Лораин Тутмарк – Преживяване близко до смъртта

Лораин Тутмарк – Преживяване близко до смъртта.

Източник: www.near-death.com

През 1928 Лораин Тутмарк е имала отравяне на кръвта. Понеже е нямало антибиотици по онова време, докторите я изпратили в къщи и й казали, че не могат да направят нищо повече за нея. От това последвало нейното преживяване близо до смъртта:

Като лежах на леглото една сутрин, усетих че болката по тялото ми я нямаше. Не мислех за нищо, просто гледах нагоре към тавана, когато почувствах нещо странно да се случва. Почувствах, че се издигам извън тялото ми и отидох точно в горния край на стаята, от където гледах.

После се придвижих напред и минах през стената. Веднага се озовах до врата ми в черна река, толкова черна, колкото може да е черното и много студена. Моята физическа болка, липсваща преди малко, се завърна. Водата се въртеше около мен.

В ума ми попитах, “Къде съм?”

Чух висок обичащ глас да казва, “Това е вечността. Това е вечността. Ти си загубена!”

Отекна, “Ти си загубена!”

Силният глас дойде отзад и затова не видях кой беше, но знаех, че е гласа на Бог.

“Какво е това?” попитах отново.

Той отговори, “Това е реката на смъртта”.

Неговият глас отекна, “Това е реката на смъртта”.

Не знаех какво означаваше “да си загубен” или “реката на смъртта”. Исус спасителят беше неизвестен за мен тогава. Когато бях на три или четири години, започнах да ходя на Неделно училище с моите сестри и братя. Харесваше ми да ходя на заниманията с деца, но не учихме нищо като спасение. Не бях ходила на църква, от както бях млада.

Имах ужасен страх, когато бях обгърната от тази черна река, не можех да плувам. Като видях всичката вода, си знаех, че умирам. И когато този глас ми каза, че съм загубена и че това е вечността, тогава знаех, че Бог ми разкриваше, моето загубено положение. Започнах да се завъртвам във водата, която стана като водовъртеж. Продължи, по-бързо и по-бързо и по-бързо, и ме дърпаше надолу. Борех се да спася живота ми. В болка, мизерия и страх, продължих да потъвам надолу в тази вода. Когато стигнах до дъното, не можех да се боря повече. Напълно изтощена, аз се предадох.

Тогава видях светлина да влиза във водата около мен. Водата стана топла. Погледнах към светлината и видях Исус на около един метър над мен в отвор над главата ми. Всичко друго беше тъмно, но той беше ярък! Светлината идваща от него не можеше да се опише. Неговата коса имаше кестеняв цвят и беше къдрава. Имаше такива красиви очи. Никога няма да забравя тези очи. Те бяха толкова големи и пълни със смисъл и доброта и прошка и милост. Всичко, което искате да видите в лицето на Исус беше там.

Трябваше да знам, че съм изгубена, преди да бъда спасена. Той имаше такова състрадателно лице. Никога няма да го забравя. Но Исус не се усмихваше, ами беше тъжен. Неговите очи бяха толкова проникващи.

Когато погледнах неговата бледо сива широка дреха, видях едно голямо червено петно на неговите гърди и се чудех какво означаваше то. Не можах да видя какво е то и бях любопитна да разбера. Беше просто едно голямо петно.

Мигновено един глас проговори. Въпреки, че не попитах, той знаеше какво исках да знам!

Той каза, “Това е кръвта, която пролях на кръста за вашите грехове”.

Разбрах неговото значение: Знаех, че греша, като кръвта ми беше обяснена.

Тогава Исус каза, “Последвай ме”.

Казах, “Аз ще!”

В мига, в който казах, “Аз ще”, водата беше изчезнала.

Той беше сложил неговата дясна ръка долу във водата и когато каза, “Последвай ме” всичката тъмнина изчезна от живота ми, изчезна напълно! Яркост, но не беше от слънцето, ами дойде от Исус. Прозрачна златна светлина дойде от него, от неговото тяло.

Като протегнах лявата ми ръка и хванах неговата топла ръка, мигновено почувствах силата на Бог да минава през тялото ми. Никога не бях чувала за силата на Бог. Бих използвала думи от химн, за да опиша чувството на силата на Бог. Беше като “искри от блъскане на стомана” минаващи през тялото ми от главата до петите ми отново и отново. Ставах все по-силна и по-силна като силата минаваше през мен!

Накрая си помислих, “Аз съм добре. Нямам болка. Това е реално! Това е реално!”

Когато казах това, “Това е реално”, аз погледнах Исус.

Всичко, което той каза беше, “Следвай ме”.

Това беше всичко, което той трябваше да каже на някой!

Двамата се носехме към една стена. Спряхме може на около пет метра от стената. Все още държах ръката му и следвах неговия поглед. Той гледаше право напред. Погледнах нагоре и видях една прозрачна стена да блести като чисто злато, до колкото можех да видя. Можех да видя в нея, двадесет сантиметра или повече, но не през цялата. Ох, исках да видя зад тази стена.

От зад стената чух много движение. Всичко беше живо зад тази стена. Сякаш беше зората на нов ден, денят тъкмо започваше! Беше красиво преживяване. Чух малки птички да пеят, мънички птички, и те ставаха все по-шумни и по-шумни. Хората казваха, че е нямало птички в рая, но аз ги чух.

После чух нещо като милион малки златни камбани да дрънчат, те звъняха и звъняха. Много пъти оттогава чувам тези камбани по средата на нощта (и това не е от високо кръвно!). После чух бучене и после хор да пее. Пеенето ставаше все по-силно и беше в минорен тон. Беше красиво и в перфектна хармония. Също чух струнни инструменти.

Знаех, че имаше цветя. Можех да ги помириша, но не можех да ги видя. Тяхната миризма беше като парфюм върху нежен бриз, много нежен бриз.

После понеже светлината беше толкова ярка, явно стана обяд. Стъпих напред да търся врата, но не видях. Не беше моето време да влезна.

Обърнах се да погледна към Исус, но той беше изчезнал. Не го виждах или чувах. Той беше просто изчезнал! Тогава в този момент, се почувствах обратно в тялото ми на леглото.

Никога не исках да се връщам тук, си помислих. Търсех вратите на рая.

Подобни творби


This entry was posted in За Духа и Душата and tagged , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.