За Смъртта

От Преживявания близки до смъртта.

Източник: www.near-death.com

Съзнанието продължава след като мозъка е мъртъв и не функционира.

По време на смъртта духа напуска тялото. При травматична смърт, духът може да напусне тялото дори преди смъртта да настъпи.

Нашите чувства и нашето чувство на съзнание са много по-огромни, когато сме извън физическото тяло.

Раждането е заспиване и забравяне. Смъртта е събуждане и припомняне.

Времето спира, когато умрем. Минало, настояще и бъдеще стават “веченото сега”.

В тунела, който свързва този свят със следващия, както хора така и животните минават през него.

Ако се напусне тунела и преживее огромната любов и знания там, това преживяване никога няма да се забрави.

Смъртта ни прави по-живи. Ние сме по-мъртви сега, докато сме живи на Земята, отколкото когато сме мъртви.

Нашите животи са на показ. Нашия цял живот е едно голяма изследване. След смъртта ни се дават оценки на всичко. Ние си даваме оценките. Бог не ни съди.

По време на нашия преглед на живота, ние моментално ще преживеем всяка мисъл и чувство на всеки, който познаваме по време на целия ни живот. Някои преживявания близки до смъртта описват прегледа на живота като моментално “ставане” на всички, които познаваме.

По време на нашия преглед на живота, ние виждаме как нашите действия причиняват верижна реакция, докато не се върнат обратно при нас.

По време на прегледа на живота, ние преживяваме нашия целия живот отново от гледна точка на всички в един миг. Преживяваме това, докато сме в светлината на безкрайното познание и безкрайната любов.

По време на прегледа на живота ние ще преживеем всеки аспект на нашия живот от всички перспективи. Например възможно е да се определи броя на комарите във вашия двор, докато сте били дете, ако поискате.

Нашия преглед на живота е по-скоро преживяване отново на целия ни живот. Няма съдене освен това, което идва от нашето съзнание. По време на нашия преглед на живота, ние ставаме вселената и преживяваме целия наш живот за един миг.

Съобщението от нашия преглед на живота е това: любов.

Ние съдим нашия собствен живот. Бог не.

След смъртта някои хора не са показани веднага на Бог, защото ще е твърде непоносимо за тях. На хората се показва това, от което имат нужда да видят след смъртта. Някои хора имат нужда от райска поляна и те ще я получат. Някои се нуждаят да видят близките си и те ще дойдат. Някои се нуждаят да видят бижута и ще им се покажат бижута. Ние виждаме това, което е необходимо за нашето въвеждане в духовния свят.

Постепенно ни обучават като духовни същество и ни закарват в рая. Светските желания отпадат, както и животинската природа, с която сме се борили през живота ни. Ние ставаме тези, които наистина сме – част от божественото.

“Съществото от Светлина” може да бъде наречено Исус, Буда, Йехова, Великия Дух и т.н., но името не е от значение. Само разпознаването на абсолютна любов и истина е от значение.

След смъртта, съществува “точка на незавръщане”, която ако се прекоси е невъзможно да се върнеш обратно в тялото.

Нашите физически и умствени недостатъци се оправят веднага след смъртта.

В светлината на Бог няма мнения, изводи или вярвания, има само съществуване. То е съществуване в състоянието на тотална хармонична перфектност.

Има толкова много различни описания на преживявания близки до смъртта, защото има толкова много различни нива след смъртта, възприятия и преживявания.

Всичко не е само взаимно свързано, всичко е едно.

Същността на нашето същество е перфектна любов.

Нашата религия не е от значение за Бог. Това, което е от значение, как ние показваме любовта ни към Бог според начина, по който се отнасяме едни с други.

Има една истински важна задача в живота, и това е да обичаме. Да обичаме природата, да обичаме хората, да обичаме животните, да обичаме самото създание, просто защото е.

Подобни творби


This entry was posted in За Духа и Душата and tagged , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.