Свири, цигуларю!

Как нежно свириш цигуларю,
колко нежен е и твоя валс,
ръката ти по инструмента тръпне,
до края да довършиш своя танц!

А аз във тебе съм се вгледала
и само тебе слушам цигуларю!
Толкова думи неизречени се чуват,
във теб се крие болка, цигуларю!

Свири, цигуларю, свири на публиката,
така болката, някак ще се утеши,
чрез цигулката споделяш своята мъка,
свири по-малко да боли!

Аз зная цигуларю в тебе грее топлина,
но зад твоята цигулка
тъжна мъка, крие твоята душа!
Отпусни я, цигуларю,
в песента я, изсвири,
нека твоята болка да отмине,
с радост да са твоите дни!

Колко нежно цигуларю,
колко нежно ми звучи,
в твоята музика потъвам нежна,
а каква ли болка криеш ти!

Подобни творби


This entry was posted in За Духа и Душата and tagged , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.