Нигел М – Преживяване близко до смъртта

Нигел М – Преживяване близко до смъртта.

Източник: www.nderf.org

Нигел М. претърпява злополука с хвърчило и попада в една огромна маса от хора. В центъра на масата усеща светлина, към което иска да стигне и единствения начин е като …

При злополука с едно хвърчило бях изхвърлен на около 70 метра хоризонтално и на поне 6 метра височина във въздуха в единия ръб на покрива на къщата ми. Имах 21 фрактури на бедрата, ребрата, раменете, няколко сътресения, спукан бял дроб, тежки вътрешни и външни натъртени места и шок покрай другите наранявания.

Бях несъзнателен за около 14 часа с около 3 епизода продължаващи за секунди, всеки с полу-съзнание.

По едно време на моята несъзнателна фаза се озовах хвърлен на края на една въртяща се маса от същества. Всички същества около мен бяха много черни и атмосферата беше като депресия и примирение. Бях избутван много бързо от въртящата се маса от хора, някои изглеждащи като вървящи скелети. Имах чувството, че се движим в кръг, също се движихме и към края на въртящата се маса, където тези същества просто падаха от края в нищото или смъртта.

Имах чувството, че не исках да отида там и се опитах да се боря срещу движещата се маса от хора. Беше трудно да не се оставиш да те движат, все едно се бориш срещу течението, когато прекосяваш река. По едно време осъзнах, че в далечината, в центъра на тази огромна маса от същества имаше една блестяща светлина. Понякога, докато се борих с течението, виждах малък и слаб изглед на тази светлина. Исках да отида по-близо до тази светлина.

Открих, или чрез опит и грешка или чрез някакво външно напътствие, че единствения начин, за да стигна то тази светлина беше да имам чисти мисли да помагам на другите. Опитах се да го направя и открих, че като се фокусирам просто на помагането на другите или като като се опитвах да развивам съчувствие, можех да се приближа до светлината в центъра.

Веднага когато имах някаква егоцентрична мисъл или някаква друга мисъл различна от помагане на другите, бях моментално хвърлен към края на огромната въртяща се маса и трябваше да се мъча обратно към центъра. Външните краищата на масата се въртяха с хиляди същества с ужасно бърза крачка. Като се приближавах по-близо до центъра скоростта намаляваше и енергията на съществата ставаше много по-лека и по-малко безумна.

Минах покрай няколко хора, които разпознах, по моя път към центъра и сякаш можех да почувствам по цвета, които те излъчваха от техните тела какви хора са наистина под тяхната външност. Ако ги съдех по някакъв начин, бях веднага хвърлен към края на сферата и обратно при тази гадна, безумна черна тълпа.

Открих, че е полезно да си повтарям “Просто помагай на хората”, като една мантра, която ми помогна да стигна до вътрешния кръг, където много спокойно и бавно движещи се чисти същества седяха около една голяма светеща бяла светлина. Почувствах се почетен да бъда там и осъзнах, че трябва да си пазя мислите напълно чисти, в това което изглеждаше като много свещено място.

Имах желанието да се разтопя в бялата светлина. Сякаш един глас ми каза, че единствения начин да направя това беше да си изпразня съзнанието от всички мисли, но все пак да запазя една малка част фокусирана да помагам на другите. Направих това и се разтопих в светлината. Това беше неописуемо блажено преживяване. Почувствах, че съм част от всичко и в същото време бях абсолютно празен. Беше напълно пречистващо, лекуващо и безвременно.

Следващата ми съзнателни спомени бяха, че се бях върнал обратно в тялото ми и изживявах огромна болка. По едно време по-късно отидох в спешното отделение в реанимационния отдел в болницата Нелсън и започнах да се възстановявам физически.

Подобни творби


This entry was posted in За Духа и Душата and tagged , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.