Картър Милс – Преживяване близко до смъртта

Картър Милс – Преживяване близко до смъртта.

Източник: www.near-death.com

През 1979 Картър Милс е направил история в Комънуелт на Вирджиния, в града Линчбург, като станал най-младия баща, които е спечелил попечителство на едно малко дете при развод. Шест месеца по-късно огромен товар стегнати твърди картони, които Милс е натоварил, се изплъзнали и го ударили в един стоманен стълб. Той си спомня остра болка, как се стоварва и отивайки в тъмната празнота, после как се носи в легнала по очи позиция три метра над неговото смачкано тяло. Той видя и чу хора наоколо, викайки за линейки и казвайки, “Не го докосвай, дай му въздух”.

Неговото тяло премина от бяло в синъо, нямаше въздух. Гледката го изпълни със страхопочитание.

“Аз съм тук, моето тяло е там. Как се случва това?”

Не разбирайки как изведнъж може да се носи из въздуха, Милс се опитва да влезе в тялото си. Пълзейки надолу все едно плува, той почти постигна целта си, когато една нежна но силна ръка дръпна рамото му. Когато погледна нагоре, там бяха два ангела с широки дрехи, криле и дълги коси, без цвят, но непрозрачно бяло, от неопределен пол.

“Какво става?” попита той.

“Ние дойдохме да те отведем при Бог”, отговориха те.

След известно объркване от страна на Милс, триото напусна сцената с огромна скорост, напускайки Земята зад нас сякаш беше звезда с размера на нещо дребно. Тяхното предназначение беше интензивно ярка светлина.

Милс попита, “Как не ми е студено и как не се задушавам толкова далече в космоса?”

Единия ангел отговори, “Това е твоето духовно тяло, тези неща не го засягат”.

Те го откараха на една платформа и по средата й имаше едно същество, толкова могъщо, че Милс си помисли, че е то е Бог. Ангелите се поклониха и заеха места с други два, всеки с разтворени криле ръце стиснати в молитва, в четирите краища на платформата. Мъжки по маниер и глас, гладко избръснатото същество се оказало, че е Исус.

Милс не можеше да погледне Исус в лицето, понеже той се възприе като гол и неподходящ за такава публика. След малко придумване от Исус, той се почувства по-спокоен.

“Ще те съдя”, каза Исус.

Моментално целия живот на Милс започна да върви, започвайки от раждането. Той изживял отново да бъде малка искра от светлина пътуваща към Земята, после яйце и сперма се срещнали и влезнал в утробата на майка си. За няколко секунди той трябвало да избере цвят на косата и очи от генетичния материал, които имал на разположение и всякакви гени, които да му дадат тялото, от което е имал нужда. Той подминал гените за клубни крака и после наблюдавал от перспективата на душата как клетките се делят. Можел е да чуе родители си, когато те приказвали и да почувства техните емоции, но всякакво знание от неговите минали животи било изчезнало.

Раждането било шок: ужасни светлини, огромни хора, очи надничащи над маски за лица. Единственото му успокоение било неговата майка.

Той преживял отново всяка една случка от живота си, включително като убил птичка майка, когато е бил на осем години. Той би толкова горд от този единствен изстрел, до преди да почувства болката, през която са минали трите бебета на птичката, когато умрели от глад без нея.

“Не е вярно, че само хората имат души”, предупреждава днес Милс, “Насекомите, животните, растенията имат също души. Да, аз все още ям месо, защото в това измерение видовете се ядат помежду си, за да оцелеят, но аз благославям моята храна и казвам благодаря за дара, който живота дава. Ако не го направя, храната се вкисва в стомаха ми”.

Показано му е, че ада е черна тъмнина без Бог.

Разтревожен, той вика, “Как можеш да седиш на този трон и да позволиш такава мизерия да се случва на Земята?”

Нежно му е казано, “Това е ваша вина. Дал съм ви инструментите, с които да живеете. Дал съм ви свободна воля. И ви позволявам да бъдете част от моето създание. Вашата свободна воля и избори са отговорни за глада, войните и омразата”.

Милс почувства силна вина, когато осъзна, че ние съществуваме заедно с Бог. Никой не е слуга или роб на Бог.

Исус, ангелите и платформата се разпаднали на огромна сфера от светлина, когато Милс вече не се нуждаел от тяхната форма, за да е спокоен. Като сферата растеше, тя го погълна и го напълни с екстаз от безусловна любов.

“Сексуалният оргазъм не може да се сравни. Вие сте толкова нависоко. Увеличете това до безкрайност!”

Той погледнал обратно към разкъсаните си останки като топка от всезнаеща светлина и се блъснал в неговия слънчев сплит с такава сила, че тялото му се раздвижело.

Казано му било преди да напусне Другата Страна, “Никаква болница, никаква кръв, никаква операция. Бог ще ти покаже как да се излекуваш”.

Затова, когато Милс се изправил, той отишъл до колата си и карал към вкъщи и по пътя се разминал с линейката, която е била изпратена да го спаси. Присъстващите потвърдили, че е бил мъртъв за двадесет минути. Следващата сутрин Милс се събудил целия облян в кръв.

Докторът, при който отишъл го преписал за психиатрията като луд, когато той отказал операция. Понеже три независими психиатъра трябвало да потвърдят решението, и един възразил, Милс е бил пуснат. Въпреки че раните му били огромни и сериозни, той се възстановил сам и се върнал на работа. Неговата предишна жена се възползвала от неговия обет и поискала попечителство три пъти. Изгубила всеки път.

“Властите се опитаха да ми вземат сина. Загубих половината от приятелите си, моята работа, почти всичко друго, което имах, но не загубих напътствията на Бог. Две години не приказвах за моето преживяване. Преминах от активен живот в този на инвалид преди да мога да променя нещата. Исках да завърша психология, но трябваше да напусна няколко години по-късно, когато ми свършиха парите”.

Появяването на Картър Милс в Шоуто на Гералдо през 1989 предходило скъсването на приятелство със стар другар, просто защото той се е съгласил да приказва за неговото преживяване близко до смъртта в националната телевизия. Милс е бил съкрушен, но се появил, там и на още стотици места, споделяйки многотомното знание, което му е било дадено на Другата Страна. За това е бил както мразен, така и са му благодарили, избягвали и посрещали. Неговия ум е бил често изпълван с невероятно точни предсказания, които са го оставяли разочарован от искането да знае, какво да направи относно тях. Понякога чувства, че губи личен контрол. Крушките дори гърмят в негово присъствие, ако щраква твърде бързо превключвателя. Но е по-здрав от всякога, младолик и пълен с енергия и се хвали за неговия син, въпреки всички проблеми. “Моята жертва си заслужаваше, защото моя син знае, че Бог е реален. Той не взима наркотици и е настроен към своя собствен дух”.

Подобни творби


This entry was posted in За Духа и Душата and tagged , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.