Марк Безос: Житейски урок от доброволец пожарникар

Марк Безос, доброволецът пожарникар, разказва история за акт на героизъм, която не протича според очакванията му, но му носи важен житейски урок: „Не чакайте, за да бъдете герой“.

Марк Безос: Житейски урок от доброволец пожарникар от TED, март 2011

Текст на речта:

В Ню Йорк, където живея, съм начело на отдела, отговарящ за развитието на организация с нестопанска цел, наречена „Робин Худ“. Не се боря с бедността, боря се с пожари, като помощник-капитан в група от доброволци пожарникари. Сега, в нашия град, където доброволците допълват висококвалифициран професионален персонал, трябва да стигнете до мястото на пожара доста рано, за да се включите в някакво действие.

Спомням си първия пожар, в който бях помощник доброволец. Бях втория доброволец на мястото, така че имаше доста добър шанс да вляза вътре. И въпреки това беше истинска надпревара с другите доброволци, докато стигнем до командващия капитан, за да разберем какви ще бъдат нашите задачи. Когато открих капитана, той водеше доста оживен разговор със собственичката, която със сигурност имаше един от най-лошите дни в живота си. Ето я посред нощ, стояща отвън в проливния дъжд, под чадър, по пижама, боса, докато къщата й гореше в пламъци.

Другият доброволец, който беше пристигнал малко преди мен – нека да го наречем ​​Лекс Лутър – стигна до капитана първи и беше помолен да влезе вътре и да спаси кучето на собственичката. Кучето! Бях заслепен от ревност. Ето ви някакъв адвокат или бизнесмен, който до края на живота си ще разказва на хората, че влязъл в горяща сграда, за да спаси живо същество, и то само защото ме е изпреварил с пет секунди. Хубаво, аз бях следващият. Капитанът ми махна с ръка и каза: „Безос, искам да влезеш в къщата. Искам да отидеш на горния етаж, да прескочиш огъня, и искам да донесеш на тази жена един чифт обувки.“ Кълна се. Така че, не беше точно това, на което се надявах, но се отправих навътре – нагоре по стълбите, надолу по коридора, покрай „истинските“ пожарникари, които почти бяха приключили с гасенето на пожара в този момент, после до главната спалня, за да донеса един чифт обувки.

Знам какво си мислите, но аз не съм герой. Понесох полезния товар обратно надолу, където се срещнах с моя съперник и скъпоценното куче на входната врата. Ние отнесохме нашите съкровища навън на собственичката, където, не беше изненадващо – неговото получи много повече внимание, отколкото моето. Няколко седмици по-късно отделът получи писмо от собственичката, с което ни благодареше за проявените доблестни усилия при спасяването на дома й. Актът на доброта, който беше й направил силно впечатление и тя отбеляза повече от всички други беше, че някой дори й беше донесъл чифт обувки.

Както в моята работа в „Робин Худ“, така и в моето призвание като доброволец пожарникар, съм свидетел на актове на щедрост и доброта от монументален мащаб, но също съм свидетел на актове на благородство и смелост в индивидуален мащаб. И знаете ли какво научих? Че всички те имат значение. Така че, понеже виждам в тази зала хора, които или са постигнали, или са на път да постигнат забележителни нива на успех, бих искал да ви предложа едно напомняне: не чакайте. Не чакайте, докато спечелите първия си милион, за да промените живота на някого и да му помогнете. Ако имате какво да дадете, дайте го сега. Сервирайте храна в социална кухня, почистете парк в квартала, станете ментор.

Не всеки ден ще ни предложи възможност да спасим нечий живот, но всеки ден ни дава възможност да повлияем с нещо добро на някого. Така че – влезте в играта, спасете обувките!

Благодаря ви.

Преводът на речта е направен от Антон Хиков, преводач за TED, и е проверен от Дарина Стоянова, преводач за TED.

Подобни творби


This entry was posted in За Обществото and tagged , , , , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.