Герард Ландри – Преживяване близко до смъртта

Герард Ландри – Преживяване близко до смъртта.

Източник: www.near-death.com

Доктор Герард Ландри, изследовател на безчувствени състояния, е работел двадесет и шест години в медицината и е имал много добър живот като Християнин с жена и три деца до преди неговия сърдечен удар на 24. Март, 1979 година. Последицата от това било следното НДЕ:

Изведнъж не можех да мисля. Към 4:13 следобед, бях транспортиран от физическото измерение, измерението на тялото, в духовното измерение. Знаех, че съм в друг свят, свят, който е толкова реален, колкото този свят е реален за тези, които четат това. Това което видях, го видях с очите на духа, защото по това време, моята душа и моя дух бяха в рая. В момента, когато напуснете плътта, вашето духовно осъзнаване се засилва, защото плътта държи долу вашето духовно осъзнаване. След смъртта, вашия дух е освободен. Моето преживяване беше свръхестествено, но реално.

Първото усещане беше за вечността … Когато умрем всичко спира. Сякаш най-накрая стигаме до наносекундата, където времето спира за нас. Като часовник, нашето тяло спира в това време. Но нашия дух и съзнание продължават да живеят в измерение извън линейното време. Излизаме от наносекундите в пространствено-временни размери, които не можем да знаем тук на Земята. Наричам го вечното сега, защото така го чувствах. Миналото, настоящето и бъдещето, всички се сляха в това, което Светото писание нарича вечността. Вечността е настоящето, сегашния момент, който никога не свършва.

За да разберем това пространство се нуждаем да свържем човешкия дух със Светия Дух. Като се случва тази връзка, ние минаваме от познанието на главата към преживяването на сърцето. Исус дойде специално, за да ни даде този вид живот – вечния живот. Той ни каза за него. Той го демонстрира. Той го даде.

После сякаш имах очи навсякъде около главата ми, видях светци, души, които бяха в рая, многобройни. Нямаше начин да ги преброя. Дали бяха милиони или билиони, нямам си идея. Докъдето можех да видя във всяка посока бяха хора с всякакви размери облечени в бели широки дрехи. Хората бяха прозрачни. Можех да виждам през тях. Те бяха зад мен, пред мен, всички около мен. Те се “носеха” на нещо, което изглеждаше да е кристално огледало или облак или дим. Трудно е да се опишат тези неща с земни думи, но се опитвам да ви покажа какво видя моя дух. Всеки човек държеше корона на главата си.

Светците казаха, “Чакахме те”.

Погледнах моето тяло и разбрах, че съм една от тях. Когато погледнеш към себе си и видиш през тебе си, това е голямо преживяване. Гледах една форма на моето тяло.

Тогава облаците се разделиха (но те не бяха точно облаци) и Исус се появи. Когато се появи, той ми се показа на кръста все едно беше от плът, все още с неговите продупчени от пирони ръце и крака.

За мен това означаваше, че кръстът ще бъде запомнен завинаги в рая и че спасението, което той носи е завинаги.

Ако се опитах да опиша как изглеждаше, цветовете на очите му и всичко друго, думите ми щяха да са недостатъчни. Би било като да видиш снимка и после да се опиташ да опишеш какво е да преживееш човека.

Тогава Исус ме погледна с поглед изпълнен с милост, пълен с любов и грижовност. Поглед подобен, представям си, на погледа, които е дал на неговата майка, Мери и неговия приятел Йоан, когато те чакаха в агония до стъпалото на кръста. Този поглед беше същината на любовта. Разбрах пълнотата на любовта на Бог в този момент. Погледа би трябвало да е същия като този, който Исус е дал на Матей на масата на събирача на данъци.

Исус вероятно просто е спрял, погледнал го е и казал, “Следвай ме”.

Също видях перфектното подчинение, което Исус имаше към неговия Баща. Той му се подчиняваше на кръста. Той умря на кръста за нас, защото той обича своя Баща и обича нас. От любов той стана слуга за нас. Всички неща, които прочетох в Библията станаха реални за мен тогава.

Исус приказваше с глас, който предаваше същата любов, която неговия глас ми предаде, такава благост и нежност. Веднъж чуеш ли го, никога няма да го забравиш.

Той ме приветства с “Гери, нека моя мир да бъде с теб”, моето първо име, после мирът да бъде с теб.

Той каза, “Ти си излекуван. Не чувстваш болка. Нямаш притеснения. Няма да имаш страхове или вина от миналото. След една седмица ще бъдеш у дома от болницата”.

Когато Исус каза, “Ти си излекуван” си помислих, Господи, прекрасно е в това място. Искам да остана.

Той ми каза, че всички молитви, за който се молихме тази сутрин ще бъдат отговорени.

И той каза, “Отиди и кажи на твоето семейство, твоите приятели, твоите другари, и на всеки, който успееш, кажи им за моята любов. Искам да прочетеш евангелието на Йоан, първите две писма на Йоан и всичко от Откровение”.

“Господи”, казах, “Защо искаш да направя това?”.

Той каза, “Йоан е мой приятел. Той знае всичко за моята любов”.

Не разбрах напълно какво се случи, моето сърце е спряло за четири минути и бях върната обратно към живота. Когато Господ свърши разговора с мен, осъзнах, че съм обратно в тялото ми. Тогава изпаднах в дълбока кома, в която не можех да комуникирам или да мърдам някоя част от тялото ми за повече от десет часа.

Подобни творби


This entry was posted in За Духа и Душата and tagged , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.