Преживявания близки до смъртта на Деца

Източник: www.near-death.com

ПБС на Лаура (3 години и половина):

Моят баща в необмислено и пияно състояние на гняв ме изнасили, прави анална любов с мен и ме преби до смърт по средата на нощта. В този краен изблик на болка повиках Бог и в този момент бях откъсната от живота.

Като умрях почувствах, че ангели с широки многоцветни дрехи ме издигат нагоре. Не знаех къде ме отвеждаха, носеха ме все по-нависоко в небето. Накрая стигнахме едно място, където празнотата придоби форма на огромна маса от облаци, върху които вървяха други ангели, въпреки че те също летяха във въздуха.

Ангелите, които ме носеха ме оставиха на един красив женски ангел, чиято излъчваща любов беше по-силна от тази на всички около нея. Тя ми каза с глас, чиято сладост и тон са непознати на Земята, “Кажи ми твоята история”.

Казах й, но не с говорими думи, ами с мисли, “Ще ти кажа, но сега имам нужда от почивка”.

Моят дух нямаше никаква енергия, дори не можеше да отговори на тази обичаща дама.

Бог в манифестацията на безкрайна светлина се появи на моята лява страна и бях погълната във формата на всесилна и всеподхранваща любов. Това божествено създание се появи като масивна колона от златна светлина, с внушението на човешка форма във вътрешността. Видях и почувствах неговата светлина, чувствах се сякаш бях в топла баня, която напълно ме излекува и ме защитаваше. Не исках никога да си тръгвам. Не си приказвахме, но в тези безкрайни моменти придобих знания, които ми позволиха да се върна обратно на Земята и да завърша живота ми.

След като мина този безкраен момент, тогава започна битка за моя живот между ангелите и докторите на Земята. Всеки път когато докторите удряха гърдите ми, моя дух се изсмукваше в тялото ми за частица от секундата, само за да бъде върнат обратно от ангелите. Те ме държаха за крака, борейки се да не ме пуснат обратно. Най-накрая докторите ме ударих за последен път. Чух ангелите да казват, “Те са по-силни от нас” и бях изсмукана обратно в тялото ми, стоях изправена, виках и изгубих съзнание.

До този ден винаги имам чувството, че трябваше да се върна обратно, че имаше още нещо, което трябваше да направя там преди да се върна. Чувството на незавършеност ме държи наполовина в другия свят през цялото време.

ПБС на Клара (10 години):

Бях в пети клас, когато се разболях и имах огромна болка на дясната ми част. Моя учител си помисли, че е само болка в стомаха и я игнорира. Два часа по-късно бях откарана спешно в болницата. Бях ужасена и се молех да отида вкъщи. Борех се с маската от етери, когато това се случи. Една секунда бях будна, уплашена до смърт, следващата секунда падах направо надолу в една черна дупка, сякаш в кладенец.

Имаше шумни звуци като бръмчене и звънене и стържене на метал, после бях горе на тавана и гледах надолу към мен. Почувствах се сякаш се бях разстелила навсякъде по стаята като пара или облак. Гледах как докторите имаха една квадратна зелена машина, доведена в стаята от една сестра, и после работеха с нея върху мен. Имаше няколко сестри.

Изведнъж стоях сама в една стая с големи тежки врати, водещи в други стаи. Някой дойде към мен. Не го видях. Само чух гласа му. Той ме проведе през нещо като тунел. Мисля, че вървях, но моите крака не докосваха пода. Изведнъж чух нещо, което звучеше като детска площадка голяма, колкото един град пълна с деца, които се смеят и играят. Като ги чух се успокоих. Друг мъж се приближи към нас. И него не го видях. Той попита този, който ме водеше, коя съм и после си отиде. Като се върна той каза на мъжа, който беше с мен, че трябваше да се върна обратно, че те не бяха готови за мен все още.

Бях отведена по един тротоар до една голяма сграда с големи врати. Влезнах вътре и видях хора навсякъде да работят и да правят разни неща. Откараха ме в една голяма с цветовете на дъгата бяла стая и ми казаха да седна на едни стълби, които водеха до един голям бял стол и да чакам там някой, който трябваше да приказва с мен. Той излезе от една врата на другия край на стълбите, стигна до стола над мен и седна. Беше облечен в бяла, с дълги ръкави, до пода широка дреха с широка златна връзка около кръста. Носеше сандали. Неговата тъмно кафява коса беше дълга до раменете. Имаше дълго лице, широка брада, тъмни очи с черно около двата клепача, все едно с молив за очи, но не беше така. Неговата кожа имаше мургав тен и неговите очи бяха като течна любов. Той общуваше като ме гледаше. Никакви думи не бяха изговорени, понеже можехме да чуем нашите мисли. Той ми каза какво трябва да направя с живота ми и ме накара да отида до другата страна на стаята и да погледна нещо като телевизор, за да мога да видя бъдещето ми. Това, което видях, ме направи много щастлива. Този мъж, който вярвам че е Исус Христос, каза че когато се събудя в болницата ще забравя какво трябва да направя в моя живот.

“Нищо не може да се случи преди неговото време”, предупреди той.

Като напусках стаята, той каза, че трябва да се подчиня на неговите команди, ако исках да се върна обратно.

Като се съживих една сестра седеше до мен на леглото и каза, “Слава Богу най-накрая се събуди”. Казах на доктора, че го видях да работи върху мен и цвета на машината докарана в стаята за опериране. Той не знаеше какво да каже.

Сесил (11 години):

Брат ми и аз отидохме да плуваме. Той имаше проблем. Опитах да се да го извадя от водата, но в неговата паника, той ме издърпа надолу няколко пъти. И двамата се удавихме. Той умря, а аз се завърнах. Спомням си го сякаш беше вчера. Точно когато не можех повече да стоя на повърхността, започна един странен звук като дрънчене в моите уши. Мирно чувство ме обзе. Почувствах духа ми да излиза от тялото ми и отидох в една черна празнота. Това беше малко ужасяващо.

Далече имаше дребна светлина. Приближих се към нея, първоначално бавно, после все по-бързо сякаш бях на предницата на влак, който ускорява. После спрях и стъпих в светлината. Видях всичко – небе, сгради, стъкло – да излъчва своята собствена светлина и всичко беше много по-цветно от това, което ние виждаме тук. Една река криволичеше наоколо. На другата страна имаше град и един път минаваше през него до друг град и друг град и друг и друг.

Точно пред мен, но от другата страна на реката имаше трима мъже. Те се проектираха до мен. Те не вървяха или летяха. Те се проектираха. Не ги разпознах, но знаех, че един от тях беше Лин Биб. (Бях именувана на него. Той умря няколко седмици преди да се родя). Знаех, че тези трима мъже ме търсеха, като посрещащ комитет ме откараха на другия край на реката до първия град. Имах чувството, че ако отида с тях, нямаше да мога да се върна обратно, и затова се поколебах.

Първият град беше като първи клас. Хората стояха там, докато са готови да отидат в другия град – вашето вечно развитие, от град на град. Зад мен от ляво беше силен източник на светлина, много ярка и пълна с любов. Знаех си, че това е човек. Нарекох го Бог, защото нямах по-добра друга дума, с която да го нарека. Почувствах мъжко присъствие. Той ми каза, не със думи ами телепатично, “Защо се поколеба?”

Отговорих, “Ами, някак си съм млада да умра”.

Той се засмя. “Имаме и бебета, които умират”.

Аз казах, “Ами има някои неща, които искам да знам първо”.

Той отговори, “Какво искаш да знаеш?”

“Какво е смъртта?” попитах аз.

Той каза, “Обърни се и виж”.

Като го направих видях една неприятна катастрофа на кола. Няколко хора умряха. От тялото на няколко от тях излязоха духовете им, за да продължат да се развиват.

Някои, които не вярваха, че е възможно, останаха в техните тела и не излязоха. Попитах дали те могат да се достигнат и той каза, “Да, някои по-бързо от други и някои може би никога”. Смъртта следователно беше, да не вярваш в нищо.

Попитах, “Какво е ада?”

Той каза, “Обърни се и виж отново”.

Видях една стара жена на клатещ се стол, решена да стой и да се клати и да се притеснява за децата, внучетата и всичко останало. Адът следователно беше липсата на мъдрост и да не продължаваш напред, избирайки да не се придвижваш напред, да седиш там и да не правиш нищо. Адът не беше място.

Попитах дали има Дявол или Сатана.

Той ми каза, “Бог би ли позволил това?” Той продължи, “Ако те направя Бог само за няколко секунди, какво би направила първо?”

Знаех, че първото нещо ще е да премахна всякакъв Дявол или Сатана. Попитах, “Как да разпозная правилното от грешното?”

Той отговори, “Правилното е да помагаш и да бъдеш мила. Грешно е не само да нараняваш някой, но и да не помагаш, когато можеш”.

Ние вървяхме, докато питах за вселената и причините за всичко. Всички тези неща ми бяха показани. Тогава той се зачуди дали все още исках да се върна във физическия свят.

“Искам да се върна.”

Той попита, “Защо?”

Казах, че ще помогна на майка ми, която беше изоставена от баща ми с четири деца и едно на пътя. Бог се засмя и ме попита за истинската причина. Казах, че ще оставя Земята малко по-добра, от колкото съм я намерила.

Тогава ти можеш да се върнеш с част от знанията, които научи, а останалата част ще ти бъдат разкрити с времето. Живей по такъв начин, че да не се връщаш отново там, когато се върнеш тук.

Събудих се с лицето в калта на дъното на реката и бях “издигната” на повърхността. Изхвърлих огромни количества вода, после се издърпах от реката само за да открия, че брат ми беше мъртъв.

Подобни творби


This entry was posted in За Духа и Душата and tagged , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.