Училището на нашите мечти 2 (Визия за новото образование)

Статията е част от книгата-визия на инициативата за ново образование в България. По визията има да се работи още доста, а още повече и до реалното създаване на едно по-добро образование, но все пак можете да почерпите доста идеи и да се осведомите.

Анета Едрева

Продължавате още малко. Виждате най-после нещо познато. Не, няма грешка.
Това е старото ви училище. Същото, което завършихте преди доста години.
Фасадата на сградата е обновена, дограмата е модерна, даже има и лъскава табела.
Но все пак си е то, „вашето” училище.

Виждате да излизат деца в пъстри дрехи. Забелязвате, че това са спортни
панталони и якета. За по-малките – ярки, весели цветове, за големите – по-тъмни.
Явно това е нещо като униформа, но максимално практична и удобна. Влизате,
разхождате се по познатите ви коридори. Сградата вече е почти празна. Само в
стаята в дъното виждате някого – но, да разбира се, това е онзи господин, когото
помните като най- младия учител. Същия, с когото обичахте да споделяте и как той
не отказваше да поиграе с вас след часовете. И пред когото обичахте да показвате
лудориите си :) Е, вече не е толкова млад.

Посреща ви с усмивка.

- Каква среща. Помня ви. Какво ви води насам?

- Ами – отговаряте – идвам от далече.

- Заповядайте, поседнете. Ще се радвам да поговорим.

Да, ето, вече сте намерили кой ще даде правилни отговори на вълнуващите ви
въпроси.

- Учителю, всъщност аз се опитвам да открия най-доброто възможно
училище. Можете ли да ми помогнете?

- Ами това е съвсем просто, излезте, поразпитайте когото пожелаете.
- Но аз вече питах…..

Разказвате за необичайната си разходка. Но докато говорите нещо се
досещате. Познавате тази лукава усмивка. И този дяволит поглед. Лицето му
винаги придобиваше такова изражение когато ви провокираше в клас.

- Какво имате предвид?

- Наистина ли не сте се досетили? Всеки ви е казал кое е идеалното училище.
Неговото, разбира се. Защото той го е избрал. Събирал е информация за
правилата, методите на преподаване, на кои предмети се обръща най-
голямо внимание. Преценил е кое е най-доброто за него или за детето му.

За момент учителя забелязва учудения ви поглед.

- Виждам, че дълго сте отсъствали. Много неща се промениха от времето,
когато вие тичахте по тези коридори.

- О, да, забелязах. Знаете ли , направи ми впечатление, че децата навсякъде
бяха усмихнати и весели. И странно, но бих казал, че се радваха, че отиват
на училище.

- Удивен ли сте? Е, наистина ни отне немалко усилия докато го постигнем.
Но си заслужаваше.”Тайната” всъщност е проста. Навсякъде децата се
чувстват удовлетворени от труда си. Дадена им е възможността да покажат
най- доброто, на което са способни. И най-вече – чувстват се свободни.
Правилно ли разбрах? Свободни? В училище?

Ах, забравих най-важното. Разбира се, преди да им дадем свобода сме се
погрижили да ги научим да поемат отговорност.

Звучи прекалено лесно. Или пак нещо не съм разбрал?

Да, струваше ни доста усилия докато открием най-добрия подход. Но вече
знаем, че този процес трябва да започне от най-ранна възраст. Стъпка по
стъпка. Естествено дава им се свобода тогава, когато са готови за това.
Освен това искаме да свикват да вземат решения и да правят избор. Учим
ги, че отговорността за постигнатите резултати е тяхна.

Нима това е възможно? Спомням си „дежурното” оправдание от моето
детство когато нещо не беше наред: „ами тя госпожата е лоша”….

- Мдаааа…… Всъщност, първо трябва да умеете да оцените успеха си. Да си
дадете сметка , че той ви е струвал немалко усилия. Логично, нали.
След това учителя заговаря малко отнесено, по-скоро на себе си отколкото на
вас:

- Как ме върнахте назад във времето…. Като си помисля колко неопитен бях
някога. Колко дълъг път извървяхме и аз и колегите ми докато открием
някои прости истини…… Как бих искал да знаех тези неща още в началото
на кариерата си. Често съм си мислил – какво ли бих могъл да направя за
първите си ученици…..

Но вие направихте много за мен…..

Изглежда излишно да спорите. Предпочитате да продължите с въпросите.
Странно, вместо да намаляват, те са се умножили. И отговорите не ви
изглеждат толкова лесни. Чудите се за кое по-напред да попитате. Но не се
налага. Учителят вече се е увлякъл в разказа си.

- Ние всички много ценим разнообразието, възможността за избор. Това са
основните принципи, от които се ръководим през последните години. Ето
например школата, която сте взели за детски клуб, всъщност е най-скоро
откритото училище в града. Млади колеги се опитват да въведат някаква
нова система, според тях – доста напредничава. Изглеждат доста
ентусиазирани. Аз искрено им пожелавам успех.

Но след като имат право на избор… Ами чудех се как всички деца в
околността не са пожелали да се запишат при тях? Или както вие казахте
….. не всички са готови за това?

Родителите не са готови за това (отново дяволитата усмивка). Притеснени
са от толкова много забавни дейности през целия ден. Те все още се чудят:
Учат ли децата им изобщо? Всъщност, резултатите им от тестовете в края
на учебната година бяха доста добри

Решавате се да попитате смутено: „Ами… какво мислят преподавателите?”

- Правилно се досетихте.(Е, учителят си е учител. Още малко и оценка ще
ви пише – отбелязвате си наум). Да работиш използвайки подобни методи
само на пръв поглед изглежда лесно. Всъщност си е висш пилотаж.
Нещо все пак ме смущава. Разнообразието е хубаво нещо, но как успяват
толкова много училища да работят съвместно? И после, какво се случва
когато децата завършат? Всеки е учил нещо различно….. Как успяват да
продължат във ВУЗ, как се ориентират работодателите кой е най-
подходящият кандидат?

- Ами, помислили сме за това. Има изисквания, валидни за всички.
Министерството определи преди години какви знания са задължителни за
да се завърши съответната образователна степен. Но сигурно сте
забелязали, че повечето училища се надпреварват да предложат значително
повече от задължителния минимум. Нещо повече, въпрос на чест е за всяка
образователна институция да гарантира, че децата ще излязат от там
придобили не само академични знания, а и ще да усвоят определени
ценности, ще придобият социални умения.

Учителят отново се е увлякъл както едно време. Но и вие възвръщате
позабравени умения от детството. Надушвате уловка…Всичко звучи звучи много
красиво, но защо имате чувството, че отнякъде „наднича” едно познато
„страшилище”?

- Почакайте, думичките „еднакви стандарти” ми звучат доста коварно. Как установяват дали са постигнати? С изпити? Нима ги има в училището на мечтите?

- Ах, бях забравил колко стресиращи бяха те някога….

- А сега какво е по-различно? Премахнати са трудните въпроси?

- Не, премахната е неизвестността.И учители и деца знаят още при започване
на обучението какви изисквания ще стрябва да покрият накрая. Всъщност,
въпросите не са никак лесни. Но с подходящи методи на преподаване и с
добра организация – децата се справят.

Сещате се и друго:

- Ами учебниците? Все още ли има проблеми с тях?

- За щастие не. Всеки колега има възможност да избира между доста богата гама от учебници и помагала, за да намери най-подходящите за класа, с който работи. Нелека задача всъщност, защото ние носим отговорност за представянето на учениците ни на изпитите. Да, забравих да ви кажа – не всички книги вече са на хартия.
– Е, виждам, че вие тук още имате много от старите.

- Всъщност, ние сме смятани за една от по-консервативните образователни
институции в областта. Но така решиха родителите и настоятелството
преди години. И от тогава се придържаме към тази политика. Да, както
видяхте, не липсват желаещи да учат и при нас. Ние, работещите тук
вярваме, че училището трябва да съхрани ценностите и традициите на
предните поколения. За това се стремим да запазим всичко положително,
което сме наследили от миналото. И предпочитаме да въвеждаме новите
методики доста внимателно, след дълго обмисляне.

Чакайте, аз май пак нещо пропуснах….. Целият квартал, толкова много хора
да постигнат общо мнение? Не, звучи ми невъзможно. Ами ако някой не е
съгласен с мнозинството?

Всъщност, на никого не се налага да се примирява с правила, които не
харесва. Свободен е да запише децата си в съседното училище или дори в
друг град. Но това много рядко се налага. Защото всички училища
гарантират много добра подготовка.

Естествено и ние, учителите имаме възможност да избираме къде да
преподаваме. Всеки се информира за основните принции, които са
залегнали в управлението на съответното училище. И решава дали би искал
да се съобразява с приетата политика.

Ето, аз например миналата година бях поканен в училище….. (второто,
от вашата обиколка). Но някои неща ме смущават. Не вярвам в налагането
на твърде много правила. От опит съм се убедил, че този подход носи успех
на изпитите. Но дали е полезен в дългосрочен план? Дали човек се научава
на самодисциплина? Вече не съм толкова сигурен. А и тази свръхмодерна
техника мене лично ме смущава. Да, съвременните уреди помагат в нашата
работа. Но за мен по-важното е да знаеш какво да правиш с тях. Да накараш
учениците да разберат преподавания материал. За това не е задължително
да разполагаш със суперкомпютър. (Отново познатата ви усмивка „под
мустак”).

- Странно, мислех, че винаги сте искали да приложите най-модерните
методи? Чувал съм ви да споделяте това с другите учители?

- Сега бих искал да приложа най-подходящите методи. Това не винаги е
едно и също.

Увлечен в разговора, не усещате колко много време е минало. Но Учителят не
разполага с целия ден. По някое време казва:

- Ех, сега за съжаление се налага да ви оставя. Зает съм, аз съм в
ръководството на професионалната ни организация. Точно днес имаме
събрание.

Синдикати? До колкото си спомням преподавателите имаха много лошо
мнение за тях….. И непрекъснато се говореше за проблемите със заплатите.
И средствата за образование никога не бяха достатъчни.
О, не. За щастие тези въпроси отдавна са решени. Но аз Ви говоря за много
по-мащабна организация. Тя е нещо като посредник между нас, родителите
и правителството. Откакто я създадохме, имаме възможност да
дискутираме по-пълноценно въпросите, които засягат политиката в
областта на образованието. Също така се грижим младите колеги да
получат добра подготовка преди да заработят напълно самостоятелно.

Подобни творби

  • Все още няма други подобни творби

This entry was posted in За Децата. Bookmark the permalink.

Comments are closed.