Промяна на образованието чрез съвременни технологии

Статия: „Рагава КК: съвременен творец променя образованието чрез технологиите“ на Еша Чарба

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

Доузър разговаря с твореца Рагава за последния му проект с ПолиВижън за реформа на образованието чрез нови технологии и творчество.

Dowser: Какво ви накара да започнете работа по проекта на ПолиВижън?

Бях поканен като част от проектите на Стийлкейс 100 умове. Обичам да мечтая за големи неща, а този проект бе свързан със 100 мечти.

Dowser: Какви промени бихте искали да видите в образованието – особено като се има предвид, че основно се занимавате с творчество?

За съжаление смятам, че образователната ни система все още се намира в ерата на индустриалната революция и стремежът й е да създава стабилност. Но в днешния свят това вече не е важно. Днес трябва да научим децата как да се справят и дори да приветстват промените.

Има много ученици, на чиито нужди образователната система просто не може да отговори. Твърде много деца са диагностицирани с проблеми в ученето. Мисля, че трябва да поставим под въпрос това. Ако толкова много ученици имат проблеми, може би проблемът всъщност е в цялата система, а не в тях.

Dowser: Хората като че ли са малко поуморени от технологиите – има толкова много приложения и софтуер, които обсебват живота ни. Но ПолиВижън се опитва да обедини технологиите и образованието – какво означава това? И как може да бъде постигнато?

Със сигурност имаме повече публикувани книги, отколкото софтуерни приложения, така че не мисля, че има твърде много технологии. Смятам, че днес технологиите са неизбежни и се превръщат в част от нашия начин на живот. Въпросът е имаме ли добри куратори*. Мисля, че светът се развива в тази посока и технологиите са изключително важни в този процес.

Кураторството е начин всеки да изрази творческите си заложби. Творчеството трябва да бъде изразявано, не само чрез творене. Навлизаме в кураторска фаза в технологиите. Поколението на Apple накара всеки да повярва, че е творец. Днес фокусът се измества към кураторството на всичко, произлязло от това. Това вече се е случило в литературния свят и в света на изкуството и сега е ред на технологиите.

Мисля, че най-добрия начин за вкарване на новите технологии в образованието не е чрез преобразуване на настоящата образователна система с помощта на технологиите, а чрез преосмисляне на самото образование. Това, от което се нуждаем, не е технологично обновяване на образованието, а направо ново начало, в което да участват и технологиите.

Dowser: Кои са нещата, от които трябва да се „отучим” що се отнася до образованието? 

След гимназията не продължих официално образованието си, но това не означава, че съм спрял да уча. Целият свят беше моята класна стая. Смятам, че образованието се е превърнало в нещо като догматична религия. Мисля, че е време да върнем духовността обратно в образованието.

- Обучаващите са без значение: едва когато учителите осъзнаят, че те самите не са от значение, ще могат да се превърнат в активни участници в процеса на учене. Те ще станат източник на опит, от който децата могат да черпят знания и да се поучат както от техните успехи, така и от провалите им. Образованието се взема твърде насериозно.

- Стабилност срещу нестабилност: Образователната ни система ни кара да вярваме, че даваме за децата си стабилност и целият процес е насочен към създаване на едно илюзорно усещане за сигурност. Истината е, че и най-добрата образователна система не ти осигурява гаранции за добро бъдеще. Трябва да научим децата си да се справят с несигурността и дори активно да я търсят. Дори и в своя живот обичам да поставям себе си в необичайни ситуации и изпитания, защото тогава научавам най-много.

- Наемане на симпатични учители: учителят трябва да е достатъчно харизматичен, за да направи и най-скучния предмет – интересен. Спомням си, че любимите ми учители бяха онези, на които най-много исках да приличам: или по страстта им към предмета, или самата им личност, или увереността им и т.н. Мисля, че има разминаване между това, което учениците търсят в учителите и това, което администраторите търсят в тях. Трябва да намерим начин да преодолеем това разминаване.

- В един момент се заражда истинска страст. Не й пречете! Позволете на детето да развива таланта си. Окуражавайте го, но не се намесвайте. Изкуството е нещо много лично.

- Количество вместо качество: Ако някой ми каже, че иска да е художник, му отговарям да нарисува 100 картини следващата седмица. Така те вече ще са на път да станат художници. Научих това от практиката. Приятелят ми Дерек Сивърс прекрасно илюстрира това. Разказа ми за група ученици, които се занимавали с уроци по грънчарство. Класът бил разделен на две групи. На едната група било казано целия срок да работят върху създаването на идеалния предмет от глина. А на втората група била поставена задача да изработят колкото се може повече предмети, като оценката им ще звиси от общото тегло на използваната глина. В края на семестъра била направена изложба на предметите, изработени от двете групи, като външни експерти давали своите оценки. Всяка една награда за най-красив предмет отишла при ученик, който бил от групата, работеща за количество, а не за качество. Преди правех хиляди карикатури и рисунки и така се научих как да го правя добре.

*куратор – мениджър или пазител; специалист, който се грижи за колекциите на музей, галерия, библиотека или друга институция, отговаряща за културното нследство; днес вече се говори и за дигитални куратори, които съхраняват, поддържат, събират и архивират дигитални данни с цел те да бъдат на разположение на учени, историци и изследователи. (бел.пр.)

Подобни творби


This entry was posted in За Обществото and tagged , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.