Реч на Леонардо Боф при връчване на Награда за цялостен житейски принос

Реч на Леонардо Боф при връчване на Награда за цялостен житейски принос, 7.12.2001

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

Г-жо говорител, ваши превъзходителства, скъпи гости и приятели,

Наградата за цялостен житейски принос се връчва не просто на даден човек, а на една кауза. Коя е каузата, която вълнува цяло поколение християни в Третия свят и в която се оказвам и аз, като бразилски теолог в периферията на големите градски мисловни центрове през последните 30 години? Това е каузата на осъдените на Земята, каквито днес се явяват по-голяма част от човечеството.

В края на 60-те едно цяло поколение християни и теолози се запита и все още продължава да се чуди как можем да говорим за любовта и милостта на Бог на милионите, които гладуват и им е отнето всичко човешко? Само описвайки един жив и освобождаващ Бог, спътник на бедните и отхвърлените, можем без цинизъм искрено да кажем: Той наистина е добър и милостив Бог. Думите от Изход са валидни за нашето поколение: „Разбрах за потисничеството на моя народ, чух скръбните им викове, познах тяхното страдание. Дойдох, за да ги освободя… Сега вървете, защото аз ви освобождавам” (Ex 3, 7-10). Тези думи са отправени към всеки един от нас, към всяка църква, към всяко съзнание, което е поне малко етично и човечно.

През 70-те потиснатите бяха финансово бедните, и за да им бъдат осигурени минимални условия на работа и живот, се зароди един процес на социално и политическо освобождание в светлината на вярата.

През 80-те, потиснатите бяха индианците и чернокожите. Те бяха окуражавани да се превърнат в движещата сила на собственото си освобождение.

През 90-те акцентът беше върху потисничеството над жените, които в продължение на хилядолетия са били жертва на една патриархална система, която ги изключваше от обществото. Те се опитват да бъдат действащи лица в историята, също както и мъжете. Различни, но и допълващи ги.

Всички тези хора наддават вик за живот и свобода. Отделни части от църквите са били реорганизирани, за да отговорят на молбите на потиснатите. Постигнали са това, чрез местните църковни общности (само в моята страна те са над 1000), чрез безбройните центрове за защита нa човешките права, чрез домовете на енорийските свещеници, осигуряващи подслон, здравни грижи, образование и сигурност, чрез освобождаващите четения на библията от самите бедни хора.

В резултат на тези практики се е зародила теологията на освобождението. Това е теологията на всяка църква приела насериозно проблемите на бедните и отхвърлените. И поради това тя съществува не само в Латинска Америка, но и в Африка и Азия, дори и сред групите за защита правата на жените и за опазване на околната среда в развитите страни.

Теологията на освобождението успешно се опитва да покаже, че еврейската християнска вяра може да бъде част от социалното мобилизиране, водещо до повече справедливост, по-голямо участие и повече достойнство за несправедливо унижаваните. Един християнин може да бъде истински либертарианец. Ние сме наследници на този, който заради това, че е говорел и е помагал за освобождаването на хората, е бил преследван, хвърлен в затвора, измъчван и разпънат на кръст. Неговото възкръсване е бунт срещу установения ред на този свят, който легитимира предразсъдаците, оправдава привилегиите и прави обикновения живот, основан на справедливост, грижа и състрадание, невъзможен.

Не само бедните викат от болка, но и водата, животните, горите, почвата, т.е. Земята, като един огромен жив организъм, наречен Гея. Те викат, защото са подложени на постоянни атаки. Викат, защото тяхната незаивисмост и вродена ценност остават непризнати. Викат, защото са заплашени от унищожение. Всеки ден около десет вида живи организми изчезват в резултат на нарастващата агресивност на хората и развитието на индустрията.

Същата логика стои в основата на класовото разделение, подчинява цели народи, злоупотребява с екосистемите и омаломощава планетата Земя. Земята, с всичките си бедни синове и дъщери, се нуждае от освобождение. Всички живеем в подчинение на парадигмата на една цивилизация, която ни е изхвърлила от общността на живота, която е свързана с насилие над Природата и която ни кара да губим почитта си към светостта и величието на Вселената. Забравили сме, че сме само едно звено в непрекъснатата верига на живота и че носим поделена отговорност за общата съдба на човечеството и Земята.

От тези рабирания се роди екологичната теология. Според тази теология социалната несправедливост се превръща в несправедливост спрямо околната среда, защото влияе върху хората и обществото, които са неразделна част от Природата. Екологична теология, която се грижи само за околната среда, не е достатъчна. Нуждаем се от социална екология, която отново може да научи хората как да живеят и да ги свърже в едни отношения на взаимно сътрудничество с Природата.

Причинили сме твърде много промени във и срещу природата. Променили сме физическите и химическите основи на Земята. Сега трябва спешно да променим и начина си на мислене. Ако желаем да спасим биосферата и да гарантираме едно добро бъдеще за всеки от нас, се нуждаем от умствена и духовна екология. Твърде сме арогантни, твърде много се стремим към власт, към подчиняване и унищожение на другите. Технологиите, които донесоха толкова много ползи на човешкия род, сложиха и началото на самоунищожението. Съществуващите днес оръжия са в състояние да разрушат цялата биосфера и да направят живота на планетата невъзможен. Само от нас зависи да изградим принципа на споделената отговорност и грижа за всичко, което съществува на тази Земя и за всяко живо същество.

Този път нямаме Ноев ковчег, който ще спаси някои, оставяйки другите да загинат. Този път трябва да се спасим заедно.

Трябва да възродим и другите ценности, които носим дълбоко в себе си: солидарност, състрадание, грижа, съпричастност и любов. Подобни ценности и вътрешни сили могат да поставят основата на една нова парадигма на цивилизацията. Цивилизация на обединеното човечество в един общ дом, планетата Земя.

Да живееш с такива ценности, означава да си истински човечен и духовен. И тази духовност не е в монопола на религиите или църквите, а в най-дълбоките кътчета на човешката душа. Чрез тази духовност можем да осъзнаем, че всички неща във Вселената не просто съществуват заедно, но и са взаимосвързани. Едно нещо води към друго и към всичко останало, изграждайки нерушимото единство на Вселената. Тази тайна връзка е първоизточникът на всичко живо. Това е, което всички религии наричат Бог.

Като теолог на освобождението през последните 30 години усилията ми са насочени към осмисляне на живота и предаване на следното послание: Земята и човечеството са част от една реалност. Всъщност ние, хората, сме самата земя, която чувства, мисли, обича и почита. Имаме общ произход и обща съдба. Призвани сме да бъдем не Дяволът на Земята, а нейният добър Ангел. Стигнахме до кръстопът, на който трябва да изберем бъдещето, което желаем. Нашата мисия е да празнуваме величието на Творението и да го свържем отново с Ядоро, от което се е родило и където ще достигне, с грижа, светлина, радост, почит и любов.

Благодаря ви за Наградата за цялостен житейски принос, която утвърди тази перспектива, защото я намери за полезна за бъдещето на бедните, на човечеството и на Земята.

Благодаря ви много.

Подобни творби


This entry was posted in За Обществото, За Природата and tagged , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.