Моето училище – модерен механизъм (Визия за новото образование)

Статията е част от книгата-визия на инициативата за ново образование в България. По визията има да се работи още доста, а още повече и до реалното създаване на едно по-добро образование, но все пак можете да почерпите доста идеи и да се осведомите.

Грета Ганева

Щеше да е хубаво, ако Училището ни работеше безпогрешно като добре
устроена модерна техника, и правеше множеството хора, свързани с него,
удовлетворени. Хубаво ще е, но високотехнологичните машинарии нямаше да
бъдат така точни, ако преди това хората не бяха се хванали здраво на работа – за да
ги направят достатъчно добри, за да покрият нуждите и очакванията им. Същото е
и с нашето скъпо УЧИЛИЩЕ. Ако учители, ученици, родители, директори,
инспектори, бизнесмени, министри, хигиенисти – всички свързани с Училището,
пряко или не, запретнем ръкави и се постараем, можем да го направим толкова
добро, че да заприлича на модерния механизъм, който всички си представяме, по
един или друг начин. За да започне той да сработва. За начало, ни е нужно да се
вслушваме един в друг и да чуваме чуждото мнение. Моля, хвърлете един поглед и
на моето…

*

След достатъчно дълго време на „запретнати ръкави и труд”, първото което
изниква в съзнанието ми е сградата, в която децата ще влизат с удоволствие всяка
сутрин. Определено това е нещо, което има значение за настроението и желанието
за работа на учещите и работещите там.

Дори и да е място с дълга история, преживяло много удари от времето личи, че
е стегнато – скоро боядисано, със стабилни дограми, чисти и обновени санитарни
възли, красиви съвременни дъски, чинове и шкафове, неспирно претърпяващо
малки (или не толкова малки) подобрения. Това се дължи на общите усилия на
родители, ученици и учители, които са длъжни да се грижат за въпросната сграда,
като всеки се включва с каквото може – труд, финансиране, осигуряване на
материали и мебели. Директорът също заделя определена сума от бюджета, която
да подпомогне поддръжката на сградата, за която всички се грижат.

В училището или до него има просторен стол, където се предлагат на всички от
училище както разни леко нездравословни вкусотии като шоколад, бонбони и
вафли, така и плодове, ядки и сандвичи с пуешко, зеленчуци и кашкавал например.
Накратко има за всеки по нещо, ако не иска да остане само на супата или яхнията
на готвача.

Физкултурният салон, двора, оградата, градинките и дърветата отпред също са
добре подредени и устроени, така че спокойно да се разтовариш и заредиш с нови
сили за оставащия ден, след като си прекарал известно време там. Постепенно
училището се е превърнало в слънчево, уютно място, което всеки може достойно
да заяви, че е подпомогнал по един или друг начин.

Учителите, учениците и родителите са неразривно свързани не само около
подържането на училищната сграда. Би било редно да ги разгледаме като един
елемент от цялата система, състоящ се от три части, свързани помежду си. Това се
говори от край време, но в усъвършенстваното ни училище вече е факт. Дори към
тях вече причисляваме и психолозите – малкото зъбно колело, без което добре
замисленият ни механизъм на работа определено би срещнал трудности.

Освен да приютяват в кабинета си вече провинилите се ученици, те имат
отговорната задача да разговарят с всеки един ученик и с всеки учител поне два
пъти за една учебна година. Прието е като задължително, тъй като не всеки който
има проблем би отишъл доброволно да го сподели, а със сигурност това би
разтоварило напрежението събрано в него. Това разтоварване може да спести
някои дразги и неразбории, които пречат на ползотворната работа на всички. Дори
всичко да е наред в личния и училищен живот на човек, си е полезно два пъти
годишно да говориш с неблизък човек за лични неща – отпускаш се повече като
знаеш, че той със сигурност няма да ги сподели никому. А и при психолога
получаваш внимание, насочено само и единствено към теб, което, каквото и да
казваме, е приятно усещане за всеки. Освен това те кара да се чувстваш ценен за
училището, към което принадлежиш.

Натоварените от работа родители не са задължени да ходят при училищния
психолог, но те пък имат задължението да намират по няколко минути всеки месец,
за да разговарят с учителите на своето дете. От тях те получават информация за
развитието, силните страни и слабостите му, както и за начините да му помогнат
при евентуален проблем. Ако има родители, които редовно пропускат да се
поинтересуват „Как върви училището?” по закон биват глобени с немалки суми,
които се причисляват към бюджета на училището или се осъждат на обществено
полезен труд.

Добре информираният педагог, от своя страна, трябва да има наблюдения над
всеки свой ученик. Тези наблюдения и впечатления от всяко дете, той записва в
отделен дневник, за да може компетентно да отговори на въпросите на родителите.
В повечето случаи те се вслушват в съветите му, тъй като „даскалът” отново си е
върнал репутацията на интелигентен и уважаван човек в обществото. За жалост
това може би се дължи на вече значително повишеното заплащане на професията,
но пък и явно хората са разбрали, че не е лесно да бъдеш учител. Всяка учебна
година учителите минават психологически тест, който да определи дали не са
прекалено изнервени и уморени от отговорната и натоварваща работа с деца и
юноши и ако се окаже така, според случая, се вземат необходимите мерки (сеанси с
психолог, отпуск, смяна на попрището). В университетите става все по-трудно да
запишеш и завършиш такава специалност заради голямата конкуренция. Това
осигурява необходимото самочувствие и самоуважение на учителите и вдъхва
респект на техните ученици. Те от малки свикват повечето от учителите им да
поддържат приятелски отношения с тях, но все пак да спазват известна дистанция.
Това осигурява необходимото уважение и от двете страни.

Повечето ученици са свикнали с установения ред и го приемат. А ако все пак
има някои нарушения от тяхна страна, първо се разговаря с тях, дава им се
възможност да обяснят действията си и след това се решава какви да са
последствията. Що се отнася до униформите, във всяко училище учениците имат
право да решат дали да носят униформи и какви да бъдат те чрез гласуване.
Задължителният елемент, различен за различните училища, който трябва да носят
от първолаци до абитуриенти, е ученическа чанта или раница с цветовете и името
на съответното училище. Разбира се тя може да не се носи от децата през
свободното им време.

Когато не са на училище, за учениците се организират много странични
дейности. Могат да посещават спортни клубове, клубове по танци, рисуване,
готвене и т. н. Освен това, както по-горе споменах, се организират бригади по
поддръжка на училищната сграда, където децата се трудят заедно с възрастните. На
всеки два месеца се организират екскурзии с преспиване за учениците на сходна
възраст или от една образователна степен и всичките им учители. Там се
организират тиймбилдинг занимания. Тези екскурзии се правят с цел да се сплотят
ученици с ученици, учители с учители и ученици с учители, което да направи
атмосферата в училище по приятелска и приятна. Така най-лесно постигаме целите
си и успяваме да се „преборим” с науката.

За още по-голямо улеснение, след дълги и обширни обсъждания с
преподаватели, професори и ученици, министерството ни най–накрая е опростило
материала и текстовете вътре в учебниците. За сметка на това в тях има много
повече снимки и практически примери за онова, което се учи на теория. В
редовните занятия по биология, география, физика и всичко останало се учат
главно нещата, които биха били полезни на всеки човек в ежедневието му.
Когато децата станат пети клас имат пет допълнителни часа на седмица, за
които всеки избира какво да изучава по-задълбочено според интересите и
способностите му. В десети клас тези допълнителни часове стават десет – тогава се
предполага, че младите хора имат по насочена представа за сферите, с което биха
искали да се запознаят по-подробно и евентуално да се занимават в бъдеще. Така е
избегнато излишното трупане на временни знания, които трудно биха могли да
бъдат приложени и да са от полза на учениците.

Всяко училище се стреми да осигури достатъчно помещения за учене, за да
може всички да започват училище в 9.00 часа всеки ден. Тогава всеки е в
значително по-подходящо настроение и състояние за работа, а и не се налага
преподаватели и ученици да променят дневния си график всеки месец според
смяната, което допълнително натоварва психиката и организма.

В класните стаи чиновете са наредени около стените, така че всеки да вижда
останалите. Това предполага по единна работа и по-подходящи условия за
провеждане на дискусии по различните предмети. В края на учебните раздели,
освен редовното изпитване, има отделен час, в който се говори по темата, която е
била изучена. Тогава всеки може да сподели това, което е чул, чел или гледал, да се
споменат допълнителни любопитни факти. Тези часове са едновременно
неангажиращи, разтоварващи, но и свързани с научната страна на нещата.

На всеки чин и на учителското бюро има място за поставяне на чаша с някаква
напитка – вода, сок, кафе – нещо, което не се смята за неуважително, а просто
допълващо комфорта на всеки човек повреме на работа. През учебната година има
много часове отделени за преподаване извън училищната сграда – например в
музеи, институти или сред природата. Цялата система е организирана така, че да не
се свиква с определен стандарт на работа и да не се стига до скучно еднообразие,
което отблъсква децата. Ежедневно времето им в и извън училище е максимално
изпъстрено с различни занимания, интересна информация и срещи с много хора.

***

В бъдещото ни Училище цари оптимизъм и добро настроение. Вижда се
ползата от това да ходиш на училище. Започна да звучи като реклама по
телевизията, но какво пък. . . аз харесвам и определено препоръчвам новото ни
Училище на всички.

Май едно време някой казваше „училище-мъчилище” или се бъркам. . . Все
едно, това вече никой не го помни.

Подобни творби

  • Все още няма други подобни творби

This entry was posted in За Децата. Bookmark the permalink.

Comments are closed.