Партньорство между производители на храни, супермаркети и хранителни банки

Статия: „За храната: „От фермата до семейството“ на Гари Максуърти променя начина, по който работят хранителните банки“ на Аня Транович

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

По темата за храненето в САЩ често се сблъскваме с неприятни парадокси: произвеждаме твърде много храна, а в същото време 50 милиона души срещат трудности при изкарването на прехрана; консумираме повече калории откогато и да било, а се разболяваме все по-често. Гари Максуърти прави кариера, намирайки решения на тези несъответствия. Неговата организация От фермата до семейството доставя на хора в нужда храна, която в противен случай би била изхвърлена. През 2000г. той открива нов начин да свърже земеделците, пакетиращите организации и дистрибуторите, като пренасочва излишната храна от супермаркетите към хранителните банки. Днес тази програма осъществява 21% от разпространението на продукция в Калифорния. Над 500 000 нуждаещи се получават всяка седмица свежи плодове и зеленчуци, благодарение на От фермата до семейството. В интервюто с Гари Маскуърти говорим за основната му кариера, дейността му през последните години и инфраструктурата, от която се нуждаем, за да поправим обърканата си система.

Dowser: Разкажете ни как бе създадена организацията От фермата до семейството.
Максуърти: В края на 90-те хранителната индустрия бе наистина затегната – имаше само големи хранителни магазини, като Уолмарт, които притискаха доставчиците и даренията към хранителните банки започнаха да намаляват.

Започнах да работя с производителите и пакетиращите организации, за да приема от тях излишъка от продукция и бракуваните храни, които не успяваха да продадат, и да ги пренасоча към хранителните банки. Приемахме всичката храна, която можехме да намерим. Производителите бяха склонни да даряват, но количеството трябваше да е голямо – цели камиони, а не малки микробуси.

Изградих сътрудничество с 11 хранителни банки – нуждаехме се от това, защото само една хранителна банка не бе в състояние да поеме толкова голямо количество храна и да го разпредели достатъчно бързо. Скоро това се превърна в едно истинско и добре функциониращо партньорство. Започнахме през 2000г. и през тази първа година разпространихме храна на стойност половин милион паунда.

Има ли нещо, което не е наред с бракуваните храни?
Бракуваните храни са си всъщност достатъчно добри, просто са второ качество, но няма да останете недоволни от тях.

Създадохме една прекрасна програма, при която работим със сурова продукция. Има два начина да пакетираш и изпращаш продукцията. Единият е така, както правим с прасковите – берем ги, изпращаме ги в пакетиращата фирма и от там – в магазините. Другият е така, като правим с карфиола или броколите – брането и пакетирането става на едно място, едновременно.

Миналият петък бях на полето и наблизо имаше голям камион. Те берат карфиола, слагат го на конвейра и хората по поточната линия го измиват и опаковат, след което той заминава за магазина.

Това, което не се използва; това, което според тях няма да бъде закупено от супермаркетите се оставя ей така на полето. Ние събираме тази изоставена продукция и плащаме само за труда по събирането й. После я изпращаме до хранителните банки. И продукцията хич не е лоша! Дори и аз си взех малко от нея, за да си я сготвя за вечеря – огромно парче карфиол – откъснато тази сутрин!

Организацията ви е започнаха с разпространението на хранителни продукти на стойност половин милион паунда, а днес вече достигате равностойността на 100 милиона паунда. Разкажете ни повече за процеса на разрастване.
Стана постепенно. Стартирахме само с дарения (от производители). После започнахме да събираме лук, картофи, моркови, круши и ябълки и повечето от тези неща ни се налагаше да купуваме. Бракуваните ябълки например могат да бъдат продадени за производството на сок. И тази алтернативна цена беше заплатена от всяка от участващите хранителни банки. По това време дейността ни беше само в северна Калифорния.

Към 2005г. разпространявахме продукция на стойност 10 милиона паунда на година. Искахме да се разширим и да покрием целия щат. Наехме служител в южна Калифорния, който да има достъп до каналите за дистрибуция и производство там.

Днес разпространяваме над 70 различни хранителни продукта чрез 120 производители или пакетиращи фирми. Хранителните банки набират средства и заплащат стойността на продукцията – средно по 6 цента на паунд.

Т.е. системата работи благодарение на икономиите от мащаба?
Икономии от мащаба и сътрудничество. Има хранителни банки, които могат да поемат 15 камиона с храна и други, които приемат само по 3 кашона; така че сътрудничеството е наистина важно.

Трудно ли беше да изградите сътудничество сред хранителните банки?
Най-много се гордея с това постижение. Когато за първи път се захванах с това, съществуваше следния начин на мислене: хранителна банка Х е получила цял камион с храни и затова аз не съм получил нищо; това е игра с нулева сума. Но реалността е, че ако работите заедно, получавате повече. Стартирах програмата и хората си казаха „хей, може би той върши нещо хубаво” и поискаха да се присъединят.

Към 2000г. всички искаха да се присъединят, за да бъдат защитени и да имат достъп до свежа продукция. Мотото ни е хранене, хранене, хранене. Това е истинската стойност за общността. В някои части на Сан Франциско цели квартали нямат достъп до супермаркети. Работейки заедно, ние можем да доставим прясна храна на тези общности.  

Какво ви накара да развиете кариера в тази област?
Всъщност решението беше много лесно. За мен парите никога не са били движещата причина; винаги е ставало въпрос за това да накарам нещо да се случи.

В началото се присъединих към хранителната банка в Сан Франциско и през първата година работих за $7000. Помолиха ме да се присъединя към управителния съвет и оттогава досега работя с хранителни банки.  

Пет от шест служители на От фермата до семейството са служители „encore”* и често самите те са били фермери. Защо имате толкова много такива служители?
Бизнесът ни е като всеки друг бизнес – всичко се върти около създаването на взаимовръзки. Тъй като всичко е много близко до природата и селата, личните взаимоотношения са всичко. Когато започнахме, искахме хората да познават околността и другите производители, работещи в общността. Не искахме тепърва да ги обучаваме, бюджетът ни бе силно ограничен. Затова беше безценно да имаме местен човек, който знае как се случват нещата на място. Има много хора, които желаят да се занимават с нещо стойностно. Привлекли сме прекрасни хора и успяваме да ги задържим при нас.

Ще разширите ли дейността си и в други щати?
Работим както с местни хранителни банки, така и с такива извън нашия щат. Започнахме да работим с хранителни банки в Аризона и Лас Вегас, като се фокусираме върху щатите около Калифорния. Тази година ще бъдат разпространени 102 милиона паунда продукция. Целта ни е през следващите пет години да удвоим това количество.

Итервюто е редактирано и съкратено.

*ecore worker/ encore career – кариера, която човек започва като по-възрастен и която обединява получаването на доходи с оказването на социално влияние; платени позиции в обществения сектор – образование, околна среда, здравеопазване, социални услуги, неправителствени организации; стипендиите, създадени от encore.org имат за цел да подпомогнат прехода на високо квалифицирани и опитни специалисти от частния към социалния сектор. (бел.пр.)

Подобни творби


This entry was posted in За Обществото and tagged , , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.