Йан Маккормак – Преживяване близко до смъртта

Йан Маккормак – Преживяване близко до смъртта.

Източник: www.near-death.com

Йан МаккормакЕдна нощ, докато се гмуркал за омари на един малък остров в Мауритиус, близо до Нова Зеландия, Йан Маккормак е бил ужилен от пет смъртоносни медузи, от тези, които са едни от най-отровните създания на Земята. Докато е дошла линейката неговото тяло е било напълно парализирано и се е създала некроза в костния му мозък. По пътя към болницата, Йан започва да вижда живота си пред себе си. В този момент на неговия живот той е бил атеист и не е бил сигурен какво ще стане като умре. Докато е лежал мъртъв е видял майка си да се моли за него, насърчавайки го да извика Бог от цялото си сърце, за може Той да го чуе и да му прости (неговата майка е била единствената Християнка в семейството му). След като е откаран в болницата, Йан умира за около 15-20 минути и е имал необикновено преживяване близко до смъртта. Следва неговото свидетелство за неговото ПБС.

Можете да видите видео на неговото преживяване на неговия сайт.

Знаех си, че има освобождаване, битката да остана жив сякаш свърши. Никой не ми каза какво се случи, никой не каза, “Сине, ти умря”. Не знаех това. Само знаех, че битката да се опитам да държа очите ми отворени и да остана жив свърши.

Знаех си, че ще отида някъде, нямаше да затворя очи и да заспа, знаех, че ще отида някъде. И без това във болницата имах чувството, че отлитам на някъде. Държах се за тялото ми с всички сили и се опитвах да не отлетя. Но все пак когато затворих очите ми не отлетях, ами изчезнах.

<Библията казва в Еклисиаст, че когато човек умре, неговия дух се връща към Бог, който му го е дал и неговото тяло се завръща в пръстта, от където е дошло.>

Ами аз знаех, че моя дух е напуснал и че съм отишъл някъде, но все още не знаех, че съм мъртъв. Сякаш се озовах в едно огромно широко място като празнота с черна като катран тъмнина. Чувствах, че стоя изправен. Сякаш се бях събудил от лош сън в нечия друга къща и се чудех къде са отишли всички други. Огледах се да се ориентирам в новото обкръжение.

Събуждали ли сте се по средата на нощта и да се опитвате да намерите ключа за лампата? Опитах се да го намеря, но не успях. Опитвах се да докосна нещо, но докато обикалях не намерих нищо. Дори не се удрях в нищо. Не можех да видя ръката пред лицето ми. Повдигнах ръката ми да видя колко мога да виждам. Повдигнах я до където ми беше лицето и тя мина точно през там, където трябваше да ми е лицето. Беше ужасяващо преживяване. Знаех точно тогава, че аз бях аз, Йан Маккормак, стоях там, но без тяло. Имах усещането и чувството, че имам тяло, но нямах нищо физическо за пипане. Бях духовно същество и моето физическо тяло умря, но бях много жив, силно осъзнавах, че имах ръце и крака и глава, но вече не можех да ги пипам.

<Бог е дух, невидимо духовно същество и ние сме създадени по негов образ.>

Мислех си в моето сърце, “Къде за Бога съм?” И стоях там в тази тъмнина, чувствах невероятен студ и страх около мен. Може би сте вървели по самотна улица през нощта или сте се прибирали у дома сами и сте чувствали, че някой ви гледа. Чувствали ли сте се така някога? Да усещате, че някой ви гледа в тъмнината, но да не можете да видите кой. Започнах да чувствам зло в тъмнината. Тъмнината не изглеждаше само физическа, ами и духовна. Почувствах, че съм наблюдаван. Студено нахлуващо зло сякаш проникна въздуха около мен. Знаех си, че има нещо около мен. Постепенно осъзнах, че имаше други хора, които да се движат около мен, в същото затруднено положение като мен. Въпреки, че не говорих, те отговориха на моите мисли. Започнах да чувам гласове от тъмнината да ми викат: “Млъквай! Ти заслужаваш да си тук!” Помислих си, “Аз съм в ада, това всъщност може да е реално, но как се озовах тук?” Бях ужасен, уплашен да се движа или дишам или да говоря. Помислих си, “Да, сигурно съм си заслужил това място”.

Хората имат тази представа за ада, като време за парти и огромно удоволствие. Аз си мислех преди също така. Мислех си, че ще мога да правя всички тези неща, който не се предполага да правя на Земята. Това бяха пълни глупости. Мястото, където бях, беше най-ужасяващото място, където съм бил. Хората там не можеха да направят нищо, което техните порочни сърца искаха да направят, нищо не можеха да направят. И нямаше никакво надуване. На кой можеше да се надуваш там долу? “О да, аз изнасилих, убих, ограбих, плячкосах.” Ами уви момче! Там долу няма за какво да се приказва, няма. И те знаят, че ще дойде съденето.

Нямаше време в това място. Хората там не можеха да кажат колко в часа. Не могат да кажат, дали са били там десет минути, десет години или 10000 години. Не усещаха времето. Беше ужасяващо място.

<Библията казва, че има две царства, Царството на Мрака, което се управлява от Сатана, и Царството на Светлината. Книгата на Юдеите казва, че мястото от тъмнина е било приготвено за ангели, които не са се подчинявали на Бог, а не за хората.>

И това беше най-страховитото и най-плашещото и най-ужасяващото място, в което съм бил. Никога не бих пожелал или не бих се надявал и най-големия ми враг да отиде в ада.

Нямах си никаква идея как да избягам от това място. Как се бяга от ада? Бях се помолил и се чудих защо за Бога бях отишъл там, защото точно се помолих преди да умра, помолих Бог да прости греховете ми. Плачех и с думи извиках към Бог, “Защо съм тук, поисках твоята прошка, защо съм тук? Обърнах сърцето си към теб, защо съм тук?”

Единствения начин, по който излязох беше, че се разкаях преди да умра.

<Твърде късно е да се разкаеш когато си там долу. Можеш само да се разкаеш преди да умреш. Не можеш да измолиш твоето излизане от ада, никой на Земята не може да извади от рая, никой. Трябва да си се помолил пред това. Библията учи, че никой не може да се моли за умрелите, напусналите души и да ги извади от рая. Те трябва да се разкаят преди смъртта.>

Тогава една ярка светлина засвети над мен и буквално ме измъкна от тъмнината.

<Библията казва, че огромна светлина е светела в тъмнината, върху тези, които се разхождат в сенките на смъртта и тъмнината и ги е напътствала по пътя на мира и справедливостта.>

И стоях там, един удивителен лъч светлина проникна през тъмнината над мен и засвети върху лицето ми. Светлината започна да ме обгръща и започнах да чувствам да ме обвзема безтегловност. Тогава започнах да чувствам да се отделям от земята и да се издигам нагоре в тази ярка бяла светлина.

Като погледнах нагоре, можех да видя, че бях привлечен в един голям кръговиден отвор над мен. Не исках да гледам назад, защото можех да падна в тъмнината. Бях много щастлив да съм извън тъмнината.

Като влезнах в тунела успях да видя, че източника на светлина излъчваше от самия край на тунела. Изглеждаше невероятно ярък, сякаш беше центъра на вселената. Изглеждаше буквално като източника на всичката сила, на всичката светлина. Беше по-ярък от слънцето, по-сияещ от който и да е скъпоценен камък или диамант, по-ярък от лазерен лъч от светлина. И все пак можеше да се гледа направо в него.

Като погледнах бях буквално издърпан към нея, издърпан като нощна пеперуда в присъствието на огън. Почувствах се привлечен през въздуха с удивителна скорост към края на тунела. Като минавах през тунела, можех да видя поредица от вълни от по-силна интензивна светлина да се излъчват от източника и да пътуват по тунела към мен. Първата вълна от светлина отдаде удивителна топлина и облекчение. Сякаш светлината не беше просто от физическа порода, но беше “жива светлина”, която предаваше емоция. Тогава друга вълна от светлина мина през мен. Тази светлина отдаде пълен и абсолютен мир. Много години търсех душевно спокойствие (peace of mind), но само бях намерил краткотрайни моменти от това чувство. В училището четох от Кийтс до Шекспир, за да се опитам да имам спокойствие на духа. Опитах алкохол, опитах образование, опитах спорт, опитах връзки с жени, опитах дрога, опитах всичко, за да намеря мир и задоволеност в моя живот и никога не ги намерих. Сега от върха на главата ми до петите на краката ми бях в тотален мир.

Моята следваща мисъл беше “Чудя се как изглежда тялото ми?” В тъмнината не можах да видя моите ръце пред лицето ми. Помислих си “Трябва да мога ясно да ги видя сега, когато съм в тази светлина”. И погледнах от дясно и за моя учудване там беше моята ръка, но можех да видя право през нея. Бях прозрачен като дух, само моето тяло беше пълно със същата светлина, която грееше върху мен от края на тунела. Сякаш бях пълен със светлина. Третата вълна близо до края на тунела беше пълна радост. Беше толкова вълнуващо, че знаех, че това, което щях да видя ще е най-страхотното преживяване в целия ми живот.

Умът ми не побираше къде отивах и моите думи не могат да опишат това, което видях. Излязох от края на тунела и сякаш стоях изправен пред източника на всичката светлина и сила. Цялото ми внимание бе обвзето от тази невероятна светлина. Веднага я помислих за аура. После за великолепие. Бях виждал рисунки на Исус с малък ореол или малко излъчване около неговото лице.

<Но Исус Христос умря, издигна се от смъртта и отиде в рая и седна от дясната страна на Бащата и е възхваляван, обиколен от светлина и в него няма тъмнина. Той е Царя на Славата, Принца на Мира, Господар на Господарите и Цар на всички Царства.>

Видях това, което вярвам, че е славата на Господа.

<В стария Завет Мойсей се е изкачил на планината Синай за 30 дни и е видял славата на Господа. Той е слязъл и лицето му е блестяло. Лицето на Мойсей е блестяло със славата на Господа и той е трябвало да сложи було, за да не се уплашат хората. Той е видял светлината на Бог, славата на Бог. Йоан е бил ослепен от славната светлина по пътя му към Дамаскус, славата на Исус.>

И сега стоях там гледайки тази невероятна светлина и слава.

Като стоях там, въпроси ми минаваха през сърцето, “Това просто сила ли е, както Будистите казват, или карма, или ин и йан? Това просто някаква естествена сила или източник на енергия ли е или всъщност някой стои там?”

Все още поставях под въпрос всичко. Като си мислех тези неща един глас ми проговори от центъра на светлината. Гласът каза, “Йан, искаш ли да се върнеш?”

Бях потресен да разбера, че имаше някой там в центъра на светлината и който и да беше, той знаеше моето име. Сякаш тази личност можеше да чете моите вътрешни мисли като глас. Тогава си помислих “Да се върна? Да се върна къде? Къде съм?” Като погледнах ързо зад мен успях да видя тунела да се разсейва обратно към тъмнината. Мислех си, че сигурно съм в моето болнично легло и сънувам и си затворих очите.

“Това реално ли е? Стоя ли тук всъщност, аз, Йан, да стоя тук в реалния живот, това реално ли е?”

Тогава Господ проговори отново. “Искаш ли да се върнеш?”. Аз отговорих, “Ако съм извън тялото ми, аз не знам къде съм, искам да се върна.” Отговора беше, “Ако искаш да се върнеш Йан, трябва да виждаш в нова светлина”.

В момента, в който чух думите “да виждаш в нова светлина”, нещо ми прещракна. Спомних си, когато ми дадоха Коледна картичка, на която пишеше, “Исус е светлината на света” и “Бог е светлина и няма тъмнина в него”. Медитирах върху тези думи тогава. Точно бях дошъл от тъмнината и тук определено нямаше никаква тъмнина.

Та това беше Бог! Той е светлина. Той знаеше моето име и знаеше тайните мисли на моето сърце и ум. Помислих си, “Ако това е Бог, тогава той може да види всичко, което съм направил в живота ми.”

Почувствах се напълно изложен и прозрачен пред Бог. Почувствах се засрамен и си помислих, “Те са сгрешили и са докарали погрешния човек горе. Не трябваше да съм тук. Не съм много добър човек. Трябва да пълзя под някоя скала или да се върна в тъмнината, където принадлежа.”

Като започнах да се движа бавно обратно към тунела една вълна от светлина се спусна от Бог и тръгна към мен. Моята първа мисъл беше, че тази светлина ще ме хвърли обратно в ямата. Но за моя изненада вълна от чиста безусловна любов мина през мен. Беше последното нещо, което очаквах. Вместо съдене, бях измит с чиста любов.

Чиста, неподправена, непотисната, незаслужена любов. Започна да ме пълни от вътре навън. Помислих си, “Може би Бог не знае за всички неща, които съм направил погрешно”, и продължих да му разказвам за всички отвратителни неща, които бях направил под прикритието на тъмнината. Но сякаш той вече ми беше простил и интензивността на неговата любов само се увеличи. Всъщност, по-късно Бог ми показа, че когато поисках прошка в линейката, тогава ми е простил и е измил моя дух от злото.

Усетих се да плача неконтролируемо като любовта ставаше все по-силна. Беше толкова чиста и истинска, без ограничения. Не бях чувствал любов с години. Последния път, в който се почувствах обичан беше от моята майка и татко, когато бях у нас, но излязох в големия див свят и открих, че там няма много любов. Видях неща, които си мислех, че са любов. Сексът не беше любов, само те гореше. Жаждата беше просто яростен огън вътре в теб, неконтролируемо желание, което те изгаряше от вътре.

Като стоях там, вълните от светлина спряха и стоях обвит в чиста светлина пълна с любов. Имаше такова спокойствие. Помислих си, “Толкова съм близко. Чудя се дали мога да влезна в светлината, която обгражда Бог и да го видя лице в лице. Ако го видя лице в лице ще знам истината.” Беше ми втръснало да чувам лъжи и измами. Исках да зная истината. Бях навсякъде да търся истината и никой не можеше да ми я каже. Говорех с всеки, който можеше да ми каже смисъла на живота, истината, какво ставаше, все нещо трябваше да е истината. Мислех си, че ако премина сега и се срещна с Бог лице в лице ще знам истината и ще знам смисъла на живота. И никога няма да има нужда питам някой мъж, жена или дето отново. Ще знам.

Можех ли да влезна? Никой не казваше, че не можех. И тогава преминах, дадох най-доброто от мен да пристъпя напред и минах през светлината. Като влезнах в светлината сякаш попаднах в завесите на окачени треперещи светлини като окачени звезди или диаманти отдавайки най-прекрасното излъчване. Светлината продължи да лекува най-дълбоките ми части, все едно лекуваше моя съкрушен вътрешен човек, лекуваше моето съкрушено сърце.

Стремях се към най-ярката част на светлината. В центъра на светлината стоеше един мъж със заслепителни бели широки дрехи, стигащи до глезените му. Дрехите не бяха човешко направени, ами бяха дрехи от светлина. Като повдигнах очи, можех да видя гърдите на мъжа с ръце протегнати сякаш ме посрещаше. Погледнах към неговото лице. Беше толкова ярко. Изглеждаше да е десет пъти по-ярко от светлината, която току-що видях. Слънцето изглеждаше жълто и бледо в сравнение с него. Беше толкова ярък, че не можех да различа чертите по лицето му и като стоях там, започнах да чувствам, че светлината излъчваше чистота и святост. Сега знаех, че стоя в присъствието на Всевишния Бог, никой освен Бог не можеше да изглежда така. Чистотата и святостта продължиха да се излъчват от лицето му и започнах да чувствам тази чистота и святост да влизат в мен. Исках да се доближа по-близко до лицето му. Не чувствах страх, ами пълна свобода като се движех към него. Стоейки сега само няколко метра пред него се опитах да погледна в светлината, която ограждаше лицето му, но като направих това, той се премести настрана. Като се премести цялата светлина се премести с него.

Точно зад Исус беше отвор с формата на кръг като тунела, през който минах. Като погледах през него навън, видях цял нов свят да се разкрива пред мен. Почувствах се, че стоя на края на рая, гледайки към вечността.

Беше напълно недокоснато. Пред мен имаше зелени ниви и поляни. Самата трева излъчваше същата светлина и живот, който бяха в присъствието на Бог. Не видях никакви зарази по растенията. Сякаш като стъпиш върху тревата, тя отново ще порасте и ще се върне към живота. През центъра на поляната видях кристално чисто поточе да да лъкатуши през пейзажа с дървета отстрани. От моето дясно имаше планини в далечината и небето отгоре беше синъо и чисто. От ляво имаше хълмисти зелени възвишения и цветя, които излъчваха красиви цветове. “Рая”. Знаех, че принадлежа тук. Обикалях света да търся рая и знаех, че съм го намерил. Почувствах се, че съм роден за първи път. Всяка част от мен знаеше, че съм у дома. Пред мен стоеше вечността, на една стъпка разстояние.

Като се опитах да мина напред в този нов свят, Исус се върна обратно на входа.

<Библията казва, че Исус е врата и че ако минете през него, ще влизате и излизате и ще намерите зелените пасища. Той е врата на живота. Исус е пътя, истината и живота. Никой не стига до Бащата, освен чрез него. Той е единствения път. Има само един тесен път, който води до неговото царство. Малко го намират. Повечето намират магистралата или шосето долу към ада.>

Исус ме зададе този въпрос, “Йан, сега като видя, искаш ли да се върнеш?”

Помислих си, “Да се върна, разбира се, че не. Защо ще искам да се върна? Защо ще искам да се върна в тази мизерия и омраза? Не, нямам нищо, заради което си заслужава да се върна. Нямам жена или деца, никой, който наистина да ме обича. Искам да влезна.” Но той не помръдна и аз погледнах обратно за последен път, за да кажа, “Довиждане жесток свят, аз съм вън вече!”

Като го направих, в ясно видение точно пред тунела, стоеше моята майка. Като я видях, знаех, че току-що бях излъгал, имаше един човек, който ме обичаше, моята мила Майка. Не само ме обичаше, но също знаех, че тя се молеше всеки ден за моя живот и се опитваше да ми покаже Бог. С моята гордост и арогантност аз се присмивах на нейните вярвания. Но тя се оказа права, имаше Бог и рай и ад. Осъзнах, колко егоистично ще бъде да отида в рая и да оставя майка ми да вярва, че съм отишъл в ада. Тя няма да си има и представа, че се молех на смъртното ми легло и се покаях за греховете ми и получих Исус като мой Господ и Спасител. Тя просто ще получи едно мъртво тяло в кутия от Мауритиус.

И тогава казах, “Боже, има само един човек, заради който искам да се върна и това е моята майка. Искам да й кажа, че това, в което вярва тя е истина, и че има жив Бог, че има рай и ад, че има врата и че Исус Христос е тази врата и, че ние можем да минем само през него”. Тогава погледнах обратно отново и видях зад нея, моя баща и сестра, моите приятели, и множество от хора зад тях. Бог ми показа, че имаше много други хора, които също не знаят и никога няма да знаят, освен ако не го споделя с тях.

Попитах, “Кои са всички тези други хора?” И Бог каза, “Ако не се върнеш, много от тези хора няма да имат възможността да чуят за мен, защото много няма да стъпят в църква”.

Казах, “Боже, искам да се върна и да им кажа на всички. Дошъл съм тук веднъж, дори не знам как съм дошъл тук, но със сигурност ще разбера. Ако мога да дойда веднъж, знам, че мога да се върна отново. И искам да съм сигурен, че ще се върна”.

Казах, “Боже, как да се върна?” През тунела от тъмнина, обратно в моето тяло? Как да се върна? Дори не знам как стигнах тук?” И Господ каза, “Ако се върнеш трябва да виждаш нещата в нова светлина”. Разбирам, че сега трябва да виждам през неговите очи, неговите очи на любов и прошка. Нуждаех се да виждам света както той го вижда, през неговите очи на вечността.

И казах, “Боже, как да се върна? Не знам как да се върна.”

Той каза, “Йан, завърти главата си … сега почувствах течност да излиза от очите ти … сега отвори очите си и виж”.

Внезапно бях обратно в тялото ми.

Главата ми беше завъртяна надясно и едното ми око беше отворено. Виждах един млад индийски доктор, който ми беше повдигнал крака с неговата ръка и ме бодеше с остър инструмент по петата. Той търсеше някакви знаци на живот. Не осъзнаваше, че бях жив и го гледах. Тогава се чудех какво за Бога прави той и се сетих, “Той си мисли, че съм мъртъв!” В същото време докторът спря каквото правеше и си обърна главата директно към лицето ми. Като ни се срещнаха очите, страх обля лицето му сякаш току-що беше видял призрак. Кръвта изчезна от лицето му и той стана бял като одеяло. Краката му едва не се сгромолясаха на пода.

Потресен помолих Бог да ми даде сили да обърна главата ми на ляво и да погледна към другата страна. Като се обърнах на ляво видях сестри и санитарни лекари да ме гледат с учудване и страх. Очевидно бях мъртъв за 15 или 20 минути. Почувствах се слаб и затворих очите ми, но бързо ги отворих отново, за да проверя дали съм все още в тялото ми. Не бях сигурен дали отново ще изчезна. Бях толкова изморен. Затворих очите ми отново и здраво заспах.

Епилог:

Молех се на Бог тази нощ, поисках да ме излекува и да ми позволи да си тръгна от тази болница. Тази нощ Бог напълно ме излекува и ми позволи на следващия ден да напусна болницата. Попитах Бог какъв съм станал, като усетих че целия ми живот се е променил за добро. Бог ми каза, че бях новороден Християнин и че искаше от мен да чета Неговата Библия. Никога не бях чел Библията и никога не бях чул да си новороден. В следващите шест седмици прочетох цялата Библия. Никога не бях същия и вярвам, че видях нашия Господ Исус Христос в Неговата Славна форма.

Следвам Исус Христос като мой личен Господ и Спасител след това преживяване през 1982. Аз съм посветен пастор в църквата Събранието на Бог (Assembly Of God) тук в Нова Зеландия. Работел съм с ловците на глави в Борнео и бежански лагери в Юго-източна Азия. Бил съм пастор в много църкви и моята жена и аз сме пътували до 24 различни държави, за да споделим това свидетелство.

- Йан Маккормак

Подобни творби


This entry was posted in За Духа и Душата and tagged , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.