите, да се
отнасяме към света с креативност и игра. Определени области на мозъка добавят
запаметяването към основните емоционални процеси, като така правят възможно
постепенното развитие на себеконтрола и пълноценното използване на натрупания
с времето опит. Това ни позволява да проектираме напред и назад във времето в
преследване на добре фокусираните си цели, развивайки социално отговорни
поведения. Помагайки ни да разбираме умовете на другите хора (и животни),
мозъкът ни позволява да разберем, че животът ни не е само робско следване на
личните апетити.

Развитието на мозъка и ума представлява развитие на способността на челните
дялове да организират недвусмислените емоционални сигнали по сложен, нов и
адаптивен начин, който позволява отговорите на промените в обкражаващата среда
да са много, най-различни и все по-адекватни. Изрязяването на емоциите -
контрола и оползотворяването в социална среда, е ключово умение, което се
развива в хода на психологическото развитие. Мнението на съвременната
невронаука е, че всяка емоция, която остава неизразена, има потенциала да
продължи да съществува като неосвободено напрежение, да се превърне в
нежелана сила в нервната система. Ако на децата е позволено да изразяват
относително свободно своите вълнения в среда на емоционално интелигиентни
възрастни авторитети, те са по-склонни да развият здрави психични навиции и
умения за емоционална саморегулация.

Способността на мозъка да оползотворява информацията зависи от
генетичната способност на невроните да се свързват помежду си. Тази способност е
силно зависима от хормоналната среда, в която невроните живеят, а тя от своя
страна – от емоционалните реакции на организма. Хроничният стрес и психичната
травма затрудняват биологично развитието на мозъка. Средата на положителни
емоции, игра и радост, стимулира развитието на мозъка. Емоциите са основната
форма за упражняване на умението за вземане на решение и за постигане/намиране
на смисъл – установяването на връзка между настоящия и миналия опит.
Социалното и физическо обкръжение може да е бедно или богато откъм стимули. Богатото на стимули
обкръжение предлага непрекъснато незастрашителна, но стимулираща комбинация от новост и сложност. В бедното откъм стимули за развитието на мозъка обкръжение (клетка, институция) мозъкът
се развива по-слабо, като първи страдат емоционалните системи. Страда
развитието на способността емоциите да се използват по еволюционното им
предназначение – с цел познаване и овладавяне на реалността.
Казармено-приютното начало на училищната институция се харктеризира с
комбинация от (относително) заплашителна и бедна на стимули среда. Такава тя
е биологически токсична за развитието на мозъка. Избягването на училище може
да е една стратегия за справяне с това предизвикателство.

Това, което се развива в хода на психическото развитие (и страда в
обкръжение, което не го стимулира), е по-добрата способност да се регулират
емоционалните състояния и да се създават по-сложни поведенчески стратегии за
справяне с предизвикателствата. Съвременната невронаука не прави съществена
разлика мужду емоции и познание. Науката за мозъка и ума показва, че “чисто
рационално” мислене е несъвместимо със социалната човешка природа, защото
тази негова социална природа е неговото основно еволюционно предимство.

Принципи на ученето, основани на знанието за мозъка

1. Мозъкът е сложна адаптивна система. В него различни елементи: мисли,
чувства, въображение, предразположения и физиология, си съдействат и
противодействат едни на други, докато цялата система взаимодейства и обменя
информация с обкръжението си. Пренебрегването на един единствен от тези
елементи обезсмисля работата на всички останали.

2. Мозъкът е социален мозък. Той се оформя от човешкото обкръжение в ранна
възраст, а в зряла продължава да се променя в отговор а взаимодействията със
средата до степен, в която индивидите трябва винаги да бъдат разглеждани като
пълноценна част на по-широки социални системи. Фокусирането върху
индивидуалните постижения в училище, чрез системата на оценяване и
преподаване, прави резултатите от обучението социално вредни.
Дисциплиниращата парадигма – основана на допускането, че учениците са
самостойни, несоциални единици, е остаряла и вредна.

3. Търсенето на смисъл е вродено. Осмислянето и разбирането на
преживяванията продължава през целия живот и е ориентирано към оцеляването,
както и към целите и ценностите ни (Кой съм аз? Защо съм тук?). Търсеното на
смисъл се простира от нуждата от храна и сигурност, през развитието на
отношения и чувство за идентитет, до изследване на собствения потенциал и търсенето на трансцендентното, на нещото отиващо отвъд познатото. Всеки
преподаван в училище предмет се усвоява на езика на смисъла за децата.
Познаването на тези процеси изисква много повече време за запознаване с
емоционалния (осмислящ) живот на учениците. Това време трябва да се осигури за
сметка на фактологията, която пренатоварва учебния курикулум у нас и отчуждава
както децата, така и учителите от знанието и от живота въобще.

4. Търсенето на смисъл се случва чрез търсене и създаване на патерни
(схематични карти и категории) – вродени и усвоени. Мозъкът/умът има нужда и
регистрира автоматично познатото, докато едновременно с това търси и отговаря
на нови стимули. Мозъкът е едновременно и „артист” и „учен”, който се опитва да
разбере патерните в момента на тяхното случване, както и да създава свои в
противовес на безсмислието. Безсмислието са изолирани парчета от информация,
кото не са свързани с онова, което носи смисъл за конкретния ученик.

5. Емоциите са от особена важност за създаването на патерни (смисъл). Това,
което учим е повлияно и организирано от емоциите и настройките на ума, които
включват определени очаквания, лични предразсъдъци, себеоценка и нужда от
социално взаимодействие.

6. Всеки мозък възприема и създава едновременно и частите, и цялото.
Мозъкът раздробява информацията на части и едновременно стова я възприема и
обработва в цялост. Доброто преподаване държи сметка за този механизъм и
въвежда естествени „глобални” проекти и идеи още от самото начало. Ученето
въвлича както фокусираното внимание, така и периферното възприятие. Така
мозъкът реагира на по-широкия контекст, в който се случва преподаването и
комуникацията.

7. Ученето винаги предполага съзнавани и несъзнавани процеси – много от тях
продължават с часове и месеци. Добрите преподаватели насърчават несъзнателната
обработка на информацията и опита на учениците, чрез рефлективност,
метагогнитивни умения и развиване на умения, да дадат творчески израз на идеите
и опита си. Преподаването се превръща в умение да помогнеш на учещите се да
направят навидимото видимо.

8. Доказани са два начина на организиране на паметта:

- единият е основан на създаването на списъци от относително несвързана
информация, подобна на таксономиите (таксономична памет). Този начин се
активира от награди и наказания.

- другият вид памет е пространствено-автобиографична памет. Тя не се
нуждае от повторение, позволява мигновено извикване на опита (регистрира
онова, което сме яли снощи). Тя е непрекъснато ангажирана, неизчерпаема е и
се подхранва от новостите. Комбинацията на двата подхода осигуряват
постигането на смислено учене. Смислената и безсмислената информация е
организирана и съхранявана по различен начин.

9. Ученето е развитийно. Мозъкът е пластичен – много от структурите му са
повлияни и се влияят от опита. В хода на развитието има осолон благоприятни
периоди за определени видове учене – например изкуства и езици. Като цяло
невроните запазват способността се да правят връзки помежду си през целия
живот. Основното, което се развива в хода на емоционалното развитие е
свързването на на вътрешни емоционални състояния към нов жизнен опит.

10. Комплексното учене е стимулирано от предизвикателствата и подтискано
от заплахите.

Максимално количество синаптични връзки (биологичното изтажение на
знанието) се правят в подходящо обкръжение, което сполучливо насърчава
поемането на риск. В условията на заплаха (преживяване за безпомощност или
умора) мозъкът започва да функцинира на по-примитивни режими.

11. Всеки мозък е организиран по неповторим начин.

Подобни творби

  • Все още няма други подобни творби

This entry was posted in За Децата. Bookmark the permalink.

Comments are closed.