Реч на Хуан Гарсес при връчване на Награда за цялостен житейски принос (2)

Реч на Хуан Гарсес при връчване на Награда за цялостен житейски принос, 9.12.1999

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

Най-големите врагове на човечеството ще могат да бъдат накaзани само ако държавите си съдействат в изпълнението на своите задължения. Тази задача е необходима и изпълнението й е възможно. Робството и пиратството, които в продължение на хилядолетия се считаха за нещо нормално, почти изчезнаха, когато Държавите решиха да наказват робовладелците и пиратите, независимо от това къде са заловени.

Който извърши престъпление срещу Човечеството, обижда всички хора на земята и никой няма право от името на Човечеството да прикрие това престъпление и да го обвие в забрава и безнаказаност. Ето защо законът казва, че за подобни престъпления няма давност и не подлежат на амнистия.

Политическите и бизнес интересите често се изтъкват като причина престъпленията срещу Човечеството да не бъдат наказвани с необходимата тежест. По този начин дълготрайните интереси се жертват в името на краткосточните. Приоритетите се обръщат и последствията от това са очевидни: спиралата от престъпления продължава да се разраства, а вътрешният и международен мир са под постоянна заплаха и нееднократно се нарушават. В среден и дългосрочен план, човешките жертви, финансовите загуби и щетите, нанесени над цивилизацията, многократно надвишават краткотрайните ползи, произтичащи от безнаказаността на отговорните за извършването на престъпления срещу Човечеството.

Според нас развитието на една законова държава с международна юрисдикция ще помогне за предотвратяването и наказването на престъпления срещу Човечеството с най-малко финансови разходи и най-големи социални ползи. В съответствие с международните споразумения, Парламентите трябва да приемат закони, позволяващи им да наказват подобни престъпления. А Правителствата трябва да окажат политическата и дипломатическа подкрепа, нужна на съдилищата, които ще поемат тази специфична функция.

Приносът на държавните съдилища е необходим сега и ще продължи да бъде нужен дори и след като заработи Постоянният наказателен съд, чието създаване бе одобрено в Рим през юли 1988г. Компетентността на този съд ще надгражда или допълва Държавните съдилища, но няма да ги замества. Нещо повече, компетентността на Международния съд изисква Държавите и техните съдебни институции да си съдействат.

Международната общност търси нови инструменти, с които да прекъсне спиралата на престъпления срещу Човечеството. Законовите средства са едни от тях и могат да бъдат развити в много по-голяма степен от състоянието, в което се намират в момента. Настоящите международни споразумения трябва да бъдат прилагани ефективно, за да бъдат постигнати целите им. В тази насока, съществуващите наказателни съдилища трябва да бъдат окуражавани да прилагат международните спогодби, а останалите държавни агенции трябва да им оказват нуждата дипломатическа и политическа подкрепа.

През 1973г. шведските власти се оказаха особено проницателни, осъждайки военната революция, която унищожи най-развитата тогава система на демократично съжителство в испаноговорящия свят. Шведският посланик в Чили, г-н Харалд Еделщам спаси стотици хора, рискувайки собствения си живот и за мен е чест да отдам почит към неговата памет. В последствие Генералната асамблея на ООН 19 пъти по различни поводи е осъждала престъпните действия на държавата, която се роди след този военен преврат, а Швеция винаги е гласувала в подкрепа на тези решения на ООН. С други думи международната общност никога не е приемала институционализирането на безнаказаността на престъпленията срещу човечеството. Този принцип се потвърждава и днес от държавните съдилища, които предприеха правни действия срещу престъпленията, извършени от чилийски държавни служители. Това са съдилищата на Испания, Великобритания, Швейцария, Франция, Белгия, Италия, САЩ, Аржентина и Германия. С други думи вчерашните решения на ООН днес са претворени в правни действия от страна на наказателни съдилища. Искането за задържане и екстрадиция на Аугосто Пиночет, отправено от испанския съд на 16.10.1998г. и потвърждаването на екстрадицията от страна на британския съд на 16.10.1999г. са пример за това как Международната Общност може да предостави на Държавата законови инструменти за налагане на наказние на страните, отговорни за подобни тежки престъпления, дори и когато става въпрос за водачи на правителства или държавни глави.

Бъдещата ефективност на този прецедент в сътрудничеството между наказателните съдилища зависи от приложението му при други подобни случаи без оглед на идеологията или националността на престъпниците или жертвите.

Това е изключително сложна област и тя изисква прилагането на постановления, които действат дори и срещу предполагаеми престъпници, разполагащи със значителни дипломатически, финансови и военни ресурси. Разработването на мирни и цивилизовани инструменти, защитаващи живота, свободата и достойнството на хората, е истинско предизвикателство.

Трябва да вървим по този път заедно, защото са нужни задружни усилия и защото ползите ще са общи. Вярвам, че връчвайки ми тази награда днес, Фондацията за цялостен житейски принос се стреми да окуражи нашите общи усилия.

Благодаря ви много.

Подобни творби


This entry was posted in За Обществото and tagged , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.