Хуан Гарсес – за прекратяване на безнаакзаността

Статия: Хуан Гарсес (Испания) на Награда за цялостен житейски принос

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

„…за дългогодишните му усилия за прекратяване на безнаказаността на диктаторите”

Хуан Гарсес е роден в Йирия, Испания през 1944г. През 1967 завършва право в университета Комплутенс в Мадрид; получава докторска степен по политически науки от Мадридския университет (1967) и от Сорбоната (1970).  

Когато Салвадор Алиенде става президент на Чили през 1970г., той кани Гарсес за свой личен съветник. Гарсес е заедно с президента, когато бунтуващи се войски бомбардират президентския дворец, и се оказва единственият оцелял от обкръжението на Алиенде в края на преврата.

Гарсес е принуден да напусне страната и заминава за Франция, където работи като съветник на Генералния директор на ЮНЕСКО и като изследовател в Националната фондация по политически науки. По това време той пише няколко книги и статии за управлението на Алиенде, най-известните от които са „Алиенде и чилийският опит” (1976) и „Демокрация и контрареволюция” (1975), която е преведена на няколко езика. Гарсес се връща в Испания след падането на Франко и през 1981г. става член на Madrid Bar Association, а следващата година основава правна кантора.

През 1985г. в Испания е приет закон, който позволява на жертви на геноцид, тероризъм и мъчения (независимо дали са испански граждани или не) да заведат дело в испански съд (без значение дали престъплението е извършено в страната или не) според принципите на международното право. Заедно със Съюза на прогресивните испански прокурори, през юли 1996г. д-р Гарсес завежда дело срещу Пиночет и водачите на хунтата за „престъпления срещу човечеството”. Едновременно с това е заведено и гражданско дело от името на семействата на жертвите на режима на Пиночет. Делото е организирано и поето от адвокати под ръководството на Гарсес. Испанските съдилища приемат и двете дела. Когато през октомври 1998г. Пиночет посещава Лондон, Гарсес настоява за неготово арестуване и екстрадиране в Испания, където той да присъства на заведените срещу него дела. Пиночет е арестуван и съдът на Великобритания дава разрешение за екстрадиция. Гарсес ускорява събирането на доказателства и няколко пъти пътува до САЩ, където моли администрацията на Клинтън да разсекрети документите, свързани с престъпленията на Пиночет. На 28.01.1999г. президентът Клинтън нарежда разсекретяването на документите.

Гарсес поема голяма част от разходите по делото срещу Пиночет, което е нещо много повече от обвинение срещу един бивш диктатор. То представлява истинска повратна точка в борбата срещу безнаказаността при престъпления срещу човечеството. То доказва, че държавните ръководители вече не могат да се крият и да избягват съдебно преследване благодарение на своя имунитет. Делото показва необходимостта от съществуването на единно международно право, свързано с преследването и наказването на международни престъпления. То е важна стъпка в подкрепа на създаването на ефективен Международен съд. Делото срещу Пиночет е прецедент, който служи като предупреждение към потенциални бъдещи извършители на масови престъпления срещу човешките права.

От 2009г. насам дейността на Гарсес е насочена към завеждане на дела в испанските съдилища за престъпления срещу човечеството, извършени по време на диктаторския режим на Франко между юли 1936 и ноември 1975г.

Гарсес е автор и на няколко книги по теми, като международни отношения и социология, сред които и „Кралете и управляващите. Световни, американски и испански стратегии (2008).

През 2000г. президентът на Франция прави Гарсес Кавалер на Националния орден за заслуги.

Цитат

„Създаването и развитието на мирни и цивилизовани инструменти, които да направят уважението на живота, свободата и достойнството на хората и народите по-ефективно, е истинско предизвикателство.”

Хуан Гарсес

Подобни творби


This entry was posted in За Обществото and tagged , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.