Училището на нашите мечти 3 (Визия за новото образование)

Статията е част от книгата-визия на инициативата за ново образование в България. По визията има да се работи още доста, а още повече и до реалното създаване на едно по-добро образование, но все пак можете да почерпите доста идеи и да се осведомите.

Анета Едрева

Сбогуване

Така. Помечтахте ли си хубаво? Хареса ли ви мястото, където се пренесохме?
Ето, че е време да отворим очи и да се върнем на въпроса: Защо ни бе нужна тази
игра на въображението? За да се огледаме след минутка и да видим реалността, тук
и сега? …

Защо по принцип е нужно на човек да фантазира? Може би защото
осъществяването на всяка прекрасна идея започва от една мечта? Защото „ако не
знаеш накъде си тръгнал, има опасност да стигнеш някъде другаде”? Защото,
когато много хора започнат да споделят помежду си, рано или късно започват да
мислят: дали все пак ….може би…ами, ако…. няма ли начин красивите представи да
станат реалност? – Да, именно заради тези неща, и точно това се случи с нас –
малката групичка мечтатели.

Кога започна всичко

Ако трябва да съм точна, всичко започна броени дни след погрома на стачката
през 2007 г. Погледнато малко по–философски може би трябва да се върнем
няколко века назад, когато будни българи са взели в свои ръце инициативата за
образованието на децата си. Дори и в най- тежките времена, когато не е имало
българска държава, прадедите ни са се грижели да има български училища. Имали
са и нещо още по- важно – съзнанието, че съдбата им, и тази на децата им, зависи
от тях самите.

И все пак, какво да кажем за нас, авторите на тази книга, участниците в тази
инициатива? Идеята за едно ново и различно образование е назрявала поотделно у
всеки един от нас: за едни – години наред сред разговорите в учителската стая,
където (ако не знаете) „дежурна” е темата за безбройиге проблеми, свързани с
училищното ежедневие; за други, докато са следили немалкото допреди време
телевизионни предавания и вестникарски статии, описващи колко „успешна” е
образователната ни система (тези хвалби секнаха преди 3-4 години). Кое даваше
основание за тогавашната гордост у журналисти и управляващи? – Първите места в
математическите олимпиади, разбира се, и стотиците талантливи деца,
представящи се отлично в най-престижните световни университети и челните
места при тестовете на PISA и PIRLS; за всички, докато са се сблъсквали с
„прекрасната” реалност в училище.

Кога се отърсихме от заблудите? Според мен – рубиконът беше преминат през
2007 г. Тогава и на най-наивните се наложи да осъзнаят, че „прекрасната”
образователна система не е чак толкова прекрасна.

За кого подхаванахме този поект

Подхванахме този проект за учителите, чиято първа грижа е да преподават, за
учениците, които искат да учат, за родителите, според които доброто образование
все още е ценност; за ръководителите, които се интересуват истински какво се
случва в управляваната от тях „територия”; за работодателите, които имат нужда от
знаещи и можещи кадри, но не забравят, че и те (кадрите) са личности, умеещи да
отстояват позиция; и за (да, разбира се) търговците на учебни помагала, които не са
забравили, че освен на печалба, учебниците са носител и на знание. С две думи: за
всички, които искрено желаят едно качествено образование.

От кого очакваме подкрепа

От учителите, които всеки ден се питат: Какъв е смисълът на това, което
правя? Фактите, които с толкова усилия запаметяват учениците ми, ще им бъдат ли
необходими някой ден? Изобщо, разбират ли това, което им преподавам? Дори и да
схващат логиката на предмета ми, това достатъчно ли е? Как да съм сигурен, че ще
се чувстват щастливи и успешни в бъдеще? За кое да се погрижа по-напред? За
документацията, за изискванията на директора, сложните взаимоотношения с
колегите, за най-претенциозните от родителите …. или все пак да открадна малко
време и за децата.

Има ли смисъл да изисквам от класа си да спазват безброй правила, повечето
от които аз самият не харесвам?

Защо най-прилежните ми ученици не са и най-удовлетворените от живота си на
по-късен етап?

От родителите, които също си задават въпроси, изпращайки детето си на
уроци/ училище при най-именитите преподаватели, в най-престижната гимназия.
Наистина ли му осигурявам по-добро бъдеще? Какво всъщност бих искал за детето
си? Училището му да прилича на моето (най- вероятно е било през 80-те или 90-те
години на 20-ти век)? Или да бъде нещо, коренно различно? Какво по-точно?
Ако сме честни спрямо себе си, би трябвало да си дадем сметка, че хората най-
често се съпротивляват спрямо това, което не познават и не разбират. Промяната в
нагласите и очакванията на обществеността се очертава като едно от най-
сериозните предизвикателства за успеха на начинанието ни.

С какво сме различни от всички политици и общественици, които са си
поставяли задачата за реформа в образованието през последните години? -
Смятяме, че освен нас има и други, които имат идея какво е добре за българското
училище – преди всичко това са учителите, родителите и разбира се учениците.
Според нас сериозни преобразования могат да бъдат успешни само, ако изброените
групи бъдат привлечени за идеята.

Всъщност, вярваме, че всеки от вас, читателите има своята визия-мечта за най-
прекрасното от всички възможни училища. Е, някои още не го знаят :)

Дайте воля на фантазията си!

Опитайте! :)

Подобни творби

  • Все още няма други подобни творби

This entry was posted in За Децата. Bookmark the permalink.

Comments are closed.