RSSРеч на Леонардо Боф при връчване на Награда за цялостен житейски принос, 7.12.2001
Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова
Г-жо говорител, ваши превъзходителства, скъпи гости и приятели,
Наградата за цялостен житейски принос се връчва не просто на даден човек, а на една кауза. Коя е каузата, която вълнува цяло поколение християни в Третия свят и в която се оказвам и аз, като бразилски теолог в периферията на големите градски мисловни центрове през последните 30 години? Това е каузата на осъдените на Земята, каквито днес се явяват по-голяма част от човечеството.
В края на 60-те едно цяло поколение християни и теолози се запита и все още продължава да се чуди как можем да говорим за любовта и милостта на Бог на милионите, които гладуват и им е отнето всичко човешко? Само описвайки един жив и освобождаващ Бог, спътник на бедните и отхвърлените, можем без цинизъм искрено да кажем: Той наистина е добър и милостив Бог. Думите от Изход са валидни за нашето поколение: „Разбрах за потисничеството на моя народ, чух скръбните им викове, познах тяхното страдание. Дойдох, за да ги освободя… Сега вървете, защото аз ви освобождавам” (Ex 3, 7-10). Тези думи са отправени към всеки един от нас, към всяка църква, към всяко съзнание, което е поне малко етично и човечно.
През 70-те потиснатите бяха финансово бедните, и за да им бъдат осигурени минимални условия на работа и живот, се зароди един процес на социално и политическо освобождание в светлината на вярата.
През 80-те, потиснатите бяха индианците и чернокожите. Те бяха окуражавани да се превърнат в движещата сила на собственото си освобождение.
През 90-те акцентът беше върху потисничеството над жените, които в продължение на хилядолетия са били жертва на една патриархална система, която ги изключваше от обществото. Те се опитват да бъдат действащи лица в историята, също както и мъжете. Различни, но и допълващи ги.
Всички тези хора наддават вик за живот и свобода. Отделни части от църквите са били реорганизирани, за да отговорят на молбите на потиснатите. Постигнали са това, чрез местните църковни общности (само в моята страна те са над 1000), чрез безбройните центрове за защита нa човешките права, чрез домовете на енорийските свещеници, осигуряващи подслон, здравни грижи, образование и сигурност, чрез освобождаващите четения на библията от самите бедни хора.
В резултат на тези практики се е зародила теологията на освобождението. Това е теологията на всяка църква приела насериозно проблемите на бедните и отхвърлените. И поради това тя съществува не само в Латинска Америка, но и в Африка и Азия, дори и сред групите за защита правата на жените и за опазване на околната среда в развитите страни.
Теологията на освобождението успешно се опитва да покаже, че еврейската християнска вяра може да бъде част от социалното мобилизиране, водещо до повече справедливост, по-голямо участие и повече достойнство за несправедливо унижаваните. Един християнин може да бъде истински либертарианец. Ние сме наследници на този, който заради това, че е говорел и е помагал за освобождаването на хората, е бил преследван, хвърлен в затвора, измъчван и разпънат на кръст. Неговото възкръсване е бунт срещу установения ред на този свят, който легитимира предразсъдаците, оправдава привилегиите и прави обикновения живот, основан на справедливост, грижа и състрадание, невъзможен.
Не само бедните викат от болка, но и водата, животните, горите, почвата, т.е. Земята, като един огромен жив организъм, наречен Гея. Те викат, защото са подложени на постоянни атаки. Викат, защото тяхната незаивисмост и вродена ценност остават непризнати. Викат, защото са заплашени от унищожение. Всеки ден около десет вида живи организми изчезват в резултат на нарастващата агресивност на хората и развитието на индустрията.
Същата логика стои в основата на класовото разделение, подчинява цели народи, злоупотребява с екосистемите и омаломощава планетата Земя. Земята, с всичките си бедни синове и дъщери, се нуждае от освобождение. Всички живеем в подчинение на парадигмата на една цивилизация, която ни е изхвърлила от общността на живота, която е свързана с насилие над Природата и която ни кара да губим почитта си към светостта и величието на Вселената. Забравили сме, че сме само едно звено в непрекъснатата верига на живота и че носим поделена отговорност за общата съдба на човечеството и Земята.
От тези рабирания се роди екологичната теология. Според тази теология социалната несправедливост се превръща в несправедливост спрямо околната среда, защото влияе върху хората и обществото, които са неразделна част от Природата. Екологична теология, която се грижи само за околната среда, не е достатъчна. Нуждаем се от социална екология, която отново може да научи хората как да живеят и да ги свърже в едни отношения на взаимно сътрудничество с Природата.
Причинили сме твърде много промени във и срещу природата. Променили сме физическите и химическите основи на Земята. Сега трябва спешно да променим и начина си на мислене. Ако желаем да спасим биосферата и да гарантираме едно добро бъдеще за всеки от нас, се нуждаем от умствена и духовна екология. Твърде сме арогантни, твърде много се стремим към власт, към подчиняване и унищожение на другите. Технологиите, които донесоха толкова много ползи на човешкия род, сложиха и началото на самоунищожението. Съществуващите днес оръжия са в състояние да разрушат цялата биосфера и да направят живота на планетата невъзможен. Само от нас зависи да изградим принципа на споделената отговорност и грижа за всичко, което съществува на тази Земя и за всяко живо същество.
Този път нямаме Ноев ковчег, който ще спаси някои, оставяйки другите да загинат. Този път трябва да се спасим заедно.
Трябва да възродим и другите ценности, които носим дълбоко в себе си: солидарност, състрадание, грижа, съпричастност и любов. Подобни ценности и вътрешни сили могат да поставят основата на една нова парадигма на цивилизацията. Цивилизация на обединеното човечество в един общ дом, планетата Земя.
Да живееш с такива ценности, означава да си истински човечен и духовен. И тази духовност не е в монопола на религиите или църквите, а в най-дълбоките кътчета на човешката душа. Чрез тази духовност можем да осъзнаем, че всички неща във Вселената не просто съществуват заедно, но и са взаимосвързани. Едно нещо води към друго и към всичко останало, изграждайки нерушимото единство на Вселената. Тази тайна връзка е първоизточникът на всичко живо. Това е, което всички религии наричат Бог.
Като теолог на освобождението през последните 30 години усилията ми са насочени към осмисляне на живота и предаване на следното послание: Земята и човечеството са част от една реалност. Всъщност ние, хората, сме самата земя, която чувства, мисли, обича и почита. Имаме общ произход и обща съдба. Призвани сме да бъдем не Дяволът на Земята, а нейният добър Ангел. Стигнахме до кръстопът, на който трябва да изберем бъдещето, което желаем. Нашата мисия е да празнуваме величието на Творението и да го свържем отново с Ядоро, от което се е родило и където ще достигне, с грижа, светлина, радост, почит и любов.
Благодаря ви за Наградата за цялостен житейски принос, която утвърди тази перспектива, защото я намери за полезна за бъдещето на бедните, на човечеството и на Земята.
Благодаря ви много.
