Роналд Кругер – Преживяване близко до смъртта

Роналд Кругер – Преживяване близко до смъртта.

Източник: www.nderf.org

Роналд Кругер подробно споделя ПБС-то си, което е описано в неговата книга, “Едно По-Висше Добро”. ПБС-то му се случва вследствие на катастрофа с кола, когато е бил на 15 години. Среща се със неговото единно съзнание и после с Триединството. След това трудно се решава, но се връща обратно на Земята.

Част 1 – Смъртта идва лесно

Да умреш по някога е трудно, но смъртта идва лесно.

Моят приятел, Рон, и аз пътувахме на автостоп до един малък хълм на около 12 километра от нашия град, за да можем да отидем като големите на бар, който обслужваше и непълнолетни. Бях на 15 години.

Към 1 часа вечерта се уговорихме с един млад мъж от нашия град на име Ричард да ни закара у дома. Пиенето беше станало легално за Ричард и той се възползваше напълно от правата си.

Седях отпред в колата. Рон беше отзад с приятеля на Ричард, чието име ми се губи.

Вместо да тръгнем по магистралата, където полицията сигурно щеше да ни забележи да се движим зигзагообразно, Ричард тръгна по селския път, ускорявайки по една права и плоска настилка. Коловете на оградите не се виждаха ясно като ускорихме със 150 километра в час.

Колата на Ричард беше относително бърза за края на 50-те години, но беше стара и разхлабена, и с тази скорост, шумът от пътуването заглуши нашия разговор и радиото. Всички се замълчахме и главата ми започна да се клати.

Не съм сигурен дали Ричард също заспа, но той не видя Т-образното кръстовище и не натисна спирачките. Аз премигнах с очи и го забелязах точно когато ударихме дигата на канавката. Това раздрусване премахна една ограда с бодлива тел като профучахме във въздуха.

От удара в дигата моята глава се блъсна в предното стъкло на колата. Това ме зашемети, но не ме нокаутира. Главата ми бучеше докато колата лъкатушеше и подскачаше около 45 метра в полето. Всичко сякаш се случи в забавено движение. Сигурно сме изминали разстоянието за няколко секунди, но изглеждаха да са много. Погледнах Ричард, който беше се забил в кормилото откакто се блъснахме.

Колата сигурно се движеше все още с около 70-80 километра в час, когато се блъснахме в едно старо неподвижно оградено ябълково дърво. С относително бавно движение цялото ми тяло се тласна напред, постепенно набирайки скорост като приближавах прозореца на колата. Спомням си, че главата ми се килна, когато лицето ми срещна и се размаза в прозореца. Нямаше болка, само удоволствие. После изгубих съзнание.

По време на удара, главата ми се плъзна нагоре по стъклото до металната стойка, която държеше огледалото за виждане назад. Рон после ми каза, че когато той и Ричард са се съвзели, са ме видели да вися там, потънал в кръв. Ричард искаше да ме измъкне от там, но Рон го спря, защото се страхуваше да не навредят на главата ми. Те ме погледнаха и помислиха, че съм вече мъртъв.

И двете им наранявания бяха доста сериозни, но те вървяха упорито на крака, за да намерят най-близката къща, оставяйки ме в колата отпред с приятеля на Ричард в безсъзнание на задната седалка.

Когато те се върнаха с помощ, приятеля на Ричард и аз бяхме изчезнали. Междувременно, този млад мъж, вероятно объркан и уплашен, ме е събудил и ме е издърпал от катастрофиралата кола.

Не си спомням да са ме дърпали, но си спомням части от нашето пътешествие. Като неясен сън, чух клаксона на колата да свири постоянно като се отдалечавахме. Спомням си, че се спъвах по пътя и исках да легна и да заспа, но този мъж настояваше да продължаваме. Мисля, че легнах или изгубих съзнание и той май ме е носил.

Все още като неясен сън, следващото нещо, което си спомням, беше че лежах проснат по очи на земята. Светлини премигваха и хора стояха около мен в кръг. Един от тях каза: “Този изглежда доста зле. По-добре да го закараме бързо до болницата”. Помислих си, че валеше, но после ми казаха, че не е валяло тази нощ, така че сигурно съм бил целия облян в кръв. Изпаднах пак в безсъзнание.

Изведнъж бях напълно буден, по буден от колкото съм бил през живота ми, по-буден от живота. Бях напълно освободен от болката и съмненията и неприятните физически усещания и ограничения. Носех се близо до високия таван в една от стаите в болницата. По това време, това изглеждаше напълно естествено и нормално.

Има хора, които считат смъртта за един дълъг сън или почивка. Сънят е необходим само за живите. Мъртвите са толкова изпълнени с енергия от изумителната, увековечена и неограничаваща Сила, че никога не се нуждаят от сън.

Разпознах доктор Кетър в стаята. Той и две сестри трескаво работеха върху някой. Кръв и течности се вливаха в една от неговите ръце, един друг буркан от кръв се вливаше в другата. Едната сестра правеше асфикция. Другата здраво държеше неговата брада с едната ръка и натискаше с другата си ръка страната на неговия неговия врат, за да намали кървенето. Доктор Кетър зашиваше рани със сръчност и скорост, която беше за възхищение.

Тогава разбрах, че работят върху моето тяло. Трябваше да погледна по-отблизо за да бъда сигурен. Безжизнено тяло без душа е малко отличително. Всъщност повечето характеристики, които забелязваме по лицата и телесните форми на нашите познати хора са силно преувеличени от нашето съзнание (mind). Те са егоистичния навик да се изолираме от нашите познати и да съдим другите по тяхната външност. Когато умрем и осъзнаем универсалната връзка на човечеството чрез същата жива сила, тези отличителни характеристики се свързват, губят очертанията си и стават една обща форма и вид на човека.

После разбрах, че съм мъртъв и това всъщност ми хареса. Също и благодарно знаех, че това, което докторите и сестрите правеха нямаше да стане. Последното нещо, което исках, беше да се върна. Тялото лежащо там не означаваше нищо. Беше просто купчина от месо. Физическото тяло е просто един инструмент и можех да го оставя със същото желание, с което бих оставил един развален чук.

“Нека мъртвите да погребат мъртвите”, е казал той. И си спомням колко ценна земя и купища пари се губят за погребения. По-добре да дарите органите си на живите или цялото ви тяло на науката.

През моите 15 години съм бил в отлично физиологично състояние, но никога не се бях чувствал толкова прекрасно. Няма такова преживяване или химическо причинено състояние на Земята, с което мога да го сравня. Най-доброто, което ми идва на ум е: един от най-добрите ви дни в живота, вие сте в мъчителна болка в сравнение с това извънтелесно състояние.

Почувствах страхотно чувство на мир и абсолютна липса на страх. Греех се в пълна и абсолютна сигурност. Простота и чистота минаваха през мен като осмоза. Всичко лошо, страшно или объркващо остана в тази купчина месо. Моята истинска идентичност беше непокътната и се почувствах прекрасно скромен и чист и обичащ.

Да сме мъртви е благословение поради липсата на всичката сетивна информация. Оставени сме с нашите истински мисли и емоции, нашето истинско съзнание, без непреодолимото влияние на егото заблуждаващо инстинктите за оцеляване. Всичките сетивни стимули са объркващи и непотребни. Иронично, точно нещата, които ни правят живота реален (нашите сетивни възприятия) са нещата, с които живеем в ада. Буда беше прав: животът е страдание. Докато сме живи ние сме завоеватели, свързани с болките и удоволствията на нашите неврони. Докато искаме сетивни удоволствия ще трябва да издържаме и на болка. Духовния мир, от друга страна, е най-голямото благословение, което се носи в отсъствието на сетивните възприятия, игнориращо объркването на добро и лошо.

По начин, по който го обясних може да звучи като не съществуване за някой, но това е единственото съществуване на грамадния и неописуем мир, сигурност и разбиране. Възприятието на егото за света е колективно наложена илюзия. Да бъдеш без искане или желание не е несъществуване. Това е състоянието, в което всички наши искания и желания са изпълнени.

Като се носех почувствах една прекрасна сила да ме повиква от горе. Отивах у дома. Всичко, което трябваше да направя е да го искам и да следвам силата или по-скоро да я оставя да ме привлече. Помислих си за моите братя, сестра ми, майка ми и баща ми. Знаех тяхната болка, техните проблеми и тяхното объркване. Знаех и простите решения за всеки един от тях. Но също знаех, че те трябва да намерят своя собствен начин. Радостта е празна ако някой просто ти я подаде или те води до нея сляпо.

Затова си обърнах вниманието и волята към силата и започнах да се издигам. Тавана се разложи и имаше един бърз звук, като пускане от вакум, и веднага бях в друго пространство.

Въпреки че пътувах към една блестяща светлина, не минах през тунел. Пътуването беше като за един миг. Никой не срещнах по пътя. Познавах пътя много добре.

Част 2 – Райските полета

Това, което наричам “Райските полета”, беше пълно с нежен мир. Безкраен простор от великолепна светлина обгръщаше и проникваше във всичко. Тази светлина беше равномерно разпределена и сякаш се вълнуваше нежно със едно силово поле.

Точно пред мен, но леко надолу, стояха група от духове, по-малко от 100, но повече от 50. Всеки дух си имаше своята самоличност, но те бяха част от самоличността на всеки, едно съзнание, всички част от една единствена сила. В центъра на първата редица бяха три жени от ориента. Осъзнах, че всички духове представляващи нещото бяха моите предишни животи, и че ориенталските жени бяха моите най-последни животи.

Лицата им бяха ясно човешки, но от раменете надолу, техните форми ставаха по-мъгливи. Ръцете и краката им изчезваха постепенно към техните краища. Носейки се на едно и също ниво по редици, те изглеждаха леко съединени с раменете си. Техните самоличности бяха от двата пола и от всички националности. Никои от тях не бяха умрели познати и никой не разпознах от тях от сегашния ми живот.

Всеки от духовете беше живял веднъж, но истината и преживяванията и мъдростта от всеки живот беше неделима част от цялата група. Когато всяка душа се е върнала, нейната душа е била погълната от всички, и така е нямало разлика между мислите и отношенията в групата. Всяка една от тях е споделяла напълно всяко преживяване и всяко знание на всеки живот във единното съзнание. Както подправки и други съставки образуват яхния, всяка една прибавена към микса, но крайния вкус беше един. Аз бях тях и те бяха мен. Те бяха всичкото мое минало и те бяха моето настояще.

Те общуваха с мен не със думи, ами със един вид телепатия. Всяка мисъл, дали е била една проста емоция или тонове от информация, дойде пакетирана на мига с пълно разбиране. Нито едно съобщение не страдаше от неразбиране, проблемите на синтаксиса или различието на интелегентността.

Думите са примитивни, ненадеждни, използвани по-скоро да объркат другите и нас, отколкото да предават истина. Езикът може да е свидетелство за нашата висша интелегентност на Земята, но на Полетата той е подобен на грухтене и пискане. Ние създаваме думите за да обозначаваме, различаваме и да разделяме всичко. Затова считаме всичко и всеки за отделен. Думите формират мисли и комуникацията в света, но те са напълно неадекватни, за да опишат или обяснят емоционалната комуникация в духовния свят.

На Полетата само истина съществува, но не е изразена толкова с концепции, ами с емоции. Дори вечните истини не са познати в литературния смисъл, те се чувстват емоционално. Това, така си мисля, е което се има предвид със “неописуемия Тао” в древните източни текстове.

На Земята не само че общуваме с думи, ние мислим с думи, и въпреки това ние може и да успеем да изкажем концепции като единство, цялост и “единството на всичко, което е”, ние го правим това с несъвместими думи предназначени за разделяне. Сякаш се опитваме да видим дъното на езеро през мътна вода. Солидната реалност на тези хипотетични концепции не може да бъде напълно оценено от мислене, тренирано с думи.

Езиците, които сме развили, за да създадем нашата отделена реалност, е причината за нашата свойствена самота, защото в нея ние сме емоционално и интелектуално разделени за кратко време от друго духовно съществуване и от универсалната връзка с Висшата Любов. Това разделяне ни прави страхливи и съдещи. Това влияе на цялата култура и моралност на света. Понеже ние слагаме пълна вяра в нашата сетивна реалност, възможностите на нашата интелектуалност и науките, които създаваме с нея, ние сме обречени да живеем реалността на живота, която ние създаваме, докато сме на Земята. Защото го вярваме толкова силно, това е нашата реалност. Ние наистина сме вкусили от всеизвестното Дърво на Знанието и сме били прогонени от емоционалната Градина на Еден.

На Полетата, всичко е безкрайно. Знанието за това и твоето място във вечния момент носи неизбежна сигурност. То е мястото на безкрайното съществуване и безкрайната радост.

На определеното Поле, което посетих, там нямаше нужда от почиване. Нито имаше нужда от храна или вода или нещо солидно от Земята. Всяка нужда, искане и желание беше доставено от всемогъщата сила на Любовта. Тази Любов е толкова силна, толкова изключително изпълваща, всичко друго беше нематериално. Тази всемогъща сила на Любовта надминава силно нашите егоистични интерпретации на емоциите. Тя е самата сила на живота и цялото създание. Не е неутрална, ами е еднаква към всичко добро и лошо, защото всеки, който все още трябва да преживее на Земята е смесица от добро и лошо. Само ние правим разликите в степените. Най-висшия дух е безпристрастна сила от универсална и безусловна Любов, едно Висше Добро.

Тази висша Любов ме заля от групата от духове (единното съзнание) изцяло, и аз почувствах същото към тях. Това даване и получаване на истинска безусловна любов беше неописуемо. Не може да се сравни с нищо на Земята. Това е истина, увита в пълна стабилност.

Не само че почувствах тази огромна сила на Любовта от единното съзнание, ами от всички съзнания от всички Полета. Има много съзнания и много нива, но те всички са свързани със същото силово поле на Висшата Любов, която е също основната съставка на вселената.

Най-голямото постижение на науката не е да осигури безсмъртност като открие и овладее основните закони на природата на вселената, нейната цел е да докаже съществуването на Бог и да осигури знанието, че безсмъртността е наша в друго измерение на съществуването.

Вместо да ограничава мистериите на любовта със психологически и философски изследвания, науката някой ден ще открие всемогъщата сила на любовта и ще я измери, както в момента измерва електричество, гравитация и геотермични сили. Когато науката открие силата на любовта и се научи да я пуска от оградите на егото, те ще имат отговора на всеки въпрос и вреда, които са тормозели човечеството.

Любовта, която чувстваме на Земята е ограничена. Ние я даваме на части на някои, със условия. Но в Райските Полета, любовта няма граници. Мъжките и женските същества са равни, защото желанието за човешки секс не съществува, за да усложнява емоциите. На Полетата ние обичаме нашите съседи като нас самите, защото нашия съсед сме ние. Всеки дух навсякъде, на Рая и Земята, еднакво заслужава нашата любов.

Разбрах всичко това за един миг общуване, с една емоция, от това единно съзнание, и осъзнах, че моята майка и баща и братя и сестри са не по-малко важни отколкото най-отдалечения дух на Полетата, но дори и той не беше по-малко важен. Истинската универсална любов не може да има предпочитания.

Останах просто отвън, малко над единното съзнание за малко, обменяйки любов. От тях разбрах, че са ме чакали, и че съм се връщал за да ги възпитавам. Те ме повикаха да се присъединя към тях и да споделя моите преживявания за ползата и напредъка на цялото съзнание.

Единствената цел на живота е духовен растеж, и това, просто казано, е процеса на учене на мъдрост и силата на универсалната и безусловна любов. Цялата догма на различните религии просто пречи като влива осъждаща и егоистична търговска марка на разделяне, която задоволява древните и варварски характер на хората. В края, единствените неща, които имат значение са хората, на които сме помогнали и хората, които сме наранили. Това откровение не е напълно разбрано, докато не се върнем на Полетата и не го проучим под светлината на абсолютната истина.

Моето единно съзнание протегна техните духовни ръце към мен и аз към тях, отново носейки се във въздуха просто искайки го. Щях да влезна в тях през ориенталската жена, но точно като почнах, почувствах силата на Бог да ме вика. Съзнанието го почувства също и дръпнаха ръцете си. Вместо да се разочароват, те бяха силно развълнувани и радостни, че щях да отивам до Съвета. Обърнах се наляво, поисках го и мигновено бях там.

Част 3 – Съвета на Любовта

Това е центъра на всичко видимо и невидимо. Невъобразима сила се излъчва като бляскава светлина във всички посоки от триединството на духовете. Тази светлина е безкрайно по-бляскава от слънцето, но въпреки това не боли като я гледаш. Цветът не се поддава на едно специфично описание, но комбинацията от бяло и сиво се приближава към описанието.

Трите духа бяха като моето единно съзнание: разделени, но някакси свързани. Те бяха едно и общуваха като едно. Те бяха от същите общи форми както моето съзнание, но бяха без различните характеристики на лицето. Духът по средата се носеше малко над другите от двете им страни.

Първото телепатично общуване (сега разбирам) беше най-важното. Разбрах, че това триединство не е точно Бог. Те бяха по-скоро като Божеството. Те са въздесъщото въплащение на Безпристрастната Сила. Силата, която те владееха, не беше съставна, ами самоподдържащо се цяло. Тя е първата причина. Тя не знае добро или зло. Тя е неутрална. Въпреки, че е осезаема и проникваща, Висшата Сила не е същество, ами един принцип. Това е духа или принципа, който Суфи Мюсюлманите обозначават като “Отвъд Отвъдното” или “Отвъд Алах”. Тя е перфектна любов, безусловна и универсална. Да я опишеш е трудно, защото да я опишеш и дава структура, а всичко структурирано не може да бъде неограничено и безкрайно. Затова ние се заблуждаваме всеки път, когато се опитваме да дефинираме Бог с параметрите на нашите структурирани мозъци, използвайки структурирани думи и структурирани мисли, за да си представим структурирани същества. Само Триединството напълно разбира Силата. Ние можем само да я почувстваме.

Триединството разбра парадоксалните сили на Силата и затова е станало интелектуалната манифестация на Силата. Наречете това триединство както решите, но нито едно име не е подходящо, защото като са усвоявали тайните на Силата, те за загубили своята индивидуална самоличност. Само трите знаят, кои са те или къде. Те са пълен дух, пълна светлина и пълна любов.

Висшата Сила остава недефинирана, докато не се опитаме да я опишем със структурата на нашето съществуване. Но аз ще се опитам.

Представете си, че тази безформена сила е била значително безкрайна и равномерно разпръсната из безкрайността. Въпреки, че е перфектна, единна и цяла, за да стане ясно, трябва да опиша, че има три качества. Тя е универсална, безусловна и доброжелателна. Понеже е доброжелателна извън нашето разбиране, това е накарало Силата да иска да обича други неща, затова тя се е събрала в себе си със огромна сила и скорост, и е причинила огромно събиране на чиста енергия, която е довела до избхуване вследствие на вътрешния натиск, което е съединило енергията в молекули, които знаем като материя. В това отношение всичко, което съществува е като разтрошено парче от тази Висша Сила. Останалото, както казват, е история.

Та, най-простият отговор на най-огромната мистерия е обичайното клише – “Бог е Любов”.

Висшата Сила на Чистата Любов не може да принадлежи на никой дух или съзнание от духове, нито на самата Сила. Тя се чувства, приема и разбира (в различна степен) от всеки дух, но пълното знание на нейната съвършена природа е позната само на Триединството. Триединството е проводника на безпристрастното и пристрасното приложение на Любовта. В това отношение, Триединството е Бог.

Да опишеш Бог като Триединство или съзнание пък е неточност. Бог е дух и трябва да се почита като дух. То е доброжелателната сила на любовта в нашите души и има много малко общо с нашата физическа външност.

Но напротив, ние оформихме Бог по наш образец и му сложихме местоимението Той. Това очовечване на Бог е обратното на начина, по който преписваме човешки характеристики на една обикновена мишка и я наричаме Мики. Ние преписваме човешка форма и поведение на Бог. Бог не нито той, тя или то. Бог е това, което е. Но поради ограниченията на нашия език някакво местоимение трябва да се използва, и затова ще използвам общоприетото Той.

Представата за Бог в човешка форма, стоящ на един трон е грешен идол, от същия вид както златен слон. Дълга, бяла брада и всички други физически образи, които създаваме, за да опишем Бог са просто референтни точки. Защо едно същество, което може да формира вселената със Своите мисли ще се нуждае от толкова прости инструменти като ръце? Единствения начин, по който ние можем да създаваме е с нашите ръце и затова си представяме Бог с ръце. Това което хората правят с тези идоли и е, че създават един образ, към който могат лично да се свързват. (Колкото повече изследвам религиите, толкова повече подозирам, че единственото нещо, което хора са почитали е самите тях). Възможно ли е объркването и спора за природата на Бог да е причинена от синтаксис, превод и интерпретации? Възможно ли е фразата “по Негов Образец” да е била първоначално “по Негово въображение”?

Носех се пред това Триединство, малко под тяхното ниво. В присъствието на тази върховна доброжелателна любов не чувствах страх и бях сигурен, че нищо не можеше да ме нарани. Но бях изумен и изпитва страхопочитание, като едно малко дете под погледа на перфектния родител.

Беше ми направен преглед на живота. Прегледа е кулминационната точка на нашите текущи животи. Тогава намираме най-голяма полза от нашите земни преживявания. По-време на прегледа ние разглеждаме отново сцени от нашите животи и чувстваме реалната болка и мъчения, удоволствия или любов, които сме причинили на другите. Ставаме обекта на нашите действия. Но разберете, че тези преживявания траят само известно време, просто толкова дълго колкото да ги разберем. Целта на прегледа не е наказание, ами духовно израстване чрез разбиране на последиците на нашите действия и по този начин да имаме по-голямо съчувствие към другите. Най-голямата ирония е, че всеки път, когато нараним някой друг, ние рано или късно нараняваме себе си.

Все още имаме свободна воля в духовния свят, но понеже царства пълна честност, нашите желания приличат повече на желанието на Бог. Тъмнината на съмнението не може да проникне в светлината на истината. Ние знаем или чувстваме, простите истини и вярата става факт. Няма нужда да се интелектуализира, анализира, сравнява, разсъждава, оправдава или практикува какъвто и да е страшен мисловен процес за оцеляване, който изгражда нашето земно съществуване.

В светлината на абсолютната истина, ние преглеждаме нашите животи за просвещение. Това “последно съдене”, от което са ни учили да се страхуваме, няма нищо общо със решението между Рая или Ада, въпреки че е лесно да се разбере как това погрешно схващане е било подкрепяно от егоистични хора, на които им липсва пълното знание за любовта на Бог.

Триединството също ми показа едно филмче, като кинопреглед, на минали и вероятни бъдещи събития, които ще спомена по-надолу.

Но трябва да се отбележи, че събитията в света не са предопределени от Бог. Има подсигурен закон на вероятното добро (лошото е унищожител, вероятно унищожава себе си и само доброто остава), но това което се случва е директен резултат от изборите, които правим като индивиди и като общества. Въпреки това, както ние имаме ограничено знание за причина и следствие, Бог има огромно знание за причина и следствие в универсален мащаб.

Към края на сесията ми изясниха, че мога да повлияя на причините, може би и на резултата на тези бъдещи събития ако се бях върнал на Земята. Това беше единствената част от моето преживяване близко до смъртта, когато почувствах разбиране.

Категорично и твърдо аз отказах. След като видях Райските Полета, Земята беше последното място, на което исках да бъда. Освен това, знаех, че това, което те предлагаха, включваше огромна болка, много по-голяма от това, което бях изпитвал. Не можеха ли да пратят някой друг?

Обясниха ми, че всеки дух е важен за своето уникално допринасяне на схемата на нещата. Те не ми даваха команда и разбрах, че избора да се върна принадлежеше изцяло на мен. Но те ме посъветваха още с истини, които не можех да оборя, свързани с увеличеното съчувствието и любов, които усетих от прегледа на живота.

Когато почувствах моето желание да започва да се съгласява с тях, прибягнах до най-драстичната стъпка, която можех да направя. Борех се със себе си, не с тях, и паднах на колене и ги молех да ме облекчат от тази задача. Исках да остана.

Те посрещнаха това действие със изумителен изблик на любов, която проникна моето същество като силен, топъл вятър и ме накараха да разбера, че каквото и да избера, това няма да понижи тяхната любов към мен.

Тогава, срам ме е да го кажа, като малко дете се хвърлих надолу, ритайки и викайки и емоционално разгневен. Триединството само ми се усмихна и ме изпълни с още един изблик на любов. Бях успокоен. Направих избора си.

Прекарах повече време в тяхното присъствие, обменяйки Силата. Те бяха търпеливи към мен до края, защото цялата история на вселената е едно премигване на окото в лицето на вечността и един съвет със Бог е като тайм-аут, където времето не съществува.

След малко се почувствам подновен, изпълнен със сила и храбър. И се обърнах към светлината надясно и я напуснах.

Веднага се озовах на Полето, обратно при моето единно съзнание, носейки се малко повече над тях, отколкото преди.

Започнах да им споделям какво се е случило на Съвета, но осъзнах, че вече част от това вече беше блокирано. Може би са споделили с мен знание, което или не може да бъде взето или не може да бъде разбрано от никой, които се завръща на Земята. Или, може би са ми дали прозрения, които трябваше да открия сам за себе си. Такава е отговорността на свободната воля.

Моето единно съзнание беше разочаровано от моето напускане, но приеха моето решение без резервации. Въпреки, че осъзнавах, че много от това, което Съвета ми беше споделил вече е блокирано, не осъзнавах по онова време, че много от знанието ми, което бях усвоил от моето преживяване близко до смъртта, няма да е смислено, когато се завърна на Земята. Връщах се със знание, което не можех да разгадая в течение на много години.

Най-лошото беше, че се връщах без знанието какво точно трябваше да направя.

Това ме накара да се чудя, но само за кратко. Направих нещо като договор с мен и Бог, имаше много малка разлика, защото когато сме верни на най-дълбоките подтици на душата, ние сме верни и на Бог.

Подобни творби


This entry was posted in За Духа и Душата and tagged , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.