Браян Кребс – Преживяване близко до смъртта

Браян Кребс – Преживяване близко до смъртта.

Източник: www.near-death.com

Кълбото от любов

Моето първо преживяване близо до смъртта беше, когато бях дете, може би на две или три години. Това би било около 1953 година. Тогава се удавих. Споменът от него беше, че видях тялото ми под мен. Спомням си, че видях ярко, топло и обичащо кълбо над мен. Панирах Татко и Мама отдолу. Не знаех, че нещо за което не се приказва и че никой няма да ми повярва. Никога не беше нещо, което трябваше да свържа с мен.

Тогава през 1971 … бях намушкан с малка кама, която нарани една артерия над черния ми дроб. Спомням си, че погледнах нагоре и видях светлина. После погледнах надолу към моето тяло и тогава се озовах лице в лице с поне две същества. Те изглеждаха като хора и като че ли се носеха във въздуха. Осъзнах, че съм далече над моето тяло и не бях в земното пространство. Съществата се опитаха да ме спрат да отида към светлината. Не знаех защо, те изглеждаха ужасени и не искаха да отида. Но аз отидох. Изстрелях се като стрела през това, което може само да се опише като тунел.

Видях тунела като периферна замъгленост от звезди и видях обичаща светлина пред мен. Тогава спрях. Бях там с това кълбо от грееща любов и разбиране. Не ми изглеждаше чуждо. Не бях уплашен. Бях напълно сигурен и нямаше друго чувство, освен възхищение и любовта и знанието и мъдростта, която това кълбо проектираше. По размер няма да е като гледате слънцето, но гледайки Земята, когато сте на нея. Беше безмерно и тотално и неговата сила беше любов.

Почувствах присъствие до мен, беше един мъж и той ме попита дали съм готов за прегледа на живота ми. Казах, “Да”.

Всичко това не беше устно, ами просто знание. Тогава видях един град. Отидох в този град и вървях през живота ми. Минах през всеки един момент и всяко едно чувство. Не бях уплашен понеже все още бях в светлината. Приказвах с мъжа за моя живот. Но не си спомням подробностите.

Тогава си спомням, че стоях в светлината на Кълбото от любов. Почувствах добротата и любовта и знанията му. Моя ум беше в дълбока, дълбока концентрация на мисълта.

После отидох до дванадесет същества с огромни познания. Те бяха пред мен и стояха в редица. Не бяха хора. Не излъчваха чувства като съдене или авторитет, но изглеждаха силни в себе си. Изглеждаха по-високи от мен и носеха сиво бели широки горни дрехи. Имаха бяла кожа, големи глави и широки очи. Не си спомням да имаха усти. Над тях имаше един дух. Беше като звезда, както я виждаме от Земята, но по размер изглеждаше да има същия размер като главите на съществата. Духът мина на моето ляво и надвисна над първото същество. Спомням си, че нещо като видео от знания изникна от ръцете на съществото, които бяха пред тях.

Всяко същество беше свързано с нещо. Те отвориха знанията, които имаха и духа се придвижи върху тях. Последното ми каза какво можех да направя ако се върна обратно и неговото значение. Само си спомням, че видях един млад мъж, чиятo глава го болеше сякаш си е наранил врата. Казах, “О! Арон! Сине мой!”

Те казаха, “Не, не твоя син.”

Тогава осъзнах какво имаха предвид. (През 1978, единственото ми друго дете беше родено, син).

Тогава взех решение да се върна обратно на Земята. И си спомням, че беше много трудно решение. Беше трудно, защото всичко там беше толкова красиво и имаше толкова, толкова много любов. Имах чувството на свободна воля и все пак чувството на дълг присъстваше, на задължение. И в секундата, когато осъзнах това, бях изстрелян обратно в тялото ми.

Подобни творби


This entry was posted in За Духа и Душата and tagged , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.