За вдъхновението в образованието

Статия: „Интервю: Алета Маргулис – защо динамичната класна стая води до по-добри учебни резултати“ на Джули Фърбиш и Маргарет Ийтън

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

Алета Маргулис, основател и изпълнителен директор на Center for Inspired Teaching, вярва, че всички деца имат вродено желание да учат. Но според нея училищата убиват това тяхно желание. Като учител Маргулис отхвърля опитите за мотивация на децата чрез награди, като значки или златни звезди. Учениците трябва да бъдат мотивирани от самия процес на учене, разсъждава тя. Затова Маргулис разработва и се опитва да разпространи модел на преподаване, който акцентира върху участието, а не върху спазването на правила. Учителите, обучени от нейния център, забелязват, че оценките на учениците им се повишават, а броят на отпадналите от училище деца намалява. В интервюто Маргулис обяснява защо едни малко по-шумни и разхвърляни класни стаи могат да са от полза за всички.

Dowser: Целта на Вдъхновеното преподаване е да промени общественото образование в Америка. Как може една организация да се справи с толкова мащабен проблем?
Маргулис: Създавайки един нов модел на преподаване, който прави училищата точно обратното на скучни. Днес много ученици получават слаби оценки. Но това не значи, че се провалят, а просто, че са отегчени.

Какво означава „обратното на скучен”?
Ако по телевизията или в някой филм дават класна стая, тя изглежда по следния начин: полузаспали ученици, наредени в редичка по чиновете и учител, застанал пред дъската. Това е най-неефективният начин за привличане на вниманието на учениците. Но въпреки това е повсеместно разпространен. Училищата могат да изглеждат и различно. Могат да заприличат на лаборатория на НАСА, където постоянно се правят експерименти, решават се проблеми и се работи в сътрудничество. Това е крайната ни цел.

И откъде започвате?
От учителя. Не става въпрос за предмета. Нито за начина на изпитване. А за начина на преподаване.

Не очакваме ли вече твърде много от учителите?
Очакваме от тях да предадат даден учебен материал възможно най-ефективно на една пасивна аудитория: децата. Това се нарича модел на трансмисия. Вдъхновеното преподаване се опитва да промени ролята на преподавателите и да ги превърне от предаващи информация в предизвикващи размисъл.

Как става това?
Помагайки на учителите да въвлекат учениците в процеса на работа. Показваме им как да започват уроците си, поставяйки на учениците въпрос, а след това и практически проект, чрез който да достигнат до отговора сами. Нещата наистина са много прости.

Това не отнема ли повече време?
Нужни са около 20 минути, за да запалиш един ученик по нещо. Дай на което и да е дете, с какъвто и да е социален статус, интересна и важна работа, и детето ще иска да я свърши. След като веднъж си събудил това желание за действие в детето, нещата вече започват да се случват много бързо. То ще работи по-усилено и ще го разбере по-добре.

Измервате ли учебните резултати?
Измерваме оценките и резултатите от изпитите, които се покачват, когато учителите възприемат нашия модел. И което е по-важно, самата същност на ученето се променя, което означава, че учениците вече не мразят училището толкова много и не им е така скучно.

Например?
Скорошно проучване показа, че когато учителите прилагат нашия модел, участието в час нараства повече от два пъти, а броят взаимодействия, изискващи критично мислене и аналитични разсъждения, се увеличава. Друг огромен плюс е, че времето, прекарвано във въдворяване на ред значително намалява.

Каква е уловката?
По-разхвърляно е, по-шумно е и работата никак не е лесна. Но всеки учител, прилагащ нашия модел, заявява, че изпитва по-голямо удовлетворение от работата си. Според тях наистина си заслужава.

Спомняте ли си онзи момент като учител, в който осъзнахте силата на работата с деца и ангажирането на тяхното внимание?
Да. Когато Бил Клинтън се кандидатира за президент за първи път, проведохме училищно гласуване. Учениците проведоха проучване сред всички в нашето училище, съставиха графика на резултатите, а след това наблюдаваха гласуването в стола за хранене. Един от учителите беше недоволен, защото това не било част от учебния план. Тя не позволи на нейния клас да участва в гласуването. Но някои от учениците й все пак гласуваха, рискувайки да си навлекат наказание за това.

След това говорихме за държави, в които на някои хора не е разрешено да се гласува и учениците бяха силно разгневени. Те наистина бяха осъзнали силата и важността на гласуването в една демокрация.

Какво ви накара да изоставите класната стая и да основете организация?
Обичам преподаването, но бях смазана от повсеместно разпространеното сред учителите мнение, че учениците мразят училище. Оказа се, че основаването на организация е най-добрият начин да промениш нещата в мащаб, много по-голям от собствената си класна стая.

Вие мразехте ли училище, когато бяхте дете?
Харесваше ми да уча, да чета и да получавам отлични оценки. Но си спомням един случай, в който ентусиазмът ми се стопи. Бях първи или втори клас и открих сама, че ако събереш две нечетни числа винаги получаваш четно. Бях толкова развълнувана, че споделих това с учителката си. А тя ми каза: „Всички знаят това. Пише го ето тук в учебника. Само че още не сме стигнали до там.”

Какво научихте от тази случка?
Всеки има по някоя подобна история. Чета доста за хората, които носят промяната и я карат да се случва; хора, направили наистина много за това обществото ни да е по-добро. Почти всички те в училище са били карани да вярват, че идеите им не пасват на общоприетото. Ако обществото умееше да цени онези, които мислят различно, щяхме да имаме не само повече хора, които разрешават проблеми, но и повече хора, които предотвратяват възникването на проблеми.

Бихте ли препоръчали някоя добра книга за човек, който възнамерява да основе социално предприемачество?
Forces for Good: The Six Practices of High Impact Nonprofits
 („Източници на доброто: шест практики за високоефективни организации с идеална цел“), от Лесли Кръчфийлд и Хедър МакЛауд Грант. Великолепна е!

Какъв съвет бихте дали на някой, който възнамерява да започне кариера като социален предприемач?
Да намери нещо, което го вдъхновява и което наистина променя света. Аз не върша това, което правя, защото то помага на хората. Върша го, защото това е най-стимулиращата интелектуална дейност, за която мога да се сетя.

Интервюто е редактирано и съкратено.

Подобни творби


This entry was posted in За Обществото and tagged , , , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.