Експериментът на болшевиките (Невидимият град)

Невидимият град – духовна биография на руския народ е книга на Хари Салман.

Оригинал: De onzichtbare stad, Kok Agora, Kampen, Холандия, 1996. При въпроси по книгата, за автора и т.н. се обръщайте към Крум Сяров.

След либералните революции през 1848 много руснаци се надяват на реформация на обществото. Чак след възкачването на престола на Александър II през 1855 това става възможно. През 1861 крепостничеството е отменено със закон. Това обаче слабо подобрява положението на селяните. Една ограничена форма на регионалното самооправление – семството – бива въведено през 1864. С атентата от 1866, свършва и периода на реформите. Въпреки това четвъртата вълна на западизиране вече е настъпила. Русия постепенно се превръща от аграрна в индустриална страна. В руското общество се натрупва обаче напрежение и то се радикализира. При нов атентат 1881 царят бива убит. Русия навлиза в период на репресии по времето на последните двама царе. Това се случва под мотото на православието, авторитарното управление и национализма. Главата на църковния синод – Константин Победоносцев – е идеологът на този „ориенталски“ деспотизъм.

Революциите от 1917 забързват процесите на западизиране. Революцията се наблюдава предимно като вътрешноруско събитие, но в действителност без помощ от Запада тя никога не би се случила. По време на първата световна война Рудолф Щайнер многократно предупреждава, че определени кръгове се стремят да раздалечат Германия и Русия и да създадат една пряка връзка между Русия и Англия. Щайнер умее да гледа зад колисите и знае добре, че западните сили, които се самонаблюдават като владетели на света, са заинтересовани това да остане така.

1918 Щайнер казва в единодушие с Харисон, че тези кръгове са се стремяли да свалят царския режим. Така се създават възможности за започването на социалистически експерименти, които на запад не са желателни или не носят предимство. В скиците за нова Европа след очакваната война става дума точно за това. Една карта от 1888 показва на Изток една славянска конфедерация, а друга, от 1890, – руска пустиня.

Според Щайнер, резултатът от тези западни намеси и загубата на възможност за развитие на собствена икономика. Ще е възможно само да се произвежда и обработва земята непосредствено с инструментите внесени от Запада. Ако нещата продължават по същия начин, то ще се стигне до положение, в което Изтока просто ще бъде използван от Запада. А хората ще се превърнат в роби. Щайнер многократно предупреждава за последствията от болшевишкия режим за руската и европейска култура. Точно така и се случва. Русия доставя суровините, а Запада – потребителските стоки. Търговията се организира от Запада, който печели и парите. Руската култура запада.

През 1917 година царят се оттегля в полза на либерално и насочено на запад правителство. Болшевишките водачи отиват в Русия и започват социалистическия експеримент само половин година по-късно. Троцки идва от Ню Йорк, а Ленин от Швейцария. Официална помощ от запад в полза на революцията няма, но документи показват, че финансирането й става от Сащ и Германия.

Зад кулисите Сащ играе важна роля в икономическото укрепване на Съветския съюз. Дейностите на американския бизнесмен Арманд Хамер, приятел на Ленин и Брежнев, за познати. По-малко познато е участието на американски фирми за създаване на петролната, оръжейната и машиностроителна индустрии. Така например Форд създава фабрики за военни автомобили и камиони Камаз. Лада е създадена по лиценз на Фиат. Повечето икономически връзки със Запада, с изключение на износа на зърно, остават непознати.

Както изглежда, било е в интересите на Сащ да помогне за военната сила на Съветския съюз и да създаде силен противник в негово лице. Така имат важен аргумент самите те да се въоръжават и да поставят „свободния свят“ под собствената си опека. Вероятно има и друга причина за западната помощ за руската революция. Тя предотвратява образуването на собствен, руски социализъм, основан на православието и селските общини. На мястото на един Духовен социализъм се образува един материалистичен, който просто възприема западния модел на индустриализация и разтеж.

Ето защо не самите руски селяни, а една малка група болшевики без връзка с руската култура са истинските носители на революцията. Повечето от тях дори и чисто етнически не са руснаци. Ленин е максимум четвърт руснак, Сталин е грузинец, Джерджински е поляк, а повечето от ръководните болшевики са с еврейски произход.

Как може да се обясни голямото влияние, което руските евреи имат за западизирането на страната? Това се свързва до голяма степен с техните позиции в Русия. През края на 18 век, като следствие от завземането на източна Полша, над един милион евреи стават руски граждани. Те минават в Русия за чужденци и биват просто търпени, като във всеки един миг ги грози заплахата от прогонване. Това се дължи преди всичко на религиозни причини. Приемането на полски евреи е проблематично. Те получават права да живеят само в западната част на страната, в градовете и много често в гета. Заселване на други места или посещение в университет е привилегия само за единици. Навсякъде има дискриминиране и дори погроми (след 1881) и то с мълчаливото съгласие на властта.

В края на 19 век сред руското юдейство, което наброява над пет милиона и около 4% от цялото население, започва да назрява бунтовничество. Това се изразява частично в ционизма и желанието за създаване на собствена еврейска държава. Освен това има и едно социалистическо движение, което се влива в руско-марксисткото движение. Чак през март 1917 евреите получават свободата на движение. Комунистическото правителство дава на еврейските граждани възможности за свободно развитие и по-добро бъдеще. С умствените си възможности, практичността си и енергията си, те силно се различават от руснаците и са по-скоро представители на най-западния полюс на хората в Русия. Той най-силно се изявява, когато нещо трябва да бъде организирано.

Съществува обаче и една друга съдбовна връзка между руснаци и източно-европейски юдеи. Това се дължи на приемането на юдейството от степния народ на хазарите (бел. пр. Същите тези, които унищожават Стара Велика България). Много славянски родове им плащат данъци преди идването на викингите. Едва след разгрома на хазарския хаганат от страна на внука на Рюрик – Святослав – това се променя. Много хазарски юдеи отиват в Киев, Полша и Литва. Там те се смесват с кримските, балкански и западни евреи и образуват източно-европейското юдейство (бел. пр. Моля да се прави разлика между понятието евреин, което говори за етническа принадлежност и юдеин, което говори за религиозна принадлежност). Трудно е да се определи колко е хазарския (тюрски) произход на тази юдейска група, но според изследователи като Артур Кьостлер той е преобладаващ. Погледната през тази историческа перспектива е много по-лесно да се разбере враждата между руските селяни и юдейските болшевики – тя идва още от десети век и отразява с себе си борбата между уседналото руско славянство и номадските степни народи, в случая хазарите.

Унищожението на свободното руски селячество, започнало още по времето на Иван Грозни и Петър Велики продължава с пълна сила под болшевиките. В този процес руският човек се превръща в пълен подчинен на държавата и нейните своеволия. Съветския съюз е едно голямо предприятие, в което всеки трябва да работи. Ленин говори за икономическа машина, в която милиони работници се движат по един единствен план. Троцки иска дори едно пълно военизиране на работата, при което всеки я извършва под строг казармен режим.

Болшевишкия експеримент отрича напълно човешкото достойнство и манипулира по перверзен начин човешката душа. Чрез терора руската душа бива осакатена, а чрез колективизацията на селското стопанство се губи връзката със земята и със селските общества. Индустриализация е предпоставката за приемането на селяните в градския пролетариат, а социалистическото държавно образование насочва съзнанието им в посоката на икономиката. Болшевизма се стреми към изграждане на едно общество, в което талантите биват само тогава стимулирани, когато са от полза на икономическите процеси. Социалните отношения биват рационално организирани, вместо естествено да произхождат от чувството за общност и справедливост. Човешкия живот бива ориентиран според инстинктите, а не според Духовните добродетели.

Подобни творби

  • Все още няма други подобни творби

This entry was posted in За Духа и Душата. Bookmark the permalink.

Comments are closed.