Училището – житейски урок (Визия за новото образование)

Статията е част от книгата-визия на инициативата за ново образование в България. По визията има да се работи още доста, а още повече и до реалното създаване на едно по-добро образование, но все пак можете да почерпите доста идеи и да се осведомите.

Денина Мартинова

Училището, университетът…. от там, както се казва, излизаме хора. Там
прекарваме най-хубавите си години, срещайки нови лица, намирайки приятелства
за цял живот, научавайки първите си житейски уроци. Какво по-хубаво от това да
останем с едни прекрасни спомени по отминалото време, да запомним тези години
само с добро. В повечето случаи това се получава така, въпреки че, докато сме част
от образователната система, имаме възможността да прозрем някои неуредици,
неправди и нужди. Дразним се, възмущаваме се и когато приключим с нея, не
правим нищо, за да я подобрим. В крайна сметка бъдещето е за нашите деца и
трябва да помислим за тяхното благо.

Много често ми се случва да мисля за това, какво трябва да се промени, за да
подобрим образованието и цялата система. Често си мисля кой какво трябва да
направи, какво е нужно, че да се гордеем с това, което имаме и което ни прави
такива, каквито сме.

Държавата е тази, която днес отделя средствата за образованието: за
възнагражденията на служителите и поддържането на материалната база – която
бавно, но сигурно започва да се подобрява. Надеждата ми е да видим нашите
учебни заведения такива, каквито би трябвало да изглеждат: компютъризирани,
чисти, топли през зимата и прохладни през лятото. Надеждата ми е да видим
нашите учители доволни от мястото, където работят, и от възнагражденията си.
Когато това се случи, процесът на обучение ще бъде по-лек, по-приятен и по-
ефективен. В крайна сметка всички желаем да постигнем същото нещо – знания.
Има хора, занимаващи се точно с образователните проблеми. Тези хора вършат
и биха вършили още много. Факт е, че промени вече се правят, и те са в полза на
всички ни.

Конкретен пример за промените са матурите – държавните зрелостни изпити.
Това, че бяха въведени като практика помогна, помага и ще помага на учениците да
разберат, че имат задължения. Това учи на дисциплина и отговорност. От това се
нуждае България. Вярвам и в предстоящия напредък, в новите предложения и
подобрения. Едно такова би било въвеждането на старата практика за
освобождаване от матурата при отличен успех. Според мен, предишната политика
е добра и удачна, макар и остаряла. Не е нужно даден ученик да разваля успеха си,
който в един по-късен етап ще му бъде необходим за продължаване на
образованието си. Нека не забравяме, че ключов фактор за оформяне на оценката е
спокойствието. А не всеки може да се мобилизира в стресови ситуации, каквато е
едно евентуално явяване на изпит. При такива проблеми най-доброто решение е
преосмисляне на вариантите. И все пак настоящият принцип е доста ефикасен,
защото бъдещите граждани на България ще стават отговорни, образовани, смели,
научават се стъпка по стъпка да преодоляват трудностите.

Друго нещо, което си представям, е практически занимания, които да
разведряват от теорията и да ни помагат за по-лесното възприемане на материала.
Считам, че от това олекотяване имат нужда всички. Освен това на теория нещата
често са по-различни от тези на практика. Множество изследвания сочат, че
приложението на теорията е най-ефикасният начин да запомним информацията
дълготрайно. А и какво по-хубаво от едни усмихнати и доволни ученици и
учители?

Тайно във себе си тая и други надежди… Мечтая за хубави библиотеки, който
да са винаги на разположение на ученици и учители. Представям си просторни
помещения със много стелажи и рафтове, красиво и удобно подредени. Представям
си учениците, които се тълпят там, имайки желание да научат нещо ново и
интересно. Това заслужава всяко българско училище, всеки български учител и
ученик. Всички ние го заслужаваме!

Освен, че ни дава образование, училището създава и навици. Ако имах властта
в себе си, щях да инвестирам в развитието на физическото възпитание и спорта.
Движението е здраве. Все повече млади хора страдат от наднормено тегло. Много
са онези, които не спортуват активно, а би трябвало. Предлагайки едни добри
условия в спортните зали и площадки, е чудесен начин да накараме тези млади
хора да развият физическата си култура. Представете си зелени игрища, красиви
баскетболни кошове, опънати волейболни мрежи… Това би стимулирало всеки
млад човек и би запълнило свободното му време по един ползотворен начин.
Учителят и образователната система са едно цяло, което има нужда да бъде в
хармония. Те са тясно свързани и един без друг не представляват нищо. Когато
това е осъзнато и от двете страни, нещата вървят. Печели едната, печели и другата.
Аз за себе си виждам българския учител като всеотдаен, заслужаващ високо
възнаграждение. Той е учител, който знае много, просто трябва да се разгърне.
Веднъж снабден с необходимите материали, той ще „подари” знанията си. Виждам
го спретнат в стилен костюм, доволен от професията си. Все пак без този български
учител всички ще останем необразовани и неуки – достатъчна причина да
уважаваме труда и усилията му.

Образованието е направено заради учениците и е такова заради тях. Те могат
да се възползват от предоставеното, но трябва и да дадат нещо от себе си. Бих
искала един ден да видя българския ученик още по-любознателен, осъзнал
истинската стойност на интелектуалното развитие и знанията. Бих искала един ден
да видя българския ученик уважително да поздравява преподавателите си, осъзнал
трудността на професията им. И не на последно място, той трябва да се научи, че
опазването на материалната база е за негово благо и удобство, че това показва
култура на поведение и самоуважение.

Много родители смятат, че училището възпитава техните деца. Скоро обаче
хората ще проумеят, че това не е изцяло вярно. Училището доусъвършенства
ученика, но основата идва от семейството. За да има хармония в сферата на
образованието, се разчита и на семейното възпитание. То дава старт на
оформителния процес на бъдещите пълноправни граждани. Вярвам, всеки родител
ще отдаде заслужената чест на образователната система и ще й помогне да отгледат
заедно бъдещето на България. Аз като един бъдещ родител знам, че така е
правилно и след време ще следвам тази политика, стараейки си да убедя и другите
около мен в ползата й.

За да се развива бизнесът, му трябва квалифицирана и годна работна ръка.
Наличието на старателни и всеотдайни работници е от особена важност, а
инвестиция в тази сфера е препоръчителна. Според мен, за да просперира бизнесът,
той трябва да инвестира в образованието. Прекрасно е, когато хора с финансови
възможности правят дарения за нещо перспективно. Все пак държавата отговаря не
само за образованието, но и за много други неща и малко помощ не би навредила
никому. Например инвестиция в материалната база и поддържането й,
осигуряването на лагери с учебна цел и т. н., са добри начини да направим
обучението по-ефикасно и приятно. Вярвам, че един ден, когато имам тази
възможност, аз ще вложа в бъдещето ни, ще помогна на онези, които искат да се
развиват.

Всеки знае, че държавата носи отговорност за образованието, но тази
отговорност не е само нейна. Системата е такава, каквато е и заради други
определящи фактори като качеството на служителите й и отношението на ученици,
родители и бизнес. Ние всички можем и трябва да я подобряваме. Ние определяме
каква да бъде, защото имаме глас. Веднъж направени подобренията, ще се оформи
цикъл, лесен за поддържане. Знам, че един ден вижданията ми ще станат реалност
и бъдещите поколения ще имат шанса да се възползват от една модерна и
рационална образователна система.

Подобни творби

  • Все още няма други подобни творби

This entry was posted in За Децата. Bookmark the permalink.

Comments are closed.